Свързване на цистерните с гориво към НАП.

  • D
    (7) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Данъчно задължено лице, което за целите на независимата си икономическа дейност извършва зареждане на превозни средства за собствени нужди с течни горива чрез средства за измерване на разход, е длъжно да регистрира и отчита зареждането чрез фискално устройство по реда на наредбата по ал. 4, както и да предава данни по ал. 6 по дистанционната връзка с Националната агенция за приходите.\r\n(8) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Данъчно задължено лице - доставчик или получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставеното или полученото количество течно гориво и за получателя или доставчика, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.\r\n\r\n\r\n\r\nМоля ако някой е запознат с това да пише.
  • V
    Ето от мен отговор от адвокатска кантора във връзка със запитване на НАЗ по въпроса: ДО УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ НА ЗЪРНОПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ СТАНОВИЩЕ ОТНОСНО: Въпроси по прилагане на чл. 118, ал. 7 и ал. 8 от ЗДДС УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА, Поставените въпроси: 1. Земеделските производители, които зареждат селскостопанска техника от цистерни в собствените си стопанства без да извършват търговия, попадат ли в обхвата на направените промени? 2. Ако да, има ли резонно основание за тези изисквания, при положение че ЗП са закупили горивото си с фактури и не извършват сделки с него? I. Относно това дали земеделските производители, които зареждат селскостопанска техника от цистерни в собствените си стопанства, без да извършват търговия, попадат ли в обхвата на направените промени? Съгласно чл. 118, ал. 7 (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г. , в сила от 17.07.2012 г.) от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), данъчно задължено лице, което за целите на независимата си икономическа дейност извършва зареждане на превозни средства за собствени нужди с течни горива чрез средства за измерване на разход, е длъжно да регистрира и отчита зареждането чрез фискално устройство по реда на наредбата по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, както и да предава данни по ал. 6 по дистанционната връзка с Националната агенция за приходите. Съгласно чл. 118, ал. 8 от ЗДДС, данъчно задължено лице - доставчик или получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставеното или полученото количество течно гориво и за получателя или доставчика, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис. Тази разпоредба не се прилага за доставки, отчетени чрез фискално устройство, както и за лица - доставчици, издаващи данъчен документ по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове. Посочените разпоредби са въведени с преходни и заключителни разпоредби на ЗИД на Закона за акцизите и данъчните складове, ДВ, бр. 54 от 2012г. Към мотивите на законопроекта е посочено, че относно чл. 118, ал. 7 от ЗДДС „целта на тази промяна е създаването на механизъм за своевременно проследяване и установяване на съответствието между документално получените, наличните към всеки момент и фактически потребените количества горива.“ Относно разпоредбата на чл. 118, ал. 8 от ЗДДС, е посочено, че целта е да се създаде работещ механизъм за осъществяване на ефективен административен контрол по цялата верига на доставки на течни горива на територията на страната до крайната им реализация в бензиностанции и др. Анализът на чл. 118, ал. 7 от ЗДДС, сочи, че се отнася за лице, което: 1. Е данъчно задължено лице по ЗДДС – включително и земеделски производител, но който е регистриран по ДДС; 2. за целите на независимата си икономическа дейност извършва зареждане на превозни средства за собствени нужди с течни горива; 3. чрез средства за измерване на разход. При наличие на тези предпоставки, това данъчно задължено лице е длъжно да регистрира и отчита зареждането чрез фискално устройство по реда на наредбата по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, както и да предава данни по ал. 6 по дистанционната връзка с Националната агенция за приходите. В случай, че не е налице някое от посочените изисквания, то лицето не е задължено да прилага тази разпоредба. Задължението за прилагане на разпоредбата не е обвързано с това дали данъчни задълженото лице извършва сделки (продажби) с горивото или не. При анализа на тази разпоредба се констатират следните противоречия: 1. Текстът е обособен като алинея в член, който е наименован „Касови бележки“, т.е. в член, чиято основна цел е да регламентира задължението на лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обекти. 2. Налице е неяснота относно обхвата на разпоредбата, доколкото обхватът на понятието „превозни средства“ в контекста на посочената разпоредба не е ясен. В ЗДДС има две определения, свързани с „превозни средства“, а в цялото действащо законодателство има още много други и различни определения. Например: • В §1, т. 17 от ДР на ЗДДС се съдържа определение на понятието „нови превозни средства“; • В §1, т. 49 от ДР на ЗДДС се съдържа определение на понятието „превозни средства по чл.23“; • В § 1, т. 40 от ДР на ЗКПО се съдържа определение на понятието „превозни средства“, което препраща към тези, посочени в глава втора, раздел четвърти от Закона за местните данъци и такси, независимо дали са вписани в регистър, воден съгласно българското законодателство; • В §1, т. 11 от ДР на НАРЕДБА № 7 от 23.03.2010 г. за условията и реда за регистрация на земеделска техника, горска техника и машини за земни работи, е посочено, че „Превозно средство“ е всеки трактор, ремарке или сменяема прикачна техника, комплектувани, некомплектувани или напълно комплектувани, предназначени за употреба в земеделието или горите; • В § 10 и § 11 от ДР на Закона за движение по пътищата са формулирани определения на „пътно превозно средство“ и на „моторно превозно средство“. „Пътно превозно средство" е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари. Към пътните превозни средства се приравняват трамваите, тракторите и самоходните машини, когато се придвижват по пътищата. "Моторно превозно средство" е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства. Във всяка една от посочените дефиниции, земеделската техника се третира по различен начин. Всъщност, посредством този законов текст, в закона се въвеждат като изискванията, които са указани в Разяснение № 3-570 от 23.02.2011 г. относно регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите на течни горива, извършени посредством средства за измерване на разход за вътрешноведомствени нужди на НАП (но при това разяснение се третират случаите, когато освен средства за собствени нужди, данъчно задължените лица извършват и продажби на 3ти лица). II. Относно това дали резонно основание за тези изисквания, при положение че ЗП са закупили горивото си с фактури и не извършват сделки с него? Изискванията на чл. 118, ал. 7 от ЗДДС не съответстват на целите, посочени в самия Закон, а самата разпоредба е в нарушение на правния принцип за „съразмерност“ на всяка административна мярка. Текстът на чл. 118, ал. 7 от ЗДДС е в противоречие с целта на ЗДДС. Съгласно чл. 1 от ЗДДС (Цел на закона), този закон урежда облагането с данък върху добавената стойност (ДДС). Обектите на облагане са определи в чл. 2 от Закона, и всички тези обекти сами по себе си съставляват сделки. Съгласно установения правен принцип за „съразмерност“ (пропорционалност) предприеманите мерки не следва да надхвърлят необходимото за постигането на определена цел; съответно мерките не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за постигане на която се предприемат. В конкретния случай, в мотивите към законопроекта е посочено, че целта на тази промяна е създаването на механизъм за своевременно проследяване и установяване на съответствието между документално получените, наличните към всеки момент и фактически потребените количества горива. Не е ясно как тази цел кореспондира с целта на ЗДДС, в случаите, когато съответното лице със съответното гориво не извършва сделки с 3ти лица. В случай, че целта е всъщност да създават възможности за контролна проверка дали законосъобразно се приспада ДДС за изразходваното гориво, то чрез тази разпоредба всъщност не се постига тази цел – посредством средствата за измерване на разход се измерва количеството заредено гориво, но не и предназначението му. Също така, характера на дейността на едно предприятие с основна дейност „транспорт“ е съвсем различна от тази на „земеделския производител“. Същевременно, стойността на въвеждане на изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на министъра на финансите, за всеки земеделски производител би струвала десетки хиляди лева – еднократна инвестиция и още допълнителни средства – ежемесечно. Всъщност, на практика посредством въвеждане на изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., ще се постигне това, че данъчно задължените лица ще информират НАП за промяната на количествата горива, които съхраняват. В този случай тогава, би следвало да се приложи изключението на чл. 118, ал. 8 от ЗДДС. За случаите, в които конкретния получател е получил гориво, отчетено чрез фискално устройство, и той извършва сделки с това гориво, следва да се прилага изключението по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС. Заключение: Разпоредбата на чл. 118, ал. 7 от ЗДДС цели да задължи всяко данъчно задължено лице, което зарежда собствените си превозни средства чрез средства за измерване, в рамките на собствената си дейност (независимо дали това са транспортни предприятия или се занимават с друга дейност – напр. земеделски производители) да въведе изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Но тази разпоредба, е противоречива и неясна. За изясняване на посочената разпоредба: • Да се поиска становище от НАП за тълкуване на разпоредбата (като се изложат подробни аргументи); • Да се поиска от Министерство на финансите и Народното събрание да се измени ЗДДС като се прецизира посочената разпоредба, в две посоки: o да се укаже, че се отнася за случаите, когато данъчно задължените лица извършват сделки с течните горива, а не използват закупеното гориво само за собствени нужди, и когато това гори получено чрез доставки, отчетени чрез фискално устройство (алтернативно – да се предвиди, че за тези случаи се прилага изключението на чл. 118, ал. 8 от ЗДДС); o да се укаже точно обхвата на понятието „превозно средства“. 29.10.2012г. Адриана, мисля, че търговците нямат основание да отказват доставки. Къде им е вменено задължението да следят дали ЗП са изпълнили закона, ако оказва се те отговарят кумулативно и на трите условия?
  • S
    Има спорни моменти все още,но доставчиците на горива предупреждават клиентите си,че след нова година при липса на нивомер (средство за измерване на разход) ,няма да осъществяват доставки. Което мен лично ме навежда на мисълта,че ще ни принудят да закупим и поставим тези средства.Учудващо е,че докато производителите получаваха акциз върху горивата ,НАП признаваше 7.3 литра за декър обработваема площ,а сега няма акциз и отново измислиха допълнителни усложнения.
  • D
    Благодаря.
  • A
    Мисля, че има спорни моменти и на 100% няма точен отговор все още. http://www.odit.info/?s=6&i=277154&f=674

Можете да добавите до максимум 4 снимки към една тема. Разрешени формати: jpg,jpeg,png. Минимален размер: 300х150

Редакцията на Agri.bg не носи отговорност за коментарите и призвовава потребителите да спазват Условията за ползване на сайта