Цените на млечните продукти и надценките в търговската мрежа бяха основна тема на дискусия, в която участие взеха представители на бранша и икономически експерти.

В ефира на Нова тв те анализираха как се формира крайната цена на млечните продукти и какви механизми биха могли да подобрят баланса между производители, преработватели и търговци. Всичко това във връзка с проектозакона за веригата на доставки на земеделскипродукти и храни, представен в понеделник от МЗХ.

Ролята на изкупвачите е ключова

Според Александър Йоцев, бивш заместник-министър на земеделието, изкупвачите играят решаваща роля в аграрния сектор.

"Много се подценява първата сделка. Ролята на изкупвачите е фундаментална. Те могат да регламентират и да повишат земеделското производство, защитавайки интересите както на производителите, така и своите, или да го разсипят и обезсмислят."

Ценовата структура в млечния сектор

Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА), разясни структурата на цените и надценките в млечния сектор.

"Един литър мляко излиза от фермата на 2,00 лв. За да се постигне тази цена, държавата е субсидирала поне 30%, а печалбата за фермера към този момент е 0%. При преработвателя, 1 кг сирене вече се продава за 14 лв., като тук печалбата е 15% за преработвателя. В търговската мрежа обаче цената скача до 28-31 лв./кг, което означава надценка от 120%", обясни Караколев.

Той подчерта, че ако се приложи предложения в законопроекта механизъм за гарантирана минимална печалба за фермерите и контрол върху надценките, крайната цена за потребителите може да бъде значително по-ниска.

"Според предложенията в проектозакона, млякото трябва да е 2,20 лв./л след добавените 10% гарантирана печалба. Преработвателят ще продава сиренето на 15 лв./кг, т.е тук нямаме някаква съществена разлика. Но в търговската мрежа крайната цена трябва да бъде максимум 18-20 лв./кг, а не 28-31 лв., както е сега".

Според Караколев, ако в България имаше ефективно работещи кооперативи, цената на килограм сирене би била около 15 лв.

От друга страна, икономистът доц. д-р Щерьо Ножаров от УНСС и Българската стопанска камара (БСК) изрази скептицизъм относно възможността за прилагане на такива механизми в България.

"Лично според мен това не е възможно. Във Франция няма таван на надценките, но първият доставчик има минимално гарантирана надценка. Разликата е, че Франция има 80% собствено производство, а у нас поне 50% от продуктите са внос.

Също така освен заплати и енергийни разходи, в ценообразуването на млечните продукти влизат и допълнителни фактори като вложени добавки – например сухо мляко на прах, което също влияе върху крайната цена", заключи Ножаров.