Вчера, представители на неправителствени и браншови организации се срещнаха с Министъра на земеделието и храните (МЗХ) и представители на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) във връзка с разрешението за употреба на два неоникотиноида, част от групата на пестицидите, които представляват най-голям и директен риск за пчелите и другите опрашители.


Разрешенията са влезли в сила в началото на февруари 2016 г. Те позволяват пускането на пазара на два препарата за растителна защита, чиито активни вещества са неоникотиноидите имидаклоприд и тиаметоксам, за ограничена и контролирана употреба. Тези неоникотиноидни пестициди са забранени за употреба на територията на Европейския съюз, но европейското законодателство допуска дерогации към забраната, само когато съществува „опасност, която не може да бъде овладяна чрез други разумни средства“ (член 53 от Регламент (ЕС) №1107/2009). Мотивите и обстоятелствата, които предвиждат такива извънредни ситуации при растителна защита не са били обявени публично, нито пък са били направени консултации с по-широк кръг от заинтересовани страни. От заповедите, издадени от БАБХ, също така не става ясно дали ще бъде извършен анализ на „ограничената и контролирана употреба“ на разрешените препарати за растителна защита, за да се установят резултатите и ефектите от такива решения върху популациите на пчели и други опрашители.

 

[news]

 

Със становище, над 20 граждански и браншови организации изразиха безпокойството си относно вземането на решения по подобен непрозрачен начин, които имат отрицателни последици за пчелите и за бъдещето на селското стопанство.


Албена Симеонова, председател на Българска асоциация биопродукти, коментира: „Никога не ми се е налагало да прибягвам до употребата на неоникотиноиди, за да спасявам посевите си от слънчоглед и царевица. А аз засявам такива. Настояваме да се създаде работна група, която да се заеме с изследване на научните доклади, които обсъждат риска от употребата на неоникотиноидни пестициди за пчелите и другите опрашители. Такава работна група е необходима, за да може обществото и други заинтересовани страни да са наясно с какво се сблъскваме, когато разрешаваме използването на тези химикали в земеделието.“


Исканията на организациите включват незабавно отменяне на заповедите, издадени от БАБХ, и въвеждането на окончателна и пълна забрана на неоникотиноидите, която да обхваща всички видове употреби на тези пестициди, и най-вече - без възможност за дерогации.


„Решенията за дерогации напълно обезсмислят забраната за употребата на неоникотиноидни пестициди. Те не се грижат за опазването на важни опрашители като пчелите, които имат изключително икономическо, социално и екологично значение“, допълва Меглена Антонова, координатор на кампанията за екологично земеделие на „Грийнпийс”- България.


Представителите на институциите отхвърлиха искането за отмяна на заповедите за временно разрешаване на неоникотиноидните пестициди, но поеха ангажимент да бъде добавено допълнително изискване за отстояние на полета, засявани с третирани с неоникотиноиди семена, в размер на 3 км от стационарни пчелини, които биха могли да бъдат засегнати от употребата на неоникотиноиди. Същевременно, министърът на земеделието и храните изказа принципната политическа готовност на българското правителство да подкрепи продължаването на забраната на неоникотиноидите в Европейския съюз. 

 

Припомняме, че преди седмица, Антон Величков, зам.изпълнителен директор на БАБХ, заяви пред Фермер.БГ, че разрешението е само за обработка на семена за предстоящата сеитба, а не за пръскане. "Всъщност ние по никакъв начин не застрашаваме пчелите с тази наша дерогация във връзка с регламента за пускане на пазара на продукти за растителна защита. Самият регламент позволява когато има непредвидена опасност да се разрешават за временна ограничена и контролирана употреба определени количества. Непредвидената опасност е по повод сериозно увеличаващите се популации на телени червеи и сив царевичен хуботник. Това са два особено важни неприятеля при царевицата и слънчогледа", заяви Величков и уточни, че разрешението е само за проверени и констатирани засегнати площи и обхваща 250-300 000 дка., като същевременно е за период от 120 дни, считано от края на Януари.

 

На въпрос на Фермер.БГ дали заради 200-300 000 дка. си струва поемането на риск за отравянето на пчели и застрашаването на биоразнообразието с доказано опасните пестициди, съдържащи неоникотиноиди, Величков отговори: "Рискът когато се използват продукти за третиране на семената е значително по-малък, в сравнение ако тези продукти за разстителна защита се използват за пръскане. Ние сме разрешили временно и контролирано продукти за третиране на семена, а не за вегетационно пръскане."

"БАБХ непрекъснато прави мониторинг и следи развитието на вредителите в България. Телените червеи и синия царевичен хуботник влизат в нашите т.нар. постоянни обекти на наблюдение и ние наблюдаваме през последните 2 години увеличаване на тяхната плътност. Това е в следствие на увеличаване на пропаднали площи с царевица и слънчоглед. Това от своя страна е следствие на забраната за употреба на продукти за растителна защита за третиране на семена. "

На въпрос дали тези препарати имат екологично насочена алтернатива, зам.изп.директо на БАБХ заяви:"За съжаление за тези неприятели, които живеят в почвата няма. Ако бяха друг тип вредители - има алтернативни продукти. В момента фирмите производители разработват нови алтернативи, тъй като сегашните продукти са наистина забранени, даже за третиране на семена. Но аз като агроном - растителна защита, опитах да потърся алтернативни био-продукти за контрол, но се оказа че не съществуват за тези вредители към момента. Ние наистина говорим за два много специфични вредителя, които нанасят огромни щети при царевицата и слънчогледа само. За тях за момента други химични заместители, поне на мен не са ми известни."

По повод горещата тема, зърнопроизводители от региона на Велико Търново коментираха, че борбата с тези вредители е наистина много трудна (даже невъзможна), но това показва зависимостта , пред която химическите компании поставят на колене земеделските производители, след като години наред са отслабили естествените способности на растителна среда и нормалните агротехнически мероприятия да се справят с вредителите. "Представете си какво ще се случи с българското земеделие, ако допуснем пък масово ГМО и специфичните препарати за растителна защита при ГМО културите!?", коментираха още земеделците пред Фермер.БГ.