Хибрид между коза и коч !!!

Информацията е от преди няколко години и съвсем случайно я намерих в нета.Накой знае е ли нещо повече по темата и има ли снимки?\r\n\\\"Интервю на вестник 168 часа със ст н. с. д-р Стайка Лалева, директор на Институт по говедовъдство и овцевъдство - Стара Загора.\r\nКоза с коч е кръстосал Петър Боянов от софийското соло Кокаляне.\r\nПодобна комбинация е невъзможна, твърдят български учени. Дори да се получи потомство от два различни биологични вида, то остава стерилно и не може да се размножава.\r\n72-годишният Боянов отново опровергава учените, като отглежда шесто поредно поколение от смятания за невъзможен хибрид. Последователят на Мичурин е нарекъл мъжките индивиди кикачи, а женските - кима.\r\nХибридът има телесна структура на коза и овча вълна.\r\n\\\"Пухкава и къдрава като аптекарски памук. С по-нисък рандеман, но с по-голяма нежност от обикновената вълна. В края на март опадва\\\", възхищава се Боянов. Получената от него кръстоска има и други предимства. Тя съчетава най-доброто от козите и овцете. Киките и кикачите се хранят с ниска растителност и трева н не унищожават кората на дърветата, както прави традиционната коза. Според Боянов хибридните животни имат чисто овча психология. Те не могат да издържат на слънце, но имат по-добра имунна защита. Млякото им е с по-висока масленост.\r\nБоянов отглежда хибридите на малката си вила, която прилича на къщата на Баба Яга. В дневната виси изсушен скелет от риба-меч, а на двора вятърът клати прясно одран череп със страховито завити рога.\r\nНякога той е принадлежал на кикач, днес заедно с двете зли овчарки гони натрапниците. Хората от Кокаляне гледат на Петър Боянов със страхопочитание. За селяните самоукият генетик е \\\"оня, дето прави изродите\\\". Последователят на Мичурин предпочита по-скромното \\\"асистент на природата\\\". Признава, че доброволно живее като Робинзон Крузо далеч от цивилизацията. До вилата си стига или пеша, или с високопроходим джип 4X4.\r\nИдеята за създаване на хибрид между коза и коч хрумва на Петър Боянов през 1992 г., когато съпругата му получава тежък инсулт. Лекарите й дават едва няколко години живот и Боянов избягва от София в близкото село Кокаляне. Заживява здравословно - сред природата, далеч от напрежението и убийствения ритъм на града.\r\n\\\"Съпругата ми се изкриви от инсулта. Започна да пие по шепа хапове на ден. Рискуваше да се увреди непоправимо. Единственото спасение беше да пие по-честичко млекце. Имаше страшна криза през 92-ра. Всички стоки бяха кът. Захванах да отглеждам животни, за да се прехранваме\\\", обяснява Боянов.\r\nПървоначално самоукият селекционер отглежда коза и яре, които скоро дават потомство. През годините животните нарастват в аритметична прогресия. Така на Петър Боянов му хрумва да създаде опитна животновъдна ферма. Целта му е да кръстоса по естествен път коза с коч. Първоначално опитите му пропадат. Боянов усамотява козата и овена в тъмно помещение, но подходът не дава нужните резултати. В няколко от случаите козата изхвърляла плода няколко седмици след началото на бременността. Петър Боянов и до днес пази няколкоседмичен зародиш на кикач в буркан с 80-градусова ракия.\r\nВъпреки бунта на природата, Боянов не се отказва от намерението си да чифтоса коза с коч. След безброй опити успява с метод, наречен \\\"Изкуствено предизвикан природен катаклизъм\\\".\r\n\\\"Не съм вулкан, че да изригна, но мога да имитирам изкуствен природен катаклизъм. През нощта ставам и с едно въже рязко стоварвам тежест върху ламаринения покрив на кошарата. Така поставям животните в състояние на непрекъснат стрес и те трябва да се размножат, за да оцелеят. Пускам им различни дразнещи светлини и ги стряскам с шумове. Много се плашат от джазова музика. Направо ги бях обезакълил по едно време\\\", усмихва се Петър Боянов и показва стар грамофон, закачен на стряхата на вилата. Към него е монтирана крушка, която ритмично просветва при въртенето на плочата.\r\n\\\"През 1998 г. получих първия хибрид. На другата година той даде три мъжки себеподобни и няколко други, които приличаха повече на кози\\\", спомня си Боянов. Първото поколение кикачи\r\nбило много подвластно на атмосферните условия. Част от хибридите измрели.\r\n\\\"Бяха създадени за друга география. Раждаха се без козина и умираха в адски мъки. Сърцето ми се късаше, като ги гледах\\\", разказва Боянов. Все пак селекционерът успява да спаси част от първото поколение. С помощта на калорифер и собственоръчно ушити топли дрехи.\r\nПетър Боянов признава, че никога не е учил биология. До 1990 г. работи към катедра \\\"Технология на металите\\\" в Химико-технологичния университет в София. Става изтъкнат специалист по диагностика на търкалящи се лагери в работещи машини. Изработва си огромна слушалка с вибрираща медна пластина. Обикаля с нея и се ослушва за съмнителни шумове в машините. Подигравчии му лепват прякорите Лудия и Доктора. Бъдещият селекционер изготвя свое собствено \\\"ноухау\\\". Богат евреин му предлага да го купи за 20 хил. долара. После превежда само половината от парите и духва с документацията. Боянов не се отчайва и се посвещава изцяло на създаването на непознати на науката хибриди. За целта прилага опита си в металознанието. Подлага мелезите на т. нар. Процес на ускорена еволюция и те стават по-устойчиви на климатичните условия.\r\n\\\"При металите има три фактора, които влияят на стареенето -топло, студено и мокро. В случая с моите хибриди добавих и четвърти фактор,- неречен гладно\\\", смее се Боянов. Последователят на Мичурин смята създадения от него хибрид за делото на живота си.\r\nТой се бори за признаването на кикачите от българските учени и животновъди. Преди да се захване с любителско създаване на хибриди, Боянов е обучавал немски овчарки за нуждите на МВР. Днес е убеден, че козите също могат да бъдат дресирани не по-зле от кучетата. Самоукият селекционер нарича това \\\"повдигане на интелекта на козите.\r\n\\\"Постигнатите от мен резултати са уникални и трябва да бъдат съхранени и използвани. Смея да твърдя, че съм първият човек в света, създал хибрид между коза и коч. Преди мен това е правено в Ботсвана, но кръстоската не дала поколение. Създаден е мъжки индивид с рядка, нежна козина, по-мека от тази на козата\\\", обяснява Петър Боянов.\r\nМетодът \\\"Изкуствено предизвикан природен катаклизъм ни успява да впечатли скептичната научна общественост у нас. Петър Боянов се среща лично с проф. Райна Георгиева, директор на Института по биология и имунология на размножаването.\r\n\\\"Проф. Георгиева едва не ме разцелува, когато ме видя. Тя е ученичка и последовател на прочутия акад. Кирил Братанов, който пръв у нас прави опити за кръстосване на коч с коза още през 80-те години на миналия век\\\", обяснява Боянов. Полученият от акад. Братанов хибрид бил ялов и не дал по-нататъшно поколение. Животните живели едва двадесет дни. Били наречени овчекози. Според Петър Боянов думата е смешна.\r\n\\\"И неточна от граматическа гледна точка, защото \\\"овчекоз\\\" е в мъжки род. Звучи така, сякаш овца се е загонила от козел. Признавам, не съм силен в граматиката. Започвам с главна буква и свършвам с точка, но знам, че се казва стадо овце и стадо кози. А не стадо кочове и стадо пръчове\\\", усмихва се Боянов. После пояснява етиологията на имената на създадените от него хибриди. Женските индивиди се наричат кика, а мъжките - кикачи. Имената са образувани от първите букви на родителите: коч и коза.\r\nПетър Боянов използва всяка възможност за популяризиране на кикачите. Води жестока битка с учени и специалисти по животновъдство. Те на свой ред го отминават с пренебрежение и \\\"насмешка. Все пак има и такива, които са заинтригувани от хибридите. Например директорът на Природонаучния музей Петър Берон обещал да посети опитното стопанство на Боянов. Депутатът от коалиция \\\"Атака\\\" имал вила в близкото Панчарево, но така и не намерил време за кикачите.\r\n\\\"Берон спечели едни пари от телевизията.\r\nВероятно се е уплашил да не му искам назаем и до ден днешен го чакам да дойде да види какво съм направил в моята скромна ферма\\\", обяснява Боянов.\r\nКикачите все още не са сериозно изследвани от българските учени. През 1999 г. проф. Георги Неделчев от Института по генетика в Костинброд взел\r\nкръвни проби за изследване и направил снимки на мелезите. 4 месела по-късно уведомил селекционера от Кокаляне, че пробите са се повредили, защото токът в института спрял. По-късно същата година ст. н. с. Стоян Златарев от Института по биология и имунология на размножаването в София взел кръв и сперма от мъжкия кикач Мишо.\r\n\\\"След дълги убеждения и протаквания от страна на проф. Златарев, че това не са хибриди, получих обещания протокол\\\", жалва се Петър Боянов. Според заключенията в документа отглежданите от Петър Боянов животни не са хибрид между коза и коч. Самоукият генетик смята, че изследването на колектива от БАН е фалшифицирано Върху него действително липсва изходящ номер н печат. Петър Боянов е възмутен и подава жалба лично до земеделския министър Мехмед Дикме, В нея призовава за помощ при размножаването на хибридите. Настоява са компетентни изследвания на млякото, вълната и месото.\r\n\\\"Създаването на нова порода или хибрид изисква задълбочена научна работа и дълъг период от време. Резултатът се проверява и доказва от науката\\\", пише в становището на дирекция \\\"Животновъдство\\\" към Министерството на земеделието. Оттам съветват Боянов да се свърже с научни работници от Института по животновъдни науки - Костинброд, които ще му помогнат да кръстоса коза с коч. За да скрепи бъдещето сътрудничество, Боянов пожелал да подари кикач на учените от Костинброд. Оттам високомерно отказали жеста. Според Боянов това си е чист егоизъм и научна злоба.\r\n\\\"Учени ми предложиха изкуствено осеменяване на мой хибрид с тронно рафинирана сперма от овен. Това не е етично и противоречи на законите на природата и науката. При моите методи на хибридизация всичко между козата и овена се случва доброволно и без насилие. Не мога да наблъскам насила семенна течност от един вид в друг. Щях да заблудя българската научна общественост\\\", обяснява Боянов.\r\nПрез 2004 г. селекционерът подарява два кикача на дома за сираци \\\"Св. Николай\\\", построен от отец Иван Иванов в Нови хан. Духовникът, обявен за \\\"Българин на 2004 г.\\\", приел с благодарност животните. Когато ги видял, изпаднал в потрес.\r\n\\\"Това бяха дяволи в овчи кожи. С огромни извити рога и голи като плъхове\\\", спомня си с отвращение и ужас свещеникът. На всичкото отгоре животните имали и зъл нрав, разказва отец Иванов.\r\nУпоритите откази на българските селекционери и животновъди да признаят хибрида \\\"кика\\\" не сломяват хъса на Боянов.\\\" 168 часа\\\" се опита да се свърже с проф. Райна Георгиева, директор на Институт по биология и имунология на размножаването в София. Проф. Георгиева отказа какъвто и да било коментар.\r\nПетър Боянов продължава опитите на вилата си край Кокаляне. Самоукият селекционер иска да кръстоса овца с пръч. За целта търси спонсори.\r\n\r\n* * *\r\n\r\n- Д-р Лалева, чували ли сте за кръстоската между коза и коч?\r\n\r\n- За пръв път чувам за подобен хибрид у нас. Не мога да кажа дали наистина съществува и дали е наистина кръстоска между два вида. Ако такъв хибрид наистина е създаден, е хубаво новината да бъде оповестена на обществото.\r\n- Получавани ли са досега подобни хибриди?\r\n- Правени са опити. Както професионални, така и любителски. По принцип е възможно коза да се кръстоса с овен - това са доста близки видове. На мен ми е любопитно дали са получени приплоди, тоест потомство от кръстоската. Ако наистина е получено потомство, това вече е интересно.\r\n- Човекът твърди, че от 1998 г. хибридите дават поколение всяка година.\r\n- Това е интересно. Странното е, че до нашия институт не е достигала информация за господина и неговите опити. Тези дни имам пътуване до София. На всяка цена ще мина през Кокаляне да видя това чудо. Разбира се, ако стопанинът на животните ми позволи.\r\n- Каква е практическата полза от един подобен хибрид?\r\n- Той е важен за учените, но иначе няма никаква практическа стойност. Освен външен вид, хибридът трябва да има определена продуктивност - например повишен добив на вълна. Иначе практическата полза от съществуването му би била нулева.\\\"