Производителите на малини и ягодоплодни създадоха един от най-сплотените браншове в селското стопанство у нас. 

Малинопроизводителите прибраха над 10 хил. тона продукция

За голяма част от стопаните отминаващата година донесе тежки удари от климатичните промени. Въпреки това фермерите в сектора успяха да произведат повече продукция от по-малко площи. 

Официалните данни на аграрната статистика показват, че плододаващите площи с малини са намалели на годишна база с 1,4% до 23 569 декара. Спад с близо 1% има и при площите, които са дали плод за пазара. В края на есента са отчетени 22 086 декара реколтирани насаждения. 

Стопани обясняват относителното свиване на площите с изкореняването на част от масивите. При някои причината за това е разочарование от изкупните цени и липсата на пазар, други не се отказват от малините, но се ориентират към нови сортове с по-голям генетичен потенциал.  

Този процес позволява промяна в конфигурацията на насажденията, така че редовете да са подходящи за машинна обработка и за прибиране на реколтата с малинокомбайни.

Свръхоптимистичните очаквания за 30-процентен годишен ръст на произведените малини през 2019 г. не се оправдаха.

С много грижи, усилия, мобилизация и находчивост фермерите успяха да добият през тази година 10 222 тона малини. По този начин отчетоха 4,5% ръст на продукцията за пазара – за прясна консумация, за първична преработка и за замразяване. Резултатът е постигнат благодарение на увеличението на средния добив с 5,5% до 463 кг/декар.

Неблагоприятните климатични условия се отразиха и на ягодите.

Плододаващите площи се увеличиха с 3,1% до 10 691 декара, но насажденията, от които беше прибрана реколта, спаднаха с 0,3% до 9 931 декара. Благодарение на повишения среднен добив с - 4% до 843 кг/декар, браншът отчете увеличение на произведената продукция с 3,7% до 8 376 тона.

„Малини изнасяме основно за Гърция, Унгария и Италия, а ягоди за - Румъния, Нидерландия и Великобритания“, отбеляза зам.-министър Вергиния Кръстева по време на годишния форум на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните (БАМ-Я).

По предложение на бранша министерството отвори през тази година нова схема за държавна помощ „Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция“.

Бюджетът по схемата е 7,2 млн. лв., като парите са разпределени по равно за 2019 г. и 2020 г.

Допустимите разходи по тази схема са за инвестиции в машини, оборудване и линии за подготовка, охлаждане и съхранение на първична земеделска продукция.

Интересът на стопаните от различните браншове към тази схема е много голям – стойността на заявените досега проекти надхвърля двойно двегодишния бюджет. Министерството работи за това да се удължи прилагането на схемата и през 2021 г., така че повече проекти да получат финансиране.

Каква беше отиващата си година за производителите на малини и ягодоплодни? С този въпрос Агри.БГ се обърна към председателя на сдружението БАМ-Я Божидар Петков. Ето какво каза той:

Годината беше много трудна и свързана с редица изненади. Докато 2018 г. беше свързана повече с ценови изненади, тази ни донесе климатични изненади. Те бяха през целия сезон. Като се започне от пролетта - имаше обилни дъждове и многобройни градушки. 

В района на Летница, Лозница и Попово имаше до три градушки за два дни! Те нанесоха много сериозни поражения както на ягодите, така и на лятната малина. След като насажденията, които не бяха повредени на 100%, частично се възстановиха, реколтата от тях беше едва 30%. 

Голяма част от малинопроизводителите се надяваха, че ще получат по добра реколта от т. нар. есенна малина – ремонтантни сортове (такива, които може да дадат две реколти за една година в зависимост от желанието на стопанина и от това каква резитба е направена – бел. а.). 

Продължилата повече от два месеца суша обаче и екстремно високите температури влошиха както количеството, така и качеството на есенната малина.

Така че тази година беше изключително трудна във връзка с неблагоприятните климатични условия, които са пряко свързани с глобалните климатични промени. 

В тази връзка от „Българска асоциация на малинопроизводителите“ поискахме от министерството да се разгледат тези абиотични климатични фактори и да се предприемат действия за подпомагане на малинопроизводителите - те да бъдат компенсирани с държавни помощи или с други средства.

Предлагаме това да стане по същия начин, както се компенсират животновъдите заради Африканската чума по свинете (АЧС). Защото чумата е сериозен бич и води до огромни загуби, но градушките, проливните дъждове и другите абиотични климатични фактори също може за броени минути да опустошат едно стопанство и да сведат резултатите му до нула.

Смятаме, че както има предложения за прилагане на мярка 5 по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за възстановяване на щетите, нанесени от АЧС, така трябва да бъде разработена отделна мярка специално за сектор „Плодове и зеленчуци“, която да компенсира и възстановява загубите от абиотичните климатични условия.

Това са градушки, слани, проливни дъждове, продължително засушаване и други.

Как оценявате състоянието на изкупните цени и на пазарите за продукцията от бранша?

Цените и пазарите на готовата продукция също се развиват динамично. Във връзка с това, че в България климатичните условия не бяха добри и не можахме да изпълним предвидените договори към Западна Европа, където България традиционно изнася, тези партньори пренасочиха търсенето си към другите страни – Сърбия, Полша и Украйна. 

Оттук идват нашите страхове и притеснения. Когато нашите партньори отидат на други пазари и намерят там по-ниски цени, после трудно може да се върнат при нас.

В момента наистина се търси продукция със сравнително ниска себестойност, за да може западните фирми да реализират по-високи печалби или по-висока добавена стойност. 

Нашата асоциация, а и другите асоциации от сектор „Плодове и зеленчуци“ неведнъж сме обръщали внимание на това, че България изнася суровини с малка добавена стойност, а не изнася готови продукти.

Въпреки че през последните години се направиха много преработвателни предприятия, България продължава да бъде износител на суровини, където добавената стойност се трупа в чуждестранните фирми.