2018: Сложна година за говедовъдите

Фермерите трябва да станат екипни играчи, защото комуникацията и работата в екип е от полза за всички, каза младият говедовъд Рангел Матански, зам.-председател на Националния съюз на говедовъдите в България (НСГБ) и управител на организацията „Фермерско мляко“, за Фермер.БГ.

 

„Годината бе сложна за нас. Започнахме с оптимизъм, цените бяха добри. Но след това те бързо започнаха да падат. Към края на годината настъпи стабилизация. Факторите са много и стандартни. Остават отворени въпросите доколко отговаряме на европейските тенденции, какви заместители се ползват при млечните продукти, доколко цената на млякото е пазарна. 

 

Бяхме при по-добри климатични условия в сравнение със Западна Европа. При нас лятото беше дъждовно, а много от държавите на запад страдаха от жестока суша, поради което произведоха по-малко количества фуражи. Това до известна степен вдигна цената на млякото. При нас проблемът беше да приберем фуражните култури. Трудно беше да ги окосим и те да успеят да стигнат до определена влажност, за да бъдат съхранени. Предизвикателството беше голямо, защото ако не прибереш достатъчно фураж, ще пострада и производството на мляко“, коментира Матански. 

 

 

„Тази година тръгна дългоочакваната мярка 14 „Хуманно отношение към животните“. За много стопани обаче се появиха различни проблеми, които в момента се изчистват от Министерството на земеделието. Редица проекти бяха отказани, подадоха се жалби. В средата на декември се свика работна група, която търсеше решения на тези казуси. Важно е фермерите, които са получили отказ по мярка 14 и са обжалвали, да подадат своите заявления за второ плащане до 18 януари.

 

Стартира и мярка 9 „Учредяване на групи и организации на производители“. Мина първият и единствен прием, тъй като има проекти над бюджета. Създадоха се няколко групи и организации на производители в млечния сектор. Тази година бе добра от гледна точка на това, че ще имаме още няколко примера за сдружаване в България. Предстоят сключване на договори и изпълнение на проекти,“ обясни младият говедовъд.

 

 

„Трябва да се промени мисленето на фермерите. Те трябва да станат екипни играчи. Виждам, че българското животновъдство в голямата си част върви напред. Фермерите започнаха да правят бизнес от животновъдството, което реализират. Модернизацията вече приключи, който успя да се включи, се включи. От сега нататък действаме само със собствени средства. Най-важното е фермерите да правят бизнес, от който да печелят. Тази печалба се получава или като работиш в екип, за да получиш по-изгодна цена, или като повишаваш печалбата чрез по-добра селекция, хранене, отглеждане“, категоричен е Матански.

 

„Винаги съм подкрепял идеята, че младите фермери не трябва да търсят конкуренция с големите индустриални производители. Те трябва да разнообразят бизнеса си чрез диверсификация, да вкарат нови приходи. Например дестинациите за млечен туризъм са добро решение за определен вид ферми. Особено ако си в планински район, който се характеризира с определен вид животновъдство, това е прекрасна възможност. Подкрепям също преработката в собствените стопанства и директните продажби – всичко, което е по-нестандартно и за което все още има пазарна ниша. Когато генерираш по-голяма печалба, работейки по този начин, естествено че е удачно“, уверен е производителят.

 

 

„От колегите на запад можем да заимстваме това, че те инвестират в иновации и търсят нови решения. Ползват дигитални и всякакви други технологии, които улесняват работата, увеличават печалбите и намаляват работната сила. Когато не разполагаш с достатъчно хора като качество и количество, бизнесът страда. Единият вариант е да го намалиш, а другият е да инвестираш в технологии, които заместват хората и позволяват с по-малко работна ръка да се върши повече работа“, обяснява фермерът.

 

„На първо място пожелавам на мен и моите колеги да сме живи и здрави. Семействата ни да са до нас, защото без тях няма смисъл. Да сме по-иновативни, по-предприемчиви и по-екипни играчи“, заключава Матански.