Птицевъдният бранш влезе в тази година с 14,8 млн. броя птици и ръст от близо 8%, но без оптимизъм, тъй като няма решение за най-тежкия проблем – птичия грип.
 
 
Секторът следва общата тенденция в българското животновъдство, която е към окрупняване на фермите и намаляване на производството в най-малките стопанства. В началото на годината кокошките носачки и подрастващите бяха 6,898 млн. броя. От тях: 4,791 млн. броя стокови носачки, 727 хил. броя родители и 1,380 млн. броя подрастващи, показват данни на аграрната статистика, водена от Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ).
 
Годишното производство на яйца в България се оценява на около 1,3 млрд. броя, като това ниво е относително постоянно през последните три години.
 
Една от малкото добри новини за сектора дойде през февруари тази година. В края на месеца Европейската комисия (ЕК) одобри схема на държавна помощ „Помощ за реализирането на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“ с регистрационен номер SA. 47026.
 

Помощта стартира през 2018 с период на действие до 2022 г. и максимален бюджет от 172 764 450 лв.

 
Финансират се четири мерки: използване на фуражи, съдържащи деоксиниваленол не повече от 2,5 мг/кг; осигуряване на свободна подова площ не по-малка от 10% над задължителния стандарт; подобряване на условията за хуманно отношение към птиците по време на транспорт (само за доставки до кланицата); намаляване емисиите на амоняк с 30 % (гарантиране на концентрация на NH3 до 14 ppm), чрез добавяне в постелята на силикатни минерали (перлит, алуминосиликати – каолин, бентонит, зеолит (клиноптилолит) и други).
 
 
Най-голямото изпитание пред птицевъдния сектор от 2015 г. досега си остава птичият грип. През тази година бяха обявени 28 нови първични огнища на инфекцията. Броят им е малко по-голям в сравнение с 2016 г., когато те са били 24, но е значително по-малък от 2017 г., когато са регистрирани 53 първични огнища на птичи грип.
 
През отиващата си година инфекцията засегна 20 индустриални птицеферми, като 90% от тях са кокошеви. Общият брой на евтаназираните птици в засегнати стопанства е над 1 милион. Независимо от всички предприети мерки от бизнеса и от ветеринарните власти разпространението на птичия грип в страната продължава.
 
Обявените от МЗХГ и Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) мерки бяха насочени към засилване на биосигурността в стопанствата, увеличаване на броя на официалните ветеринарни инспекции, затворено отглеждане на домашните птици и засилен лабораторен контрол.
 
Председателят на Съюза на птицевъдите в България Димитър Белоречков разказа пред Фермер.БГ за основните изпитания, на които 2018 г. подложи бранша:
 
Годината беше сравнително тежка. Единственото положително нещо бяха субсидиите, които успяхме да извоюваме за хуманно отношение към птиците.
 
Нашите птицевъди понесоха големи щети от птичия грип, който върлуваше в България. Бяха унищожени над 1 млн. птици. Това оказа влияние, тъй като засегнатите ферми – особено яйценосните ферми, продължително време нямаха възможност да произвеждат яйца. А това са такива загуби, които много трудно може да се възстановят от държавата.
 
Държавата обикновено възстановява преките щети, а косвените щети – пропуснатите ползи няма как да ги осигури, поне по сегашното законодателство. Може би в някои от страните този въпрос е решен. Но в България не е решен. Тези косвени загуби затвориха и някои външни пазари. Това е проблем, тъй като част от фирмите работеха за износ.
 
 
Биосигурността
Тази година се наложи да се изпълнят допълнителни мерки за биосигурност. Това също беше натрупване на средства, които при нормално положение щяха да бъдат спестени. Това са пари за нови дезинфекционни ями, за специални съоръжения, за дезинфектанти, за облекло и обувки и т.н. Тези неща трябваше обезателно да се направят с оглед да не се допусне разширяване на заболяването.
 
Загубите
Щетите бяха значителни независимо от всичко. Факт е, че само държавата е дала 16 млн. лв. Тези 16 млн. лв. са за щети, които вече са се случили, парите са изплатени или предстои да бъдат изплатени. А пропуснатите ползи са може би два пъти по-големи.
 
Пазарите
Цените бяха запазени през цялата година в рамките на нормалното за отделните видове продукция – яйца за консумация или месо. Изводът е, че между нашите ферми съществува значителна конкуренция, която не позволява по-високи цени. Ако това някъде се прави, то е от магазините, от търговците. Но и там конкуренцията е голяма, така че и те не смеят да се изхвърлят много.
 
По отношение на продуктивността на птиците нашият бранш е на световно ниво – в повечето от фермите. Това позволява България да произвежда най-евтината продукция в Европейския съюз без ДДС. Като се сложи и ДДС-то, може да има и някои страни с по-благоприятно положение, но все пак 20% са си 20%.
 
Източник: МЗХГ
 
Оцеляването в засегнатите от птичия грип райони
Фермите, засегнати от заразата, губят един или два от общо три производствени цикъла в годината. В яйцевъдството например паузата продължава значително, тъй като освен периода на унищожаването на птиците и дезинфекция, са необходими поне още 4 месеца, за да се отгледат нови птици.
 
Обикновено в тези ферми, особено в големите, има оборот на стадата. Стадото обикновено е разделено на две части или на три части. Когато се унищожи цялото стадо, следващият оборот автоматично е пропуснат, защото няма къде да отгледат птиците за него. Нормално една сграда за подрастващи се използва три пъти в годината.
 
Когато направят една партида, втората я пропускат, защото е трябвало да заредят тези птици, а те не могат да ги заредят. Тоест увеличава се разстоянието с още една партида. Значи втората партида я правят след 8 месеца. Това продължава, докато направят и третата партида. Значи третата партида става след една година. Това отлагане е загуба. Фактически тези сгради стоят празни. 
 
Вариант е да се купят пилета отнякъде. Но продавачът ще иска много по-висока цена по време на оборот. А и едва ли изобщо ще продава, защото ще си загуби своя пазар. Оборотът на една ферма е направен така, че да може да предложи продукцията, когато пазарът е най-благоприятен – например преди Великден, или за износ, или за продажби на морето. Всяка ферма е нагласена така. По време на родителите бройлери яйценосни положението е подобно. Подобно е положението и при стоковите носачки.
 
 
При патиците обикновено те пропускат два оборота, а в годината правят общо три оборота. Това е много фатално. Те няма как да произведат втория оборот, защото първия са го пропуснали, а втория отива в провеждане на мероприятия – почистване, дезинфекция и т.н. Така че им остава да направят един оборот в годината, а това са пропуснати ползи и то сериозни, особено при високи цени. Тези пропуснати ползи се дължат на обстоятелствата, че всяка една ферма има определен цикъл на зареждане на птиците, който е съобразен както с възможностите на фермата, така и с пазара.
 
Нещата са много сериозни. Представете си ферми за патицит които не могат да продадат нищо за Коледа във Франция. Те си губят целия пазар, защото през годината замразяват птици, за да могат да излязат на пазара на по-ниска цена. А пресните птици са последният оборот, които се колят преди Коледа. Те са с най-висока цена, защото това е охладено месо. Тези ферми също губят много.
 
Пропуснатите ползи са повече от два пъти по-големи от това, което се плаща като щети. Самите компенсации задоволяват относително нуждите на фермата, за да не фалира веднага. Иначе тя веднага ще загине. Ако и това не се плаща, тези стопанства веднага ще фалират, защото те трябва да освободят и работници, и да направят много мероприятия.
 
Снимка: pixabay.com
 
Работната ръка
Сега в момента търсенето на работници и в нашия бранш е много високо. Ние просто нямаме кадри и то изпълнителски кадри, не говоря за специалисти. По-голямата част от тези кадри не са високо квалифицирани и винаги могат да отидат на друго място. Особено в селското стопанство сезонната работа не ги задоволява и ще отидат в някои промишлени предприятия. Например в Пловдивско има много предприятия, които се откриват в момента. Това значи, че всички тези хора без проблем могат да отидат в тези предприятия и никога повече да не се върнат в птицефермата, да им мирише на тор и да работят по повече от осем часа.
 
Свободното отглеждане на птиците се оказа фатално.
Изглежда, че свободното отглеждане на птици е основният рисков фактор за инфекцията сега. Патиците например поначало се отглеждат свободно след първия месец и влизат в контакт с диви птици и изобщо с всичко. При тях може да влезе и куче, и котка, и плъх, защото те са на двора.
 
Независимо от усилията на някои ферми да затварят птиците през цялото време с риск от загуби, се оказа, че пак не е достатъчно. Защото самите райони стават пандемични на заболяването. Това е много опасно, тъй като явно тази дезинфекция и големите горещини през лятото не са достатъчни, за да ликвидират вируса. Защото циркулира един и същ вирус – така наречения птичи вирус.
 
Ударът срещу ферми за патици
При патичарите загубите са персонални, на отделните фирми. Що се отнася до пазара, моите сведения са, че специално за патиците пазарът не е добър. Защото явно, че има възстановяване на възможностите на този бранш във Франция и в Унгария. Така че търсенето не е толкова високо, колкото беше миналата година, когато имаше и свръхпроизводство.
 
При кокошките също имахме големи загуби. Там някъде около 700 000 кокошки бяха унищожени, а може и повече да са. В същото време в този период на тази година нарасна и производството на патици бройлери. При патиците бройлери също има голямо търсене и в момента благодарение на тях някъде през август – септември са произведени с около 30% повече патешко месо в сравнение с предишните години. Те се отглеждат затворени, като обикновените бройлери, а не свободно. И явно имат добър пазара, тъй като производството нараства.
 
 
Мерките срещу птичия грип през 2019 г.
Много малко може да се направи допълнително. Единственото е биосигурността на фермите и спазването на всички изисквания на БАБХ, които може да изглеждат на някои неприемливи на пръв поглед. Те са неприемливи за тези, които страдат. Но общо за птицевъдството са приемливи от гледна точка, че на тази инфекция някога трябва да се сложи край.
 
Аз толкова години работя в птицевъдството, но поражения от грип имаме за първи път през последните три години. А у нас до 1965 г. всички птици бяха на свободно отглеждане. Този проблем с грип не съществуваше въобще. И тогава е имало диви птици. Проблемите бяха съвсем други. Например холера, която сега изобщо я няма, псевдочума, която също я няма. Може по изключение да се появи в някое кърджалийско село. Имало е в миналото салмонелози и то масови. Имаше години, в които се унищожаваха стадата поголовно. Но никога не сме имали проблем с грипа.
 
Това до голяма степен има връзка и с контактите, които имаме с Европа, където свободното отглеждане в някои страни е преобладаващо. Тези контакти може и да са косвени – например чрез камионите, които превозват стоки или нещо друго. Даже и патета може да превозват. Патетата са здрави, но камионът може да е замърсен. Това е вирус, който нито се вижда, нито се чува. Даже издържа на вода. Това са много трудно проследими неща.
 
Тези контакти, които ние имаме със свободно отглежданите птици в Западна Европа, фактически оказаха влияние и при нас. Това не значи, че точно от Западна Европа са дошли, тъй като в Русия също има проблем. В Украйна също има проблем. Така че явно пътят на тези диви птици върви по свободното отглеждане, обикаля цяла Европа и най-накрая идва и при нас. Трудно е преодолим този проблем без биосигурност. Всички пострадали се оплакват, защото изискванията са много високи. Но няма друг начин. Другият начин е да спрем въобще производството.
 
Източник: МЗХГ
 
"За" или "против" превантивната евтаназия на стада, предвидена в изменения на Закона за ветеринарномедицинската дейност
 
Превантивната евтаназия е част от директива на ЕС. В 3-километровата зона по преценка на лекарите може да бъдат унищожени всички птици. Това е по тяхна преценка, защото случаят може да е дребен, да е в някоя малка фермичка, а останалите стопанства да са отдалечени. Говорим за една точка в една община. Може да е личен двор. Не бива заради един двор да унищожим ферма, която има 200-300 хил. кокошки. Така че преценката в такива случаи е много важна и тя трябва да е обективна.
 
Предполагам, че в БАБХ вече набраха достатъчно опит и могат да направят обективна преценка. Но виждате какво стана с чумата по дребните преживни животни в Ямбол, в Странджа. Стана така, че три области (Ямбол, Бургас и Хасково – бел. а.) имат проблеми с млечните продукти от овце, с месото, с агнетата. Ако това се случи с птиците, представяте си какво става. Образно казано, ще измрем от глад, а птицефермите ще фалират завинаги. Няма да мислят изобщо повече за такова стопанство. Така че тези неща трябва да се правят много внимателно.
 
 
От друга страна всяко забавяне на мерките води до увеличаване на щетата. При нас в животновъдството работят както много интелигентни хора, така и хора, които имат нисък морал. Достатъчно е един, който да вземе и да пренесе заразени птици от едно място на друго, защото примерно ще спечели 100 лева или 200 лева. Това е един много нисък морал, който ние предварително не можем да преценим. Затова и мерките в такива случаи са много строги. И така трябва да бъде, защото нивото на хората е различно.
 
Човек може да мисли, че спасява нещо, а той фактически прави щета на останалите. Не само, че нищо не спасява, а примерно ще пренесе птиците при майка си или при баща си и ще унищожи и техните.
 
Строгостта на закона е много важна. За съжаление при нас законите са направени добре, контролът е нисък и ако се появи такъв контрол, всички потърпевши започват да пищят повече, отколкото трябва. Това показва липса на дисциплина и липса на морал.
 
Доверието
Доверието в контролните органи е необходимо винаги да се поддържа независимо от всичко. Обратното: може да има скриване на проблема, което е лесно, и може да има корумпиране на контролните органи. Но когато отиват да унищожават птиците, те не са корумпирани. По никакъв начин! Там те спазват интересите на закона.
  
Проблемът с морала е основен. Безспорно е така, защото това е свързано до голяма степен с конкуренцията, а тя е основата на пазара. Ние понякога забравяме, че сме пазарна икономика.