2018 г. беше трудна за производителите на ягоди и малини. Отчетохме по-ниска реколта в сравнение с миналогодишната като средностатистически резултати. Така Божидар Петков, председател на Българска асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните (БАМ-Я) очерта отминаващата 2018 г. пред Фермер.БГ.
 
 

Реколтата

 
“Оказва се обаче, че има определени изолирани случаи, в които ударихме световни рекорди по добив на малини, за съжаление от малки участници. Надяваме се този опит да бъде споделен и да бъде мултиплициран в по-голяма част от малинопроизводителите, така че въпреки ниските изкупни цени, по-високите добиви да снижат себестойността на продукцията и оттам поне малко да увеличат маржа на печалба тези малинопроизводители”, обясни Петков.
 
Естествено, цената на продукцията на малините остава една от най-важните теми за сектора. Според бюлетин от световната асоциация на малинопроизводителите цената на този плод в световен мащаб е ниска, но въпреки общата картина, стойността на малините в България е най-висока.
 
“За сравнение в Чили в цената е 80 доларови цента, а в България  2,20-2,50 лв. Разликата се получава от агресивната инвазия на страни, които са извън Европейския съюз, но оперират на общия пазар на Стария континент”, разясни Петков.
 

Внос от трети страни

 
От около две години БАМ-Я не спира да сигнализира за нелоялната и дъмпингова конкуренция от страни като Украйна и някои бивши югославски републики, които все още не са членки на Европейския съюз (ЕС).
 
“За съжаление все още нямаме официални данни да има раздвижване по този въпрос. От две години алармираме МЗХГ и евродепутатите. В същото време беше и тема на Световната конференция на малината през месец май тази година. След срещата с евродепутатите в София разбрахме, че и други страни са сериозно обезпокоени от доставки на телешко месо, мляко и т.н. от трети страни. Пазарът се изопачава, тъй като страни като Украйна и бившите югославски републики имат право да продават на европейския пазар без мита и такси и в същото време имат право да не спазват руското ембарго. Така че те имат двойно повече пазари от нас. Това ни прави неравнопоставени. Смятаме, че ЕС  трябва да вземе мерки за защита на страните-членки”, обясни Петков.
 

Напояване

 
Друг голям проблем за малинопроизводителите и през тази година беше напояването.
 
“След конфузната и конфликтна ситуация, която беше възникнала през пролетта на тази година със закъсняването над 3 седмици с подаването на вода в районите на Лозница и Попово, което създаде изключително големи затруднения, производителите на ягоди понесоха огромни загуби. Тогава ни беше обещано, че към края на поливния сезон, не към края на годината (периодът, който е в момента – бел.ред) ще бъдат ясни разходите на всеки един клон по отделно. И на базата на тези разходи ще бъде създадена една оптимална цена на водата за следващия сезон. Все още това не се е случило”, каза браншовикът.
 
Производителите на ягодоплодни култури са инвестирали огромни средства за икономии на вода. 
 
“Изградени са почти на 99% системи за капково напояване, този факт сам по себе си трябва да обърне особено внимание както на Напоителни системи, така и на МЗХГ, и на ДФЗ, че това са мерки за икономия на природни ресурси. А навсякъде в Европа тези мерки се стимулират и се финансират допълнително”, категоричен е той.
 

Наредби, схеми, нотификации

 
Тази година производителите от сектор “Плодове и зеленчуци” направиха няколко предложения, касаещи нотифицирани схеми и наредбата за директните доставки.
 
“Направихме предложение да се разшири обхвата на Наредба 26, на която основното мото е подпомагане на директните продажби. Ние смятаме, че директните продажби са както за малки количества месо, мляко и яйца, така и за плодове и зеленчуци. Според нас наред с млекоматите, производителите на плодове и зеленчуци могат да получат вендинг машини за директна търговия, хладилни витрини, везни и други мобилни аксесоари, които да подпомогнат директните продажби. Не смятаме, че по този начин ще променим наредбата, само ще разширим обхвата й”, каза Петков.
 
Браншовите организации от сектор „Плодове и зеленчуци“ настояха и за държавна помощ, подобна на тази за мобилни мандри и кланици. Тя обаче да им даде възможност да купят мобилни инсталации.
 
Структурите се надяваха да станат причината за затопляне на отношенията между бранша и ресорното ведомство. Идеята беше шест съюза да съветват Министерството на земеделието, храните и горите по въпросите, касаещи сектор „Плодове и зеленчуци“. За целта щеше да бъде подписан меморандум за сътрудничество между браншовите организации и ресорното ведомство.
 
Всичко обаче все още е на изчакване.