2017 г. беше много разнообразна, шарена. Имаше региони, в които преобладаваха валежите, имаше и региони, които дълго време бяха засушливи. Така реколтата беше шарена в добиви, в качество.
 
 
Примерно пшеницата. При нея в Северна България имаше едни нормални  валежи, нормална вегетация. Получиха се стабилни, хубави добиви, с добро качество. Съответно постигнахме и най-високия добив досега произвеждан в България, близо 6 млн. тона. Това каза за Фермер.БГ председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Светослав Русалов. 
 
 
По думите му в Южна България тази година имаше и доста продължителни периоди, в които не бяха паднали дъждове, съответно културата не можа да развие своя потенциал и добивите бяха добри, а на места и по-ниски от миналогодишните. 
 
„Но средно за страната имаме по-висок добив. Това се отнася и за другите култури – рапица, слънчоглед, царевица. При рапицата имахме един неблагоприятен момент. В края на 2016 г. цяла Южна България беше налегната от суша, културата не можа да поникне, не можа да се вкорени и впоследствие измръзна това, което беше излязло като посеви. Така напролет се наложи разораване на тези площи и засяване с пролетни култури – царевица, слънчоглед, грах“, каза Русалов. Той добави, че в Южна България през 2017 г. почти не се реколтира рапица. 
 
„Тя беше произведена единствено и само от Северна България. За слънчогледа положението е аналогично като при рапицата. Сушата оказа своето негативно влияние и добивите от слънчоглед бяха много ниски. Съответно и качеството не е добро, маслеността е по-ниска спрямо миналата година и дори е под необходимия показател за масленост. Около 150 -170 кг е нисък добив за възможностите на Южна България“, обобщи зърнопроизводителят. 
 
2017 г. беше трудна за по-голяма част от земеделските производители.
 
 
„В ловешкия регион годината беше възможно най-лошата. Видяхме най-големите бури и градушки, които някога сме чували, че се случват по нашия край. Но ако говорим глобално за българското зърнопроизводство – настоящата година си отива като един сезон със смесени чувства. Тайно се надяваме другият да бъде по-добър“, каза от своя страна Димитър Мачуганов, член на УС на НАЗ. 
 
Годината е особена, защото тя премина през много сериозни климатични промени, счита и 
Стилиян Стоянов , член на УС на НАЗ. 
 
„Имаше и измръзвания, и суша, и безводие. Доста беше пъстра цялата година, но в края на краищата смятам, че тя ще приключи с един добър резултат, след като е прибрана продукцията и всичко онова, което са направили като труд и разходи производителите, е прибрано“, каза Стоянов. 
 
 
По думите му има проблеми с цените, тъй като в има спад спрямо миналата година. 
„Трябва да се отбележи, че вече няколко години вървим наред с по-ниски цени на продукцията. Хубаво е, че нашият пазар е отворен, той се влияе от международния пазар, но в същото време имаме възможност да работим с пулса на пазарните условия.Това дава възможност да се очакват по-добри времена и по-добри години, особено в ценово изражение“, каза Стоянов. 
 
Според Светослав Русалов по време на жътва цената на пшеницата е била добра, но  впоследствие падна с около 20-30 лв. и след това остана стабилна с около 20 лв. надолу спрямо цената, която е по време на жътва. 
 
Що се отнася до 2018 г. зърнопроизводителите са оптимисти, но и практични. „Очакваме с надежда по-опростени правила за работа, по-малко бюрокрация, с по-голяма възможност и гъвкавост във всички онези програми, по които се работи, за да може нещата да вървят напред в развитието на земеделието“, каза Стилиян Стоянов.
 
„Заредени сме с позитивна енергия и се надяваме, че новият сезон ще ни донесе нови и по-добри времена“, каза Димитър Мачуганов и добави: „Надяваме се, че новият сезон ще ни донесе нови и по-добри времена, както и по-добри условия за правене на нашия бизнес. Ние сме заредени с положителна енергия и емоция“.