Вносният пипер до три пъти по скъп от родния

Вместо ние да го произвеждаме, внасяме от Македония, Гърция, Сърбия и Турция, казват от Асоциация Български Пипер Пиперът е единственият зеленчук у нас, който се изнася всяка година независимо от икономическата криза и климатичните условия. Българските преработватели и търговци в страната и чужбина имат 5 пъти по-голямо търсене отколкото е предлагането в България, с което се обяснява и огромния внос на пипер от Македония, Сърбия, Гърция и Турция. Той се изнася предимно в преработено състояние, с което неколкократно се увеличава принадената стойност. В прясно състояние се изнасят едва 3-4 хил. тона и то само от членове на Асоциация Български Пипер (АБП), а преработен около 40-60 хил. т, като потенциала е неколкократно да се увеличи. Асоциацията е основана през 2002 г. в Добрич от 37 производители, преработватели и търговци на пипер. Днес членовете са 155 и са разделени в различни секции: наука за пиперите, семепроизводство, импорт на семена и дистрибуция, специализирани производители на разсади, производители на пресни пипери, преработватели по всякакви начини - замразяване, сушене, стерилизация, туршии, търговци на едро, експортьори и др. Това е единствената браншова организация в производството на зеленчуци и плодове, която всяка година издава свой бизнес-каталог с възможно най-подробна информация за всеки свой член. АБП работи с всички институции, включително Министерство на земеделието и храните и Парламента, както за увеличаване на субсидиите, така и помощите и кредитите за зеленчукопроизводството чрез разговори, срещи и предложения за промяна на различни закони. Организират се различни семинари и дискусии за усвояване на европейски средства, подобряване на технологията за производство на пипер, внедряване на иновации и даване на безплатни консултации от експерти в различни области на място на полето относно болести и неприятели, растителна защита, напояване и маркетинг на произведената продукция. "В АБП се стремим да създаваме бизнес климат и климат на доверие и взаимопомощ, като организираме специални преговори между производители, търговци и преработватели. Каталога се разпространява в цялата страна и в чужбина и съдържа информация, която не може да бъде намерена никъде, освен в нашия каталог", коментира организационният секретар на АБП Георги Василев. Нито един от членовете не е в сивия сектор, тъй като всички разбират, че за да получават помощи и субсидии трябва да работят на светло. "Главната ни цел е да възстановим доверието между всички пазарни субекти в българските пипери и да съдействаме за повишаване на тяхната конкурентноспособност на нашия и чужди пазари. Непосредствената задача сега е рязко увеличаване на производството и повишаване на качеството на произведения пипер, за което съдейства и специална схема на МЗХ, като парите по нея всяка година се увеличават. За 2014г. те са 37 млн. лв., а за следващата очакваме да станат 70 млн. лв.", заяви Василев. През 2014 г. АБП ще произведе над 15 000 т различни сортове пипер, над 10 000 т други зеленчуци, като патладжан, домати, тиквички, зеле, грах, сладка царевица и др., а също така над 3 000 т плодове - сливи, череши и вишни. В България около 30-35% от пипера се унищожава. Такива количества пипер се изхвърлят главно от малки неорганизирани пиперопроизводители. Това е последната ръка, която не отговаря на изискванията за цвят и качество (зелен меланж). Друга причина е липсата на продажби в Русия, където този меланж се цени наравно със зелената и червената капия. И не на последно място ниска агрокултура. Поставените приоритети пред Организацията са увеличаване на субсидирането, инвестиционното кредитиране и помощта за пиперопроизводството по мерки и програми на ЕС, българския бюджет и общините по места. Повишаване на качеството и количеството на произведения пипер и подобряване на маркетинга и продажбите чрез изграждане на организации на производителите по места, които да организират изкупвателни пунктове за сортиране, опаковане, сертификация, егализация, палетизиране, охлаждане, транспорт и продажба на произведения пипер за по-нататъшна преработка или продажба за прясна консумация. "С Министерството на земеделието поддържаме постоянен контакт. Участваме в няколко комисии занимаващи се с въпроси относно зеленчукопроизводството. На практика доказаният български пиперопроизводител има достъп до около 18 вида субсидиране и помощи. Зеленчукопроизводството вече е приоритет на МЗХ и ние усещаме това. Въпреки това обаче има много нерешени проблеми", каза Георги Василев. Най-вкусният български сорт пипер е Куртовска капия, който е нашата гордост в ЕС. Тя се съхранява, транспортира и продава 3 пъти по-дълго време от другите воднисти сортове. Огромното й предимство е, че в преработката е незаменима, тъй като се поддава на машинна обработка по изваждане на семенника, нарязване, печене, белене, стерилизация, сушене, лиофилизация, туршии. Рандеманът при куртовската капия е много добър благодарение на високото съдържание на сухото вещество. Купувайки си чужди зеленчуци вие плащате до 3 пъти по-скъпо от цената, която ви се предлага, защото на практика плащате вода на цената на пипера. Има няколко причини хората да се занимават с пиперопроизводство: не изисква големи инвестиции; има достатъчно информация за отглеждането в зависимост от почвите, семената и финансовото състояние на производителя. Членовете на АБП могат да разчитат на информация и помощ от Организацията. Има специализирани фирми за производство на разсад (което е тънката работа при производство на пипер) и не е необходимо да си стар пиперопроизводител, за да произвеждаш пипер. С всяка изминала година субсидиите и помощите в зеленчукопроизводството се увеличават. Търсенето многократно превишава предлагането, а всяко произведено количество пипер ще бъде изкупено. Пиперопроизводителят в рамките на 6-7 месеца може да удвои или утрои вложените средства, каквато е нормата на печалбата при производството на пипер. За тези, които седят без работа и не разполагат с голям капитал, АБП препоръчва: садете пипер! Г.Василев публикувано в kmeta.bg