За да има повече хумус в почвата, може да приложите няколко изпитани във времето практики. Каква точно е ползата от тях, научаваме в подробности от германското специализирано издание за земеделие Agrarheute.

Накъде върви българското земеделие?

Насърчавайте постоянния растеж

Ключът към натрупването на хумус е в поддържането на постоянна растителност. Постарайте се времето, през което почвата остава без растения, да е най-кратко. Целта е да провокирате максимална производителност на фотосинтезата.

Растенията отделят въглерод под формата на прости захари през корените си. Микроорганизмите получават енергия именно от захарите. Те включват микоризни гъбички и азот (N)-фиксиращи и разтварящи фосфора бактерии. Това са всички важни помощници при образуването на хумус.

Отглеждайте покривни култури

Покривните култури са лесно разградим материал за микроорганизмите. Колко бързо те ще освободят хранителните вещества в почвата зависи от съотношението въглерод и азот. За бобовите култури то е 7:1 до 8:1, за кръстоцветните малко по-високо - 10:1, а за тревите е особено високо около 12:1.

Използвайте ефекта на бобовите растения

Бобовите растения фиксират атмосферния азот чрез своите коренови възли в симбиоза с грудкови бактерии. Те могат да разграждат слабо наличните фосфорни съединения в почвата и да абсорбират хранителни вещества, които са мигрирали в подпочвата, преди да бъдат излужени.

Комбинирайте няколко консуматора

В сеитбооборота трябва да се създаде балансирано съотношение на консуматорите на хумус. С целогодишно покритие от растения може да задържите микоризните гъби в почвата през целия сеитбооборот.

Бъдете внимателни към почвата

Нулевата обработка може да повиши съдържанието на хумус в горния слой на почвата. Мулчът остава на повърхността, животът на почвата се щади и в дългосрочен план може да се развие добра структура.
Така стимулирате бързото абсорбиране на вода и предпазвате почвата от ерозия. Интензивната обработка на почвата минерализира хранителните вещества на почвата и разрушава структурата й.

Погрижете се за корените

Корените допринасят 2,3 пъти повече за почвения органичен въглерод, отколкото същото количество надземна биомаса. По-високото внасяне на въглерод чрез корените, например с междинни култури, е по-ефективно от внасянето през почвата, например със слама.

Оставете растителни остатъци на полето

В допълнение към подземната биомаса важна роля играят органични остатъци като слама и растителни остатъци. Те защитават като мулчиращ слой и образуват ядро от хранителни вещества.

Разгледайте внимателно почвата

Хумусният баланс служи за оценка на хумусния ефект на култивираните растения и органичните торове. Това изчисление обаче казва малко за действителното съдържание на хумус. Поради тази причина Баварският държавен институт по земеделие, например, препоръчва определянето му на всеки пет до шест години, като се вземат проби през пролетта преди началото на вегетацията.

Инструментите за бърз анализ като близката инфрачервена (NIR) спектроскопия отварят нови възможности за количествено определяне на въглерода в почвата и неговата динамика.

Торете органично

Оборският тор снабдява почвата с органични и основни вещества, а растенията – с необходимите хранителни вещества. Висока част от органично свързан азот насърчава микробната биомаса в почвата.

Регулирайте pH нивото правилно

Почвените микроорганизми се нуждаят от неутрално pH. Киселите почви намаляват живота на бактериите в почвата и по този начин плодородието на почвата. Снабдяването с вар според нуждите подпомага натрупването на хумус.

 

 

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Климатичните промени и влиянието им върху земеделието у нас

Йордан Илиев за цените на торовете: Не се очаква да се върнат нивата от преди 5 години

В Добруджа: Обсъдиха Програма за опазване и възстановяване на чернозема