Фуражите-как да ги съхраним

иво,търся да засея върху 0,5 дка зем на ябълка. можеш ли да ми помогнеш! отговарям на имейла. [:bee:] [:bee:]

Здравейте, Можете ли да ми дадете някакви кординати на фирма Текмаш в България. Моля пишете на email : [email protected]

ЗЕМНАТА ЯБЪЛКА / HELIANTHUS TUBEROSUS Земната ябълка (Helianthus tuberosus) е многогодишно тревисто растение от един и същи род и семейство със слънчогледа (сем.Астерацее). На външен вид много наподобява слънчогледа: стъблата достигат 3 м височина, листата са яйцевидни, заострени, груби, широки 7-10 см и дълги 10-20 см. Цветовете са ярко жълти, 4-8 см в диаметър, появяващи се от август до ноември. Синоними: земна круша, топинамбур, конска земна ябълка (защото се дава на конете), германски картофи, земен артишок, земен слънчоглед, индиански грудки, малък слънчоглед, захарен картоф. Погрешно е кръстена топинамбур на името на индианско племе от Бразилия, които посетили Париж три години след пренасянето на растението в Европа (около 1610 г.). Произлиза от Северна и Средна Америка (Мексико). Смята се за културно растение на индианците от времето преди Колумб. Днес е разпространена в почти всички континенти. Отглежда се главно в Северна Америка, Русия, Австралия и Азия. В Европа земната ябълка е изместена от картофа още през 18 в. В момента има известно стопанско значение само в Южна Франция и Холандия. В Средна Европа земната ябълка често пъти подивява и може да предизвика проблеми, измествайки други растения. Самата тя има малко естествени врагове. Размножава се вегетативно чрез грудките. Хранителна стойност и лечебни качества: 100 г грудки от земна ябълка съдържат само 30 ккал., освен това: вода 78% белтъчини 2.4% мазнини 0.4% въглехидрати 17.4% баластни вещества 1.6% калций 14 мг желязо 3,4 мг натрий 4 мг витамин А 2 мг витамин С 4 мг Грудките са много подходящи за диабетици, защото съдържат 16% въглехидрати под формата на полизахарида инулин (внимание: “инулин“, а не “инсулин“!). Инулинът представлява разтворими фибри и е единственото вещество, което се състои 95% от фруктоза. Това обяснява повечето му положителни ефекти. Фруктозата е способна да участва в същите обменни процеси както и глюкозата, като я заменя пълноценно в такива ситуации, когато глюкозата не се усвоява от клетките, както при захарния диабет. Разпадането на фруктозата не изисква присъствието на инсулин, което позволява да се избегне "енергийния глад" на клетките и да се нормализира обмяната на веществата при хора, страдащи от такова заболяване. Редовната употреба на инулина помага за: намаляването на нивото на кръвната захар и повишаване на физиологическата ефективност на инсулина; намаляване нивото на холестерола в кръвта и развитието на сърдечно-съдови заболявания; нормализиране на въглехидратната и мастната обмяна при болни със затлъстяване и помага за намаляването на излишната телесна маса; възстановяване на нормалната чревна флора и потискане на вредните чревни микроорганизми. Грудките се ядат сурови или сготвени. Препоръчват се при диабет, затлъстяване, запек, подуване и газове на корема. От тях се произвеждат таблетки за дъвчене или сокове, подходящи за диабетици и хора с наднормено тегло, чисти и смесени сокове с други плодове, фруктозни сиропи, фармацевтични продукти, хранителни добавки и алкохолни напитки (ликьори, дестилати). Отглеждане: Непретенциозна към климата и почвените условия. Най-подходящи са песъчливи хумусни почви с достатъчно подпочвени води. Засажда се за период 3 до 5 г. По-продължително отглеждане на едно и също място не се препоръчва, защото реколтата от грудки значително намалява поради увеличаващата се гъстота. Обработването на почвата е като при картофите. Разстоянията между лехите са 75 см, вътре в лехите 33-35 см, а оптималната дълбочина на засаждане - 5-7 см. Реколтата се събира от есента до началото на пролетта, най-добре през февруари-март. Надземната част на растението се изрязва, когато листата започнат да загниват. Но не по-рано, защото грудките ще престанат да растат. Грудките не са трайни, затова трябва да се преработят в рамките на 14 дни или да се съхраняват като картофите (в пръст или пясък). Растението топинамбур (гулия) има доста удивителни свойства: - грудките на гулията не натрупват на практика нитрати, тежки метали и радиоактивни съединения, което ни дава правото да го смятаме за екологично чист продукт, качеството на който не зависи от състоянието на околната среда.

Люцерната - източник на протеини Мястото на люцерната като източник на протеини е безспорно. Тя е позната на човечеството от преди хиляди години. Интересът към нея не намалява и днес. И с основание. При нашите природноклиматични условия тя дава най-много протеин от декар благодарение на симбиозата с азотфиксиращите бактерии, без да е необходимо торене с азот. Високото съдържание на протеини, витамини, минерални и пигментни вещества я правят отличен фураж за преживните животни, отчасти за моногастричните и птиците. В Западна Европа, особено след появата на болестта “луда крава” и забраната да се използва трупно брашно в комбинираните фуражи за преживни, значението на люцерната като източник на протеин нарасна. Като бобова култура люцерната има редица предимства. Кореновата й система достига над 2 м дълбочина в земята и това я прави устойчива на засушаване и ефикасно средство за борба с ерозията. Тя расте и се разбива през горещите летни месеци и дава от 3 до 5 откоса през годината. От добре поддържани и гарнирани посеви могат да се получат над 1500 кг сено от декар или 250-300 1кг протеин. Люцерната е универсална фуражна култура. Тя е подходяща както за зелено хранене, така и за приготвяне на сено, сенаж, дехидрат, протеинови концентрати и други. Хранителност Това, което трябва да знае всеки стопанин за хранителната стойност на люцерната, е, че тя намалява по време на вегетацията. На всеки три дни смилаемостта на люцерната се понижава, един пункт. Зелената люцерна има висока консумация, която намалява със застаряването на растенията. Така че, когато се говори за хранителна стойност, трябва да се знае, че тя е свързана със стадия на вегетация, през който се прибира люцерната. Хранителната стойност на покосената вече люцерна не може да се подобри, напротив, тя може да се влоши, ако не бъдат спазени необходимите изисквания за съхранението й. Люцерната има ниска енергийна, но висока протеинова хранителност, особено зелената маса. Листата съдържат 2,5-3 пъти повече протеин от стъблата и целта на всеки метод за съхранение на люцерната е да запази в максимална степен техния дял. Успехът на всеки метод на съхранение е свързан със спазването на определени технологични изисквания. Общата хранителна стойност на крайния продукт обаче зависи от избрания момент за прибиране на люцерната. И най-добрият метод на съхранение не би могъл да компенсира качеството на фуража, ако люцерната е прибрана в късна фаза на развитие, с нисък дял на листа и загрубели стъбла. Ето защо спазването на всяко звено от технологичната верига за прибиране, съхранение и хранене с люцерна на жи-вотните е ключов момент към крайния успех. Като оптимален момент за прибиране се препоръчва краят на бутонизация -начало на цъфтеж, когато 10-15% от растенията са цъфнали. Той е компромис между качеството на фуража, което непрекъснато намалява, добива, който нараства.и желанието за запазване на възстано-вителния потенциал на посева чрез акумулиране на резервни хранителни вещества в корена - гаранция за по-добър следващ откос и по-дълготраен посев. Към тези фактори се отнася и зависимостта от метеорологичните условия при определяне на момента за прибиране на люцерната. Използване и съхранение За хранене на зелено или за приготвяне на сено, сенаж и дехидрат люцерната се коси на 6-8 см от земята. По-ниската коситба засяга спящите пъпки в кореновата шийка, а по-високата е за сметка на добива. Зелената люцерна е много добър фураж за животните през лятото. Те я поемат с апетит. Тя е подходяща за т. нар. зелен конвейер, с който се осигурява зелен фураж ежедневно през пролетта и лятото. От първите дни на май до края на септември тя може да присъства в яслите на животните, които се хранят оборно. Един откос се формира средно за 35 дни, а напояването може да осигури до 5 редовни откоса през годината. Люцерната е трудно силажираща се фуражна култура, поради високото съдържание на протеин и ниското на захари и добър силаж не може да се при-готви, ако не се използват химически консервиращи вещества. Най-често за директно подкиселяване на силажната маса се препоръчва мравчената киселина - 4-6 л/тон. В последните години особено внимание се отделя на използването на екологично безвредни бактериални и бактериално-ензимни препарати за по-добряване качеството на директно приготвения люцернов силаж. Люцерната с успех може да се прибере и съхрани като сенаж. Покосената маса се оставя да завехне до сухо вещество 40% и повече и се прибира нарязана в силажовместилище, като се спазват всички изисквания, присъщи на силажирането: ситно нарязване на 1-2 см, добро притъпкване, старателно покриване с полиетилен и изолиране от въздуха. При липса на специално при-готвени силажовместилище сенажът може да се прави направо на земята, предварително застлана отдолу с полиетнилен, стари балатуми, парчета транспортни ленти или други подръчни материали. След притъпкване масата се покрива, като долните и горните карища на полиетилена се застъпват усукват и запръстват. Със същия успех завяхналата люцерна може да се валира в големи рулонни или правоъгълни бали и да се обвие,пакетира, с полиетиленово фолио. Тази технология е подходяща за малки ферми и за личния двор на стопаните, но е скъпа и изисква специални машини. Приготвянето на сенаж е пре-поръчително при чести превалявания за намаляване назависимостта от метеорологичните условия, особено при прибиране на първи или втори откос. Най-често у нас люцерната се прибира като сено. Тази дребна технология, изискваща много ръчен труд, дава възможност при добро съхранение сеното да се запази и за следващата година. При сушенето на полето, обръщането и прибирането или балирането трябва да се внимава загубата на листа да бъде сведена до минимум. Листата са с най-висока хранителност и намаляването на техния дял понижава качеството на сеното. Мокренето от дъжд или удължаването на престоя на сеното на полето повишават загубите и понижават хранителната стойност на сеното. Обръщането и балирането на сеното трябва да става в сутрешните часове на деня. Намаляване на загубите на листа и приготвяне на висококачествен фураж се постига чрез прибиране на влажно сено (30% влага) и използване на пропионова киселина или безводен амоняк за блокиране развитието на плесени и гъби. Със същия успех се практикува и досушаване на сеното (с влага до 40 50% с вентилационни установки, използващи подгрят или студен въздух. Поради високата цена на енергията обаче този метод е скъп и икономически неизгоден за нашата страна. Протеиновите концентрати са продукти, които се получават от листата или цялото растение чрез екстракция. Наситената маса се пресова, протеинът от получения сок се коагулира, суши се и се гранулира. Протеиновият концентрат се предпочита пред дехидрата заради по-високото съдържание на протеин и на ксантофил (4-5 пъти) и по-ниското на влакнини. До 20% от протеина в комби-нираните фуражи за свинете може да бъде заменен с протеинов концентрат от люцерна, но проблемът е високата му цена. Като многогодишно растение, което не изисква азотно торене, люцерната е екологично растение и средство за борба с ерозията. Тя обогатява почвата с азот и повишава почвеното плодородие. Подходяща е в сеитбооборот с житни култури. Условията в нашата страна са благоприятни за отглеждане на люцерна, а за нейното място в дажбите на животните никой не се съмнява. Възстановяването и разширяването на поливните площи на люцерната значително би увеличило добивите от тази фуражна култура .Договарянето на по високи квоти за дехидратирани и сухи фуражи за България в процеса на присъединяването ни към Европейския съюз даде силен тласък и мотив за развитие на люцерновото производство у нас. Дата на публикуване: 2002-07-18 Източник: Стопанин / брой: 31 Автор: Ст.н.с. д-р Атанас КИРИЛОВ от Института по фуражни култури в Плевен Дата на публикуване: 2006-07-25 09:28

Есенните месеци – септември и октомври са най-благоприятното време от годината за укрепване на здравето и продуктивността на животните. Атмосферните условия са умерени – температура и влажност, а падащите все още топли дъждове освежават въздуха и подпомагат поникването и растежа на свежа зелена трева. Средната продължителност на деня – около 12 часа, дава възможност всички видове и категории животни да бъдат целодневно вън от оборите, в дворовете или на пасищата. Движението, чистият въдух и слънчевата светлина укрепват здравето и продуктивността на животните. Прибирането на реколтата от зърнените, овощните, зеленчуковите и други култури осигурява огромно количество отпадъци, които са допълнителни отлични фуражни източници за хранене на животните през този период. За едрите преживни животни големи резерви от фураж са отпадъците от прибирането на царевицата, слънчогледа и други зърнени култури – листа, стъбла, пити, слънчогледови отсевки, житни отсевки, памукови семена, тикви, цвеклови листа и чела и други. Дребните преживни – овцете и козите с голям апетит изяждат плодовете от диворастящите ябълки, круши, джанки, сливи и други, а при започване на листопада - и все още свежите сочни листа от плодните и неплодни дървета. Необходимо е да се знае обаче, че при храненето с отпадъците от зеленчуковите и овощните градини трябва да се упражнява голям контрол както по отношение на тяхното количество – не повече от 25-30 на сто от основната дневна дажба, така и главно за тяхното качество – да не са замърсени, замръзнали, плесенясали, загнили.

Просото e с отлична усвояемост на протеин и мазнини Просото е къснопролетна култура и може да се засява до края на юни. Т.е. това е културата, която последна може да запълни празни площи. Заедно с пословичната му сухоустойчивост, това растение може да се използва рационално в райони с повреди от измръзване, житен бегач или градушки. Това е едно от малкото растения, които с успех се отглеждат като втора култура на неполивни площи. Просото има изключително разностранни направления за използване – фуражно зърно, храна за пойни птици, за сено, слама с качества на средно ливадно сено, за производството на оригиналната боза и други. Освен това е твърде рентабилна култура в условията на пазарна икономика. По хранителна стойност на зърното просото не отстъпва на останалите зърнени култури и почти се изравнява по този показател с овеса. Поради срастването на цветната плева със зърното, по-високо е съдържанието в него на целулоза, но това може да се преодолее със създадените вече сортове, които имат съдържание на целулоза, както при другите житни. Просото е с найдобра усвояемост на протеин и мазнини сред житните и съдържа най-много витамин В 1 и В 2. В обвивката му се съдържат алфа-токофероли, които повишават носливостта на птиците. Като цяло това е ценен компонент за смески, използвани в свиневъдството и птицевъдството. Едно от големите предимства на просото е, че сламата му е с качества на средно ливадно сено. Още по-добро е сеното от просо, окосено във фазата на цъфтежа – в млечно-восъчна зрялост то е по-ценно от средно ливадно сено. Особено голяма е устойчивостта му на високи температури след цъфтежа. То може да преустанови развитието си, т.е. да изпадне в анабиоза и само след минимални валежи отново да възстанови вегетацията си. ПОДХОДЯЩИ ПОЧВЕНО-КЛИМАТИЧНИ УСЛОВИЯ У нас те са: в района на Хасково, Стара Загора, Южното Черноморие и долината на Струма. Освен това – в Тракийската низина: Пазарджик, Пловдив, Сливен, Ямбол, Карнобат, в Северното Черноморие и поречието на р. Дунав. Отглеждането на просо в тези райони е по-сигурно и по-рентабилно от много други култури. ПРОСОТО В УСЛОВИЯТА НА ПАЗАРНА ИКОНОМИКА В условията на пазарното стопанство учените смятат, че е икономически оправдано да се отглежда просо. При нормален добив от 250-300 кг от декар, просото е с най-ниска себестойност сред зърненожитните култури. Това се обуславя от следните фактори: ниската сеитбена норма и невисоката цена на семената; в повечето случаи не се налага обеззаразяване; торовите норми са сред най-ниските; използват се най-евтините хербициди и то само при наличие на широколистни плевели; сухият сезон на отглеждането му не предразполага развитието на заболявания; всички операции по отглеждането му са механизирани. От друга страна, поради по-слабото му разпространение, цената му винаги е била сред най-високите за житните култури. Не трябва да се пренебрегва и фактът, че поради късия си вегетационен период парите , вложени за производството на просо, може да се възвърнат за около 100 дни, докато за царевицата и ориза този период на възвръщаемост е минимум 200 дни, а при зимните житни – около 300. Това е от много голямо значение особено при използването на кредити.

Технология за направа на влажни фуражни смески (соя, грах, бобови) [Технология за направа на влажни фуражни смески (соя, грах, бобови)] Създаденият през 80-те години “сух” метод за хранене на животните с комбинирани фуражи, наред с безспорните предимства на съхраняването и минимизирането на ръчния труд, днес води до масово заболяване при животните от силикоза на белите дробове, стомашни заболявания и др. Сухите фуражни смески след твърда термична обработка съдържат само част от естествените вещества и съединения, които се съдържат в натуралната суровина. Същевременно цената на балансирания фураж значително надхвърля цената на суровината, използвана за неговата направа. Ако към това прибавим, че повечето животновъдни стопанства отглеждат соя, грах, пшеница и др., а също ако си спомним предишната технология за направа на фуражи, която включваше операциите по запарване на суровината, размесване в процеса на приготвяне и смилане с цел по-добро усвояване, ще се убедим в необходимостта от създаването на технология за направа на място на влажни фуражи. При това, за разлика от “стария” метод, за направа на влажни “смески” технологията трябва да бъде по-малко трудоемка и енергоемка. Като пример за използването на “мократа” технология за направа на фуражи можем да посочим технологията по преработка на соя (която изгражда белтъчната основа на почти всеки комбиниран фураж). Както знаем, соята съдържа незаменими аминокиселини, полинаситени мастни киселини, поли- и монозахариди, витамини от групите В, С, D, редица микроелементи. Присъствието в суровата соя на редица вредни съединения (инхибитор на трипсина, уреаза и други ферменти) налага задължителна термична обработка, което наред с процеса на накисване води до поскъпване на процеса на преработката и го прави десетки пъти по-скъп в сравнение с преработката на пшеницата. Относително ниската цена и дългото съхраняване на крайния продукт от соята, получен с помощта на екструдер – апарат, създаващ високо налягане и съответно – температура, не оправдава ниското качество на крайния продукт във вид на соево кюспе или шрот, тъй като последният губи голяма част от витамините, мазнините във вид на уникалните линолова и линоленова киселина и т.н. Освен това, както показват изследванията, инхибиторът на трипсина не се инактивира до безопасно ниво за живите организми. Понастоящем в Украйна много популярни станаха така наречените “соеви крави” – апаратите, в които се извършва варене на пара на ситно смляна соя. Енергийната разточителност на парогенератора е широко известна и този недостатък на технологията, в която той се използва, до голяма степен снижава относително високото качество на крайния продукт – соевото мляко. Освен това “соевите крави” произвеждат около 30 на сто утайка, във вид на целулоза, което в условията на пазарно производство създава значителни трудности в равномерното разпределяне на храната. Друг фактор, който снижава хранителната стойност на млякото, получено от “соевите крави” е многократното накисване и промиване на соята, което води до отмиване на водоразтворимите белтъчини, скорбялата и захарите. В повечето подобни технологии обвивките на соята освен това се махат, което също води до загуба на полезни вещества. За да се избегне замърсяването на околната среда с производствени отпадъци, отпадните води, създавани при използването на “соевите крави” трябва да се подлагат на скъпоструващо пречистване. Така че използването на соево мляко, получавано по традиционните технологии, не позволява кардинално да се намали себестойността на изхранването на младите животни от едър рогат добитък и прасетата. Тези недостатъци не са присъщи за иновационната хидродинамична технология “ТЕКМАШ”, която предвижда направата на 28 процентна соева паста с последващото й разреждане с вода до консистенцията на соево мляко. Нашата технология не изисква предварително смилане – смилането, топлинната обработка и хомогенизирането на сместа в инсталацията ТЕК-СМ се извършва едновременно благодарение на ефектите на хидродинамиката. В нашата инсталация не се използват пара и топлообменници, което позволява тя да бъде отнесена към високо ефективното и енергоспестяващо оборудване (за преработването на 1 кг соеви зърна са достатъчни 0,5-0,6 кВтч електроенергия). Накисването на зърната по технологията “ТЕКМАШ” се извършва еднократно и водата, останала след набъбването на соята влиза в бункера на инсталацията. Тоест всички водоразтворими полезни вещества, които преминават в нея в процеса на накисване, се озовават в пастата. Не се налага белене на соевите зърна. Тоест, технологията “ТЕКМАШ” е безотпадна и екологично чиста. Използването на анаеробна технология за преработването на соята в хидромодула позволява в крайния продукт напълно да се запазят всички витамини, минерални съединения, незаменими аминокиселини, мастни киселини, скорбяла и захари за разлика от шрота и соевото брашно, в които съдържанието на полезни вещества е значително по-ниско. Себестойността на производството на соево мляко по технологията “ТЕКМАШ” е 2-4 пъти пониска от себестойността на производството му със “соеви крави”, а хранителната стойност на продукта – в пъти по-висока. Благодарение на това от изхранването например на едно теле до шестмесечна възраст дадено животновъдно стопанство може реално да икономиса около 100 гривена (или около 20 на сто от себестойността на фуражите). ТЕХНОЛОГИЯТА ЗА ПРЕРАБОТКА НА СОЯ ПОЗВОЛЯВА: - да се запазят всички полезни вещества, съдържащите се в соята благодарение на уникалната технология на преработка; - да се намали себестойността на соевото мляко: - почти 4 пъти в сравнение с цената на млякото, произвеждано от соево брашно; - 1,7-2,2 пъти в сравнение с цената на млякото, получавано по традиционния начин с пара; - с 15-20 на сто да се повиши печалбата на стопанствата чрез увеличаване прираста и намаляване цената на фуражите; - 3-5 пъти да се намали енергопотреблението сравнение с преработката по традиционния начин; - допълнително да се намали потреблението на електроенергия (и съответно да се намалят изискванията към мощността на електрическите мрежи), като в случай на необходимост електродвигателят се замени с дизелов агрегат; - в хранителната смес по време на направата й да се въвеждат необходимите минерални, биологично активни и лекарствени добавки; - да се предотврати образуването на канцерогенни вещества, съдържащи се в термоокисления продукт, получаван при загарянето върху конвективните повърхности в традиционните инсталации; - да се избегне необходимостта от използване на скъпи пречиствателни съоръжения.

Иво за грубите и сочните фуражи д-р Петров ти е написал каквото трябва.За това няма смисъл да повтарям думите му.Така че успех в съхраненито на фуражите.

Иво най-лесно е храненето със сухи цвеклови резанки накиснати 1:7 с вода излизат по-евтино от бирената каша.За зимата може да съхраниш фуражни тикви заровени в слама,като преди хранене се попарват с вряла вода заради замръзването.Цвеклото се нарежда с формата на пирамида с челата насочени навън,като през 1-2 метра се оставя отдушник от три вързани кола,отвън се затрпва с замя и слама.Бирена каша и късно направен царевичен силаж се съхранява в найлонови торби добре натъпкан и захлупен с отвора надолу чувал.Може и в дървен бокс-палет(за ябълки) облицован с найлон,добре натъпкан и отгоре с един пръст дебел слой морска сол,найлон и отгоре пясък.Имаше и тема за джибрите,но те са много сухи.

Данчев, интересувам се предимно от съхранението на сочните фуражи, но си мисля ,че не трябва да се подценява съхранението на грубите и на зърнените фуражи. Отварям тази тема защото мисля че е важно да се хранят животните със качествена храна, а това няма как да стане ако преди това не се съхрани като хората. Имам кози и мисля да ги гледам пълноценно, а за целта ще ми трябват и различни фуражи.За това информация като кога трябва да се събира, как да се суши и съхрани, за да запази своите свойства ,да не мръзне и т.нт.,ще ми е от голяма полза. Който иска може да публикува информация и за отделно растение какво съдържа и до колко се усвоява от животните.Мен лично ме интересуват сочните, защото са ми най проблемни, това съвсем не означава че останалите ги съхранявам като хората.

За кой фуражи става въпрос,за грубите или зърнените?