Заплождане на кравите

  • M
    Колеги,през последните няколко години броят на кравите с тиха разгоненост при мен се увеличава.Подобна тенденция наблюдава ли се при вас?
  • M
    Искрене, позволявам си да се намеся. В твоя случей, при толкова кравави е по-добре да ползваш услугите на техник осеменител, плюсовете в това отношение са много. Не забравяй че биковете за разплод се гледат по определен начин и има маса изследвания които им се прававят за да се установи че са наистина качествени като разплодници.
  • Ти ако имаш 120 крави няма да питаш, нещо лъжеш май. Ако не лъжеш , вземи си ги осеменявай изкуствено . Ако в един ден ти се разгонят 3 крави кво ще правиш? Бика ще се оправи ли с 3-те ? Плюс това бика предава болести по полов път .
  • Zdravei iskam da te popitam imam 120 kravi i edin bik stiga li im ili da vzema o6te edin ne6to nemi e qsno.4akam otgovor
  • Ветеринания лекар,който ти е изследвал кравата за бременност би трябвало да ти обясни за образуваното жълто тяло в яйчника,което отделя ПРОГЕСТЕРОН и заблуждава животното че е бременно и то не се разгонва.Жълтото тяло се премахва медикаментозно,но ако животното е бременно наистина -ще АБОРТИРА
  • M
    Kolegi sega trqbva6e da preso6avam ednata krava no tq se okaza 4e ne e zaplodena 2 q zaplojdax izkustvena ne xvana i 3 p1t na bik i ot togava 6 i polovina ne se e razgonvala.V stadoto ima bik no neq zaka4a,nito pak drugite kravi q ska4at.6e pomolq nqkoi da mi obasni ot kak e stanalo tova.
  • Със заплождането не бива да се бърза, но и да не се закъснява 30-05-2003 г. Някои автори препоръчват кравите да се заплождат след стотния ден от отелването, когато дневната млечност започва да се понижава и се постига по-висока заплодяемост. Други автори са на мнение, че за по-интензивно използване на репродуктивните възможности на кравите те трябва да се осеменяват и заплождат още при първата разгоненост след отелването - от 21-вия до 30-ия ден. Тези две схващания са неправилни, защото научните изследвания и практическият опит на говедовъдите са доказали, че най-висока е продуктивността и най-ниски са разходите за получената продукция, когато кравите се заплождат до 80-ия ден след отелването. Този период (от отелването до заплождането) се нарича сервиз-период. Неговата продължителност - 80 дни, и тази на бременността - 285 дни, осигурява междуотелен период (МОП), равен на 365 дни. За този период се осигурява една нормална лактация от 305 дни и получаването на един приплод. Удължаването на МОП над 365 дни може да увеличи лактационната млечност, но среднодневната за целия МОП ще бъде по-ниска. И колкото повече се удължава този период, толкова повече ще се понижава млечността и загубите ще нарастват. Освен от млечността за губите ще се увеличават и от неполучени приплоди. Всеки ден ще носи загуба на стойността на 1/365 част новороден приплод. В световната говедовъдна практика е прието незаплодените до 80-ия ден крави да се смятат за безплодни и всеки ден те носят загуби. Учени икономисти и развъдчици са установили, че при крави с лактационна млечност 4000 кг, ако се закъснее със заплождането след 80-ия ден с 21 дни (от една разгоненост до следващата) и съответно МОП се удължи от 365 на 386 дни, загубите на мляко за един ден от МОП ще възлязат на 0,6 кг,а общо за целия МОП - на 231, 6 кг. Към тях трябва да се прибавят и тези за по-малко получени телета - 21/365 от стойността на едно теле или, пресметнато в количество мляко, това е равно на 45, 3 кг. Проучванията и анализите показват, че при здрави животни правилно хранене и отглеждане и добра организация на възпроизводителния процес при 85-90 на сто от кравите може да се постигне заплождане до 80-ия ден след отелването. За целта основните грижи и внимание на говедовъдите трябва да се съсредоточи в няколко основни насоки. Да се осигури нормално възстановяване на половата система след отелването, тъй като знаем, че първото разгонване се проявява около 30-ия ден и след това периодично се повтаря след 21 дни. При анафродизия (липса на разгоненост) докъм 40-50-ия ден трябва да се потърси помощта на ветеринарен специалист. Причината може да бъде лошо телесно състояние или друго заболяване. Най-често това е в резултат на оскъдни и бедни на витамини и минерални вещества дажби, яйчниците не функционират или са в хипофункция. Възможно е също така в тях да се е задържало (не е атрофирало) жълтото тяло на бременността, което е блокирало зреенето на фоликули и разгонването. Функцията на яйчниците би могла да се стимулира, като на кравите се осигуряват сочни и зелени фуражи - пасищна и ливадна трева и особено зелена повяхнала люцерна, а през зимата - цвекло, тикви, моркови. Ветеринарните лекари разполагат със специални хормонални препарати за стимулиране на репродуктивната функция. (от в. Фермер новият)
  • Зимата не е пречка за по-висока заплодяемост Съвети за говедовъда 03-12-2003 г. Няма друг биологичен процес като репродуктивния, който да се влияе от толкова сложно взаимодействие на факторите на околната среда и вътрешната нервно-ендокринна регулация на размножителните функции. Поради рязкото влошаване на климатичните условия през зимния период и оборния режим на отглеждане се потискат репродуктивните функции. Понижената ефективност на репродуктивния процес се изразява в забавена инволуция на майката след раждане, неразгонване, тиха разгоненост, ниска заплодяемост и удължаване на сервиз-периода значително над 80-ия ден. Безплодието в този период нанася значителни загуби на стопаните. Неблагоприятните зимни фактори може да се преодолеят чрез прилагане на знания и умения в следните основни направления: Първо. Правилното и пълноценно хранене е физиологичната основа за нормално протичане на репродуктивните функции. През пасищния период животните поемат големи количества сочни зелени фуражи, богати на лесно усвояеми въглехидрати, протеини, витамини и минерални вещества, които стимулират яйчниковата функция, разгонеността и заплодяемостта. Липсата на такива фуражи през зимата може успешно да се компенсира чрез осигуряване на пълноценни дажби с оптимално съотношение в тях на люцерново и ливадно сено, царевичен силаж и концентратна смеска. Специфично значение за репродукцията имат някои витамини и соли, които се съдържат в морковите, тиквите, цвеклото и др. сочни фуражи и в пшеничните трици от концентратите, които трябва да се включват в дажбата в периода преди заплождането. Второ решаващо условие е начинът на отглеждане: фиксирането на животните за яслите през цялото денонощие и лишаването им от движение, чист въздух и слънчева светлина забавя заплождането дори и при правилно хранене. Опитно е доказано, че всекидневното 2-3-часово движение - разходката, укрепва двигателната, дихателната и сърдечносъдовата система, а при скоро отелените крави ускорява инволуцията на половия апарат и пълноценно разгонване още в периода между 20-ия и 30-ия ден след отелването; замърсеният въздух в обора - висока влажност и наситеност с вредни газове като въглероден двуокис, амоняк, сероводород и други, които при вдишването увреждат белите дробове, свързват се с хемоглобина на кръвта и променят характера на обмяната на веществата, косвено увреждат и репродуктивните функции. Ето защо поддържането на висока хигиена чрез проветряване и разходка на открито е задължително условие. Изключително важно значение за нормално протичане на репродуктивните функции има пряката слънчева светлина. Тя има двояко значение. От една страна, ултравиолетовите лъчи стимулират белтъчната, мастната и минералната обмяна на веществата в организма, а в кожата се образуват биологично активни вещества, които постъпват в кръвта и повишават естествената резистентност и имунобиологичната реактивност на организма, а от друга страна, имат пряко стимулиращо действие върху гонадите чрез активиране на нервно ендокринната дейност - чрез зрителния анализатор, хипоталамуса, хипофизата, яйчниците. Така че през благоприятните слънчеви дни през зимата животните задължително трябва да получават своята "порция" слънчева светлина от 1-2 часа на двора или на разходка. Третото много важно условие е работата и организацията по откриване на разгонеността и извършване на изкуствено осеменяване или естествено покриване. За своевременно откриване на разгонеността стопанинът трябва да има точна регистрация на отелването и установена евентуална разгоненост. Той трябва да знае, че е нормално при здрави крави първата разгоненост да настъпва още в периода от 20-ия до 25-ия ден след отелването. Следващата разгоненост се проявява през 20-22 дни. През този период често явление е кравите да се разгонват, без да проявяват възбуда - мучене, безпокойство, движение и заскачане на други животни, т.е. проявяват тиха разгоненост. Затова в дните, когато би настъпила разгонеността, фермерът трябва да си отваря очите на четири и три пъти през деня - сутрин, обед и вечер, да наблюдава кравите и по най-малките признаци - отпускане и изтичане на секрет от външния полов орган, намаляване на апетита и дневната млечност, да установи разгонеността. Ако установи разгоненост сутринта, кравата трябва да се осемени още до обяд. Ако признаците на разгоненост са настъпили вечерта, заплождането трябва да става на следващата сутрин. Големи са предимствата за качеството на потомството на изкуственото осеменяване. Там, където няма пунктове и техник-осеменители, заплождането трябва да става със селекционирани бици с племенни свидетелства. Заплождането от частни бици крие опасност от заразяване на кравите, получаване на по-нискокачествено потомство, а ако бикът не се храни и гледа правилно, качеството на спермата се влошава и заплодяемостта се понижава. При нормални условия заплодяемостта от първо осеменяване или естествено покриване трябва да бъде от 75-85 на сто, т.е. от 100 осеменени крави да се заплождат 75-85, а останалите се заплождат след повторно разгонване след 20-22 дни. Ако се спазват посочените условия за хранене и отглеждане на кравите, напълно реално е заплождането да стане до 80-ия ден след отелването, което е оптимално за получаването на повече и по-евтина продукция.
  • Фактори, оказващи влияние върху продуктивните функции на кравата 27-11-2007 г. Половият цикъл е съвкупност от циклично протичащи процеси в организма на женските животни, благодарение на които е възможно създаване на необходимите биологични предпоставки за развитие, узряване на яйцеклетката, овулация и оплождане. При кравата, в условията на практиката, макар и не съвсем коректно, половият цикъл е придобил популярност като разгонване. Всъщност разгонването или еструсът е само една фаза, в края на която се отделя зряла и годна за оплождане яйцеклетка. Външно се манифестира с определени признаци и поведенчески промени. Процесите и факторите, оказващи влияние върху протичането и пълноценността на разгонването са много. Една част от тях са познати отдавна на науката, други са в процес на проучване, а трети са все още неразгадана тайна. Технологиите, при които се отглеждат кравите у нас, са изключително разнообразни. Начините и пътищата, по които условията на околната среда оказват влияние върху репродуктивните функции са разнопосочни. Незаслужено на по-заден план остават на пръв поглед два незначителни фактора - стрес и светлина. В какво всъщност се изразява тяхната роля върху репродуктивните функции при кравата ? СТРЕСЪТ Грубите обноски, шумът, пренаселеността, йерархичните борби в стадото, болката и травмите, транспортът, гладът, са все фактори които предизвикват стрес у животните. Следствие на това в организма се отделят в голямо количество адреналин и кортизол. Тези хормони повлияват негативно протичането на половия цикъл, следродилния период и нормалните репродуктивни функции в организма като цяло. Високите нива на адреналин отпускат матката. По време на еструс това затруднява придвижването на сперматозоидите. Адреналинът затормозява отделянето на зрялата яйцеклетка - процес познат като овулация. Срещата между мъжките и женските полови клетки не се осъществява своевременно, а оттам и не настъпва оплождане. През следродилния период се нарушава инволуцията (обратното развитие) на половите органи, което е причина за възпалителни процеси. Високите нива на кортизола предизвикват образуване на яйчникови цисти, съществуването на които се свързва с трайно безплодие. ИЗВОДИ ЗА ПРАКТИКАТА 1. Необходим е анализ на всички събития и фактори във фермата, които предизвикват ежедневен стрес за животните, както и тяхното елиминиране или поне минимизиране. 2. Инжектиране на кравите по време на еструса или следродилния период с окситоцин, простагландини или бета-блокери - средства, които неутрализират вредното влияние на адреналина върху матката. СВЕТЛИНАТА Често и незаслужено се приема, че единствено хормоните играят роля върху протичането на половия цикъл. Не трябва да се подценява и значението на нервната система. Познаването на факторите, действащи чрез главния мозък върху възпроизводителните функции и фертилитета на кравите има не само теоретично, но и голямо практическо значение при използването, внедряването и преценката на различните технологии на отглеждане. Чрез нервната система действат основно факторите на външната среда. На първо място това е светлината. Приета чрез зрителния анализатор - очите, тя бива трансформирана и превърната в нервен сигнал, въздействащ върху мозъка. От една страна тя прави възможно пространственото ориентиране в околната среда и възприемането на визуалните дразнения. Освен това, по индиректен път тя "докосва" различни отдели на централната нервна система. Един от тях е епифизата - жлеза с вътрешна секреция, чиято функция е малко по-специална. В нея образно казано, светлинните дразнения се "складират". В зависимост от приетото й количество, епифизата реагира по различен начин - отделя или напротив - потиска образуването на хормона мелатонин, който е съставна част на т. нар. биологичен часовник във всеки организъм. Образува се в голямо количество по време на тъмната фаза на денонощието, докато денем неговият синтез почти спира. При кравата мелатонинът оказва възпиращо действие върху еструса. Отдавна е известно, че при много видове за протичане на половоцикличните процеси е необходим по-продължителен светлинен ден. Светлата и тъмната фаза трябва да се редуват ритмично, за да оказват своето комплексно въздействие върху централната нервна система. Това се отнася както за денонощния ритъм, така и за годишната смяна на сезоните, което гарантира функционирането на биологичния часовник вътре в тялото. Всекидневната смяна, както и продължителността на светлата и тъмната част от денонощието, действат върху проявата и интензивността на разгонеността. Разбираемо е защо кравите отглеждани в сумрачни и тъмни помещения, без значителни промени в рамките на денонощието, не се заплождат продължително време. Прави впечатление също така, че изкарани на паша такива животни започват да се разгонват масово. Като друг пример за влиянието на светлината би могло да се посочи и това, че животните, отелени през есента или зимата, възстановяват по-късно своята полово циклична дейност, в сравнение с тези, родили през пролетта или лятото. ИЗВОДИ ЗА ПРАКТИКАТА Млечните крави се нуждаят от осветеност в рамките на 2000 до 3000 лукса. За по-лесна преценка би могло да се поясни, че това е количеството светлина, позволяващо безпроблемното четене на вестник. Фазата с такава осветеност трябва да е минимум 12 часа в денонощието. Ритмичната й смяна с тъмнина е абсолютно необходима. По-подходящи са луминесцентните лампи, в сравнение с обикновените електрически крушки. Те трябва да се монтират на безопасно разстояние, така че да не се замърсяват. Удобно е, ако се използва автоматично реле, гарантиращо точното редуване на светлите и тъмните интервали от денонощието. Трябва да се има предвид, че прекаленото удължаване на светлинния ден оказва също негативно влияние върху протичането на физиологичните процеси в организма на животните. През нощта е желателно да се оставя съвсем слаба светлина, позволяваща ориентиране на кравите. Това е необходимо най-вече при свободното боксово отглеждане. От в. Гласът на фермера
  • Своевременно да заплодим кравите, за да получим повече мляко 15-01-2008 г. Своевременното заплождане и редовно отелване на кравите увеличава производството на мляко и приплоди и повишава ефективността от тяхното отглеждане. Своевременното заплождане означава кравите да бъдат заплодени в периода до 80-ия ден след тяхното отелване. Това е т.нар. сервиз период. При такава продължителност се осигурява получаването на един приплод и една пълна лактация за период от 365 дни (една година). Научните изследвания на животновъди и икономисти показват, че при удължаване на периода след посочения срок всеки ден носи загуба от намаляване на среднодневното количество на млякото за лактация и една триста шестдесет и пета част от стойността на новороден приплод. Според някои американски животновъди тези загуби възлизат на около 3 долара за животно дневно. Най-често закъсняването със заплождането и появата на безплодие става през зимния оборен режим. През този период редица фактори като вързаното отглеждане и липсата на свободно движение на чист въздух и пряко слънчево осветление, неблагоприятният микроклимат в оборното помещение - влага, наличието на вредни газове, урина, фекалии, както и липсата на сочни зелени фуражи потискат репродуктивните функции и влошават резултатите от репродукцията. Ето защо грижите за своевременното заплождане трябва да се увеличат и да се насочат главно към следното: ПЪРВО: създаване на условия за бързо възстановяване на половата система (инволуция) след бременността и раждането. Правилното хранене с качествени фуражи - ливадно сено, люцерново сено и сочни фуражи - моркови, тикви, цвекло и други, съчетано с всекидневно движение по 2-3 часа спомага инволуцията да приключи за 25-30 дни. Появата на първата разгоненост след отелването между 20-ия - 30-ия ден е важен показател, че яйчниците и цялата система вече функционират. В този период обаче не бива да се извършва осеменяване, защото заплодяемостта е много ниска, а трябва да стане при второто разгонване след 40-ия ден. ВТОРИЯТ решаващ момент за своевременното заплождане е откриването на разгонеността. Световният, а и нашият опит показват, че неоткриването на разгонеността и пропускането на осеменяването по време на еструса е една от главните причини за удължаване на сервиз периода и увеличаване на безплодието през зимата. Основната причина за това е, че голяма част от кравите през този период проявяват т.нар. тиха разгоненост (тих еструс), т.е. без явни външни признаци. Известно е, че при здрави и правилно хранени и отглеждани животни по време на разгонеността под влияние на половите хормони рязко се променя поведението им и на основата на тези признаци се осигурява заплождането. Установено е, че разгонеността протича в 4 последователни фази, които преминават една в друга и се характеризират със следните признаци: СЕКРЕТОРНА ФАЗА. Това е началото на разгонеността, при която маточните жлези отделят бистър секрет, който преминава през цервикса и влагалището и изтича през външния полов орган във вид на тънка дълга струя като шнур. През тази фаза кравите са спокойни, но по изтичащия секрет дават първите сигнали, че настъпва разгонеността. Ако кравите са легнали на пода зад опашката сутрин може да се открие малка локвичка от такъв секрет, което е много важен признак за настъпващата разгоненост. ВЪЗБУДНА ФАЗА. Тя настъпва около 15-20 часа от началото на секреторната фаза и се изразява с ясно личащи външни признаци - силни възбуда, мучене, постоянно движение, ако кравите са на двора, намаляване на апетита и млечната продуктивност. Най-типичният признак през този период е търсенето на контакт и заскачване на другите крави, при което може да се види изтичащият от тях секрет. Трябва да се посочи, че по това време кравите не допускат заскачване от другите крави или бици. Тук трябва да се подчертае, че през зимата тези външни признаци на възбудната фаза са потиснати и не се проявяват и затова се говори за тиха разгоненост. Наблюдателните и опитни стопани обаче могат безпогрешно да откриват настъпващата разгоненост по отделения секрет, намаляването на апетита и млечността, както и по лекото подуване и отпускане на външния полов орган. ФАЗА НА ПОЛОВО ВЛЕЧЕНИЕ, ПОЛОВА ОХОТА. Тя настъпва няколко часа след началото на половата възбуда. Най-типичният външен признак е, че кравата допуска заскачването от други животни и стои неподвижно и устойчиво дори и при покриване от бик с много по-високо живо тегло. Тази фаза продължава средно 15-16 часа и покриването или осеменяването по време на половата охота осигурява най-висока заплодяемост. ФАЗА НА ОВУЛАЦИЯ - отделянето на яйцеклетки от яйчниците, което става около 28-30 часа от началото на разгонеността, и с което се приключва разгонеността. Другият основен фактор за своевременното заплождане на кравите е осигуряване на висока заплодяемост - 75-80 на сто още при първото изкуствено осеменяване или естествено покриване. Досегашният опит показва, че поради влошените условия и неправилния начин на хранене и отглеждане на биците през зимния период се влошават качеството и оплодителната способност на тяхната семенна течност и заплодяемостта е ниска. При опитни и висококвалифицирани техник осеменители изкуственото осеменяване и през зимата дава много добри резултати. В заключение трябва да се подчертае, че ако стопаните проявят необходимите грижи, знания и умения, те могат да постигнат своевременно заплождане на кравите и през зимата и да получат по-добри производствени и икономически резултати.
  • I
    Blagodarq ti metsanat
  • M
    Благодаря Ви!
  • V
    Ако имаш добър доктор , нека провери за атрофия и хипофункция на яйчниците .И ако се констатира заболяването аз ще ти кажа какво трябва да коригираш.
  • M
    Млекодайните ни животни са двадесет,като преобладават породите:джерсей и кафяво американско,имам и няколко юници от симентала и монбелиарда-заплодени.При месодайните-безрог херефорд проблеми няма-бикът си върши работата.Животните се отглеждат вързано,като лятото излизат на паша,но целогодишно получават концентриран фураж според млечността си.Задоволени са напълно с груби фуражи.Люцерновото сено е по 10 кг на глава дневно,а останалото ливадно сено-на воля.Концентрираният фураж си произваждаме сами,като се добавят витамини и микроелементи.Два пъти годишно правим обезпаразитяване,взема се кръв за изследване-по държавните мероприятия,изобщо здравният статус на стадото е без проблем,но процента на тина разгоненост от година на година се увеличава и вече е горе-долу 70%,което не считам за нормално и това се наблюдава,както при млечните животни,така и при юниците.Налага се както при биволите да прибягвам до бик-пробник,защото си държа на животните и не мога да си позволя да заплождам с непроверени бици-убедих се в качествата на вносната семенна течност и на ползата от нещо проверено.Само за пример ще дам,че при джерсея средната ни млечност е 5700л и 6% м.в-ва.Иначе откритите крави се заплождат и много рядко се случва повтаряне.Поставям този въпрос за да могат останалите колеги при желание да споделят имат ли такъв проблем и евентуално предположения на къкво се дължи!Благодаря за разбирането и отзивчивостта!
  • M
    Иво относно твоя случей нещата според мен стоят така. Или е лъжлива естрос, или кравата не е била заплодена.Затова 3 месеца след осеменяването се прави ректална проверка или с ехограф. Може и да е била запхлодена и де е направила ранна ембрионална смърт или аборт и да не си видял.Както и да е де все пак провери дали наистина не ти е бременна.
  • V
    Mirchev ,проблема е комплексен . Каква порода отглеждаш , каква е технологията на отглеждане , колко броя крави имаш , процент на тихата разгоненост ? Напиши ми тези неща и ще се опитам да ти помогна.

Можете да добавите до максимум 4 снимки към една тема. Разрешени формати: jpg,jpeg,png. Минимален размер: 300х150

Редакцията на Agri.bg не носи отговорност за коментарите и призвовава потребителите да спазват Условията за ползване на сайта

Стопанска година 20/21г

Някой знае ли кога приключва стопанската 2020/2021г ?

6 0

Централен млекопровод

Здравейте колеги искам да си поставя централен млекопровод. Да ми предложите фирми за монт...

58 0

Защо кравите ядат сезал и найлон

erdoan: Те кат са малки мнг ги ядат

249 1

Санкционират

Иван: трябва до 30.09.2020. продажба и тези 3 животни не трябва да си ги подавал за субсидии

138 1

ЖИВОТНОВЪДНАТА МАФИЯ / лъжите на пишман "животновъдите".

Ако търсите работа във ферма /животновъдство, бягаите далече от тая обява: "Търся 1 или 2...

332 0