Хибрид между коза и коч !!!

Информацията е от преди няколко години и съвсем случайно я намерих в нета.Накой знае е ли нещо повече по темата и има ли снимки? "Интервю на вестник 168 часа със ст н. с. д-р Стайка Лалева, директор на Институт по говедовъдство и овцевъдство - Стара Загора. Коза с коч е кръстосал Петър Боянов от софийското село Кокаляне. Подобна комбинация е невъзможна, твърдят български учени. Дори да се получи потомство от два различни биологични вида, то остава стерилно и не може да се размножава. 72-годишният Боянов отново опровергава учените, като отглежда шесто поредно поколение от смятания за невъзможен хибрид. Последователят на Мичурин е нарекъл мъжките индивиди кикачи, а женските - кима. Хибридът има телесна структура на коза и овча вълна. "Пухкава и къдрава като аптекарски памук. С по-нисък рандеман, но с по-голяма нежност от обикновената вълна. В края на март опадва", възхищава се Боянов. Получената от него кръстоска има и други предимства. Тя съчетава най-доброто от козите и овцете. Киките и кикачите се хранят с ниска растителност и трева н не унищожават кората на дърветата, както прави традиционната коза. Според Боянов хибридните животни имат чисто овча психология. Те не могат да издържат на слънце, но имат по-добра имунна защита. Млякото им е с по-висока масленост. Боянов отглежда хибридите на малката си вила, която прилича на къщата на Баба Яга. В дневната виси изсушен скелет от риба-меч, а на двора вятърът клати прясно одран череп със страховито завити рога. Някога той е принадлежал на кикач, днес заедно с двете зли овчарки гони натрапниците. Хората от Кокаляне гледат на Петър Боянов със страхопочитание. За селяните самоукият генетик е "оня, дето прави изродите". Последователят на Мичурин предпочита по-скромното "асистент на природата". Признава, че доброволно живее като Робинзон Крузо далеч от цивилизацията. До вилата си стига или пеша, или с високопроходим джип 4X4. Идеята за създаване на хибрид между коза и коч хрумва на Петър Боянов през 1992 г., когато съпругата му получава тежък инсулт. Лекарите й дават едва няколко години живот и Боянов избягва от София в близкото село Кокаляне. Заживява здравословно - сред природата, далеч от напрежението и убийствения ритъм на града. "Съпругата ми се изкриви от инсулта. Започна да пие по шепа хапове на ден. Рискуваше да се увреди непоправимо. Единственото спасение беше да пие по-честичко млекце. Имаше страшна криза през 92-ра. Всички стоки бяха кът. Захванах да отглеждам животни, за да се прехранваме", обяснява Боянов. Първоначално самоукият селекционер отглежда коза и яре, които скоро дават потомство. През годините животните нарастват в аритметична прогресия. Така на Петър Боянов му хрумва да създаде опитна животновъдна ферма. Целта му е да кръстоса по естествен път коза с коч. Първоначално опитите му пропадат. Боянов усамотява козата и овена в тъмно помещение, но подходът не дава нужните резултати. В няколко от случаите козата изхвърляла плода няколко седмици след началото на бременността. Петър Боянов и до днес пази няколкоседмичен зародиш на кикач в буркан с 80-градусова ракия. Въпреки бунта на природата, Боянов не се отказва от намерението си да чифтоса коза с коч. След безброй опити успява с метод, наречен "Изкуствено предизвикан природен катаклизъм". "Не съм вулкан, че да изригна, но мога да имитирам изкуствен природен катаклизъм. През нощта ставам и с едно въже рязко стоварвам тежест върху ламаринения покрив на кошарата. Така поставям животните в състояние на непрекъснат стрес и те трябва да се размножат, за да оцелеят. Пускам им различни дразнещи светлини и ги стряскам с шумове. Много се плашат от джазова музика. Направо ги бях обезакълил по едно време", усмихва се Петър Боянов и показва стар грамофон, закачен на стряхата на вилата. Към него е монтирана крушка, която ритмично просветва при въртенето на плочата. "През 1998 г. получих първия хибрид. На другата година той даде три мъжки себеподобни и няколко други, които приличаха повече на кози", спомня си Боянов. Първото поколение кикачи било много подвластно на атмосферните условия. Част от хибридите измрели. "Бяха създадени за друга география. Раждаха се без козина и умираха в адски мъки. Сърцето ми се късаше, като ги гледах", разказва Боянов. Все пак селекционерът успява да спаси част от първото поколение. С помощта на калорифер и собственоръчно ушити топли дрехи. Петър Боянов признава, че никога не е учил биология. До 1990 г. работи към катедра "Технология на металите" в Химико-технологичния университет в София. Става изтъкнат специалист по диагностика на търкалящи се лагери в работещи машини. Изработва си огромна слушалка с вибрираща медна пластина. Обикаля с нея и се ослушва за съмнителни шумове в машините. Подигравчии му лепват прякорите Лудия и Доктора. Бъдещият селекционер изготвя свое собствено "ноухау". Богат евреин му предлага да го купи за 20 хил. долара. После превежда само половината от парите и духва с документацията. Боянов не се отчайва и се посвещава изцяло на създаването на непознати на науката хибриди. За целта прилага опита си в металознанието. Подлага мелезите на т. нар. Процес на ускорена еволюция и те стават по-устойчиви на климатичните условия. "При металите има три фактора, които влияят на стареенето -топло, студено и мокро. В случая с моите хибриди добавих и четвърти фактор,- неречен гладно", смее се Боянов. Последователят на Мичурин смята създадения от него хибрид за делото на живота си. Той се бори за признаването на кикачите от българските учени и животновъди. Преди да се захване с любителско създаване на хибриди, Боянов е обучавал немски овчарки за нуждите на МВР. Днес е убеден, че козите също могат да бъдат дресирани не по-зле от кучетата. Самоукият селекционер нарича това "повдигане на интелекта на козите. "Постигнатите от мен резултати са уникални и трябва да бъдат съхранени и използвани. Смея да твърдя, че съм първият човек в света, създал хибрид между коза и коч. Преди мен това е правено в Ботсвана, но кръстоската не дала поколение. Създаден е мъжки индивид с рядка, нежна козина, по-мека от тази на козата", обяснява Петър Боянов. Методът "Изкуствено предизвикан природен катаклизъм ни успява да впечатли скептичната научна общественост у нас. Петър Боянов се среща лично с проф. Райна Георгиева, директор на Института по биология и имунология на размножаването. "Проф. Георгиева едва не ме разцелува, когато ме видя. Тя е ученичка и последовател на прочутия акад. Кирил Братанов, който пръв у нас прави опити за кръстосване на коч с коза още през 80-те години на миналия век", обяснява Боянов. Полученият от акад. Братанов хибрид бил ялов и не дал по-нататъшно поколение. Животните живели едва двадесет дни. Били наречени овчекози. Според Петър Боянов думата е смешна. "И неточна от граматическа гледна точка, защото "овчекоз" е в мъжки род. Звучи така, сякаш овца се е загонила от козел. Признавам, не съм силен в граматиката. Започвам с главна буква и свършвам с точка, но знам, че се казва стадо овце и стадо кози. А не стадо кочове и стадо пръчове", усмихва се Боянов. После пояснява етиологията на имената на създадените от него хибриди. Женските индивиди се наричат кика, а мъжките - кикачи. Имената са образувани от първите букви на родителите: коч и коза. Петър Боянов използва всяка възможност за популяризиране на кикачите. Води жестока битка с учени и специалисти по животновъдство. Те на свой ред го отминават с пренебрежение и насмешка. Все пак има и такива, които са заинтригувани от хибридите. Например директорът на Природонаучния музей Петър Берон обещал да посети опитното стопанство на Боянов. Депутатът от коалиция "Атака" имал вила в близкото Панчарево, но така и не намерил време за кикачите. "Берон спечели едни пари от телевизията. Вероятно се е уплашил да не му искам назаем и до ден днешен го чакам да дойде да види какво съм направил в моята скромна ферма", обяснява Боянов. Кикачите все още не са сериозно изследвани от българските учени. През 1999 г. проф. Георги Неделчев от Института по генетика в Костинброд взел кръвни проби за изследване и направил снимки на мелезите. 4 месела по-късно уведомил селекционера от Кокаляне, че пробите са се повредили, защото токът в института спрял. По-късно същата година ст. н. с. Стоян Златарев от Института по биология и имунология на размножаването в София взел кръв и сперма от мъжкия кикач Мишо. "След дълги убеждения и протаквания от страна на проф. Златарев, че това не са хибриди, получих обещания протокол", жалва се Петър Боянов. Според заключенията в документа отглежданите от Петър Боянов животни не са хибрид между коза и коч. Самоукият генетик смята, че изследването на колектива от БАН е фалшифицирано Върху него действително липсва изходящ номер н печат. Петър Боянов е възмутен и подава жалба лично до земеделския министър Мехмед Дикме, В нея призовава за помощ при размножаването на хибридите. Настоява са компетентни изследвания на млякото, вълната и месото. "Създаването на нова порода или хибрид изисква задълбочена научна работа и дълъг период от време. Резултатът се проверява и доказва от науката", пише в становището на дирекция "Животновъдство" към Министерството на земеделието. Оттам съветват Боянов да се свърже с научни работници от Института по животновъдни науки - Костинброд, които ще му помогнат да кръстоса коза с коч. За да скрепи бъдещето сътрудничество, Боянов пожелал да подари кикач на учените от Костинброд. Оттам високомерно отказали жеста. Според Боянов това си е чист егоизъм и научна злоба. "Учени ми предложиха изкуствено осеменяване на мой хибрид с тройно рафинирана сперма от овен. Това не е етично и противоречи на законите на природата и науката. При моите методи на хибридизация всичко между козата и овена се случва доброволно и без насилие. Не мога да наблъскам насила семенна течност от един вид в друг. Щях да заблудя българската научна общественост", обяснява Боянов. През 2004 г. селекционерът подарява два кикача на дома за сираци "Св. Николай", построен от отец Иван Иванов в Нови хан. Духовникът, обявен за "Българин на 2004 г.", приел с благодарност животните. Когато ги видял, изпаднал в потрес. "Това бяха дяволи в овчи кожи. С огромни извити рога и голи като плъхове", спомня си с отвращение и ужас свещеникът. На всичкото отгоре животните имали и зъл нрав, разказва отец Иванов. Упоритите откази на българските селекционери и животновъди да признаят хибрида "кика" не сломяват хъса на Боянов. " 168 часа" се опита да се свърже с проф. Райна Георгиева, директор на Институт по биология и имунология на размножаването в София. Проф. Георгиева отказа какъвто и да било коментар. Петър Боянов продължава опитите на вилата си край Кокаляне. Самоукият селекционер иска да кръстоса овца с пръч. За целта търси спонсори. - Д-р Лалева, чували ли сте за кръстоската между коза и коч? - За пръв път чувам за подобен хибрид у нас. Не мога да кажа дали наистина съществува и дали е наистина кръстоска между два вида. Ако такъв хибрид наистина е създаден, е хубаво новината да бъде оповестена на обществото. - Получавани ли са досега подобни хибриди? - Правени са опити. Както професионални, така и любителски. По принцип е възможно коза да се кръстоса с овен - това са доста близки видове. На мен ми е любопитно дали са получени приплоди, тоест потомство от кръстоската. Ако наистина е получено потомство, това вече е интересно. - Човекът твърди, че от 1998 г. хибридите дават поколение всяка година. - Това е интересно. Странното е, че до нашия институт не е достигала информация за господина и неговите опити. Тези дни имам пътуване до София. На всяка цена ще мина през Кокаляне да видя това чудо. Разбира се, ако стопанинът на животните ми позволи. - Каква е практическата полза от един подобен хибрид? - Той е важен за учените, но иначе няма никаква практическа стойност. Освен външен вид, хибридът трябва да има определена продуктивност - например повишен добив на вълна. Иначе практическата полза от съществуването му би била нулева."