Годината беше противоречива за козевъдите. Имахме проблеми с изкупуването на млякото почти в цялата страна, това беше съпроводено от ниски изкупни цени, а на много места дори и с отказ от купуването на суровината. Така Деан Тодоров, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА) обобщи изминалата 2018 стопанска година пред Фермер.БГ.
 
 
Препятствията
 
“Традиционно у нас липсва изкупуване на козе месо, както и на ярешко. Нито една кланица не работи с въпросните суровини, което за нас е много голям проблем. Заедно с това имахме проблеми с изкупуването на млякото почти в цялата страна, това беше съпроводено от ниски изкупни цени, а на много места дори и с отказ от купуването на суровината.
 
Този проблем остава нерешим и до днес. Това е нещо много сериозно, при положение, че този вид суровина се търси на световните пазари и то на изключително висока цена – почти двойно от тази на агнешкото месо, три пъти над телешко, четири-пет пъти над свинско и т.н.”.
 
По думите на Тодоров цените през 2018 г. са били абсолютно противоречиви.
 
“Във всички краища на страната цените бяха различни. Най-високата цена беше около 0,70 лв./литър конвенционално козе мляко и 0,80 лв./литър за био козе мляко. Това беше обаче единствено за щастливците от сектора. Чувал съм и за цени от 0,25 лв./литър в Северозападна България”.
 
Положителното обаче е, че фермерите имат визия за бъдещето.
 
“На първо място трябва да се уреди търговията с животни за клане и пазари за млякото. Следва модернизация на фермите до колкото е възможно. След това нашата идея, по която работим вече 2 години, за създаване на център за семенна течност. Функционирането на един такъв център е нещо изключително важно от гледна точка на селекцията, а без нея няма как да говорим за конкурентоспособност. За нас е задължително да произвеждаме много висококачествени мъжки и женски животни, за да можем да подобрим положението, с бързи темпове и в стадата, в които селекцията не е на нужното ниво”.
 
Целта на всичко това е България  да се конкурира с водещите страни в това направление – Франция и Холандия.
 
“Имаме потенциал и да станем много сериозни износители в световен мащаб, просто защото няма конкуренция в козевъдството. Само две страни се занимават с това направление – Франция и Холандия, които доминират и са единствените на световните пазари, защо да не е и България там?”.
 
Надежди за бъдещето
 
“Според мен е задължително сектор “Козевъдство” да присъства като приоритет в новата Обща селскостопанска политика (ОСП). Овцевъдството и Козевъдството реално никога не са били приоритетни, единствено това е така на хартия”.
 
Докато в овцевъдния сектор 90% от фермерите доят на ръка, ситуацията в козевъдния сектор е точно на другия полюс – повечето ферми за изцяло механизирани. Въпреки това има много неща, които трябва да се обновят.
 
“При козите 95% от доенете става с машини, а 5% на ръка. В момента обаче нашите фермери са на едно материално-техническо ниво от преди 50-60 години. Базите трябва да се обновят. Трябва да се направят млекосъбирателни пунктове, евентуално по новите мерки – малки преработвателни предприятия”.
 
Подводните камъни обаче не са малко.
 
“Радвам се, че след неприятните действия около протестите, които бяха безалтернативни за нас в тази ситуация, в много голяма степен беше възобновен диалога с ресорното ведомство. Това е решаващо за нас, защото без диалог, само с противопоставяне, никога не могат да се случат нещата. Най-добре е всички заедно да гледаме в една посока, отколкото да сме постоянно воюващи. Естествено има още много какво да се направи, но важното е, че вече гледаме в една посока”.
 
За новата година Деан Тодоров пожелава много кураж на своите колеги.
 
“Пожелавам най-вече всички колеги да са живи и здрави; да продължават да се занимават с това трудно начинание в наши дни и да не губят кураж”.