Суровина за производство на Биодизел

  • W
    Здравейте колеги,\r\nРазработих инсталация за производство на биодизел от отпадно слънчогледово олио за задоволяване на нуждите във фермата ми. Доставките от ресторантите не са достатъчни и сега съм се насочил към рапично, слънчогледово или друго олио подходящо за производство на Биодизел. Не става дума за индустриално производство: месечно употребяваме около 200-300л дизел/биодизел.\r\n Ще се радвам ако някои може да ме насочи към суровина подходяща за преработка, за да можем да бъдем 100% природосъобразни (поне от транспортна гледна точка)
  • I
    Добре дошли! Регистрирането отнема няколко минути и е напълно безплатно, но ще ви даде повече възможности. Натиснете тук за да се регистрирате! Влез Регистрация Меню Основно Жълтици Календар Флаш игри Игри в мрежа Допълнително Реферати, есета, доклади Форум Информация Въпроси/Отговори Управление Търсене Основно Виж темите без отговор Виж активните теми Допълнително Разширено търсене Разширено търсене ПОРТАЛ »ФОРУМ ‹ Забавление и образование ‹ Реферати, есета, доклади ‹ Транспорт Смени големината на шрифта Реферати и есета Жълтици Магазин Календар Флаш игри Двубой | Сподели БГ Топ За контакт и реклама Игри в мрежа Алтернативни горива - Биодизел Модератор: Модератори Публикувай нова тема Напиши коментар 1 мнение • Страница 1 от 1 Алтернативни горива - Биодизел Мнениеот Zeroadhesion на Пет Яну 09, 2009 02:22 1.Петролната криза и биодизела Повишаването на цената на петрола, съчетано с поскъпването на долара доведе до рекордно високи цени на течните горива през втората половина на 2005 г. При благоприятните условия в България за отглеждане на рапица, слънчоглед и други маслодайни култури, вече е икономически изгодно за автомобилно гориво да се използват горива, произведени от растителни и/или животински мазнини. Те могат да бъдат смесвани и с петролни продукти. Биогоривата са подходящи за повечето дизелови двигатели и са екологично чисти, поради което не се облагат с акциз, както петролните горива. У нас се използват десетки хиляди тона годишно биодизел за транспортни и други цели. В съвременното екологично растениевъдство опазването на почвите от замърсяване е от първостепенно значение за покриване на изискванията за биологично земеделие. При биологичното земеделие и животновъдство селскостопанският транспорт и механизация задължително трябва да използват 100% органични горива (биодизел, етанол, биогаз), които не замърсяват почвата, повърхностните води и въздуха и по този начин се гарантира екологично чисто производство. Масовото използване на биодизел за транспортните средства у нас по всяка вероятност ще се развива подобно на навлизането на други алтернативни автомобилни горива, например пропан-бутана. Както в Западна и Северна Европа, така и у нас се очаква по-масово да се използват горивни смеси (блендове от биодизел и петролни деривати и/или биомазнини и петролни горива). Основните технологични приоритети при производството на биодизел, етанол и биогаз са химическата, биотехнологичната, техническа и икономическа ефективност при минимален разход на енергия. За всички ефективни технологични проекти са разработени автономни системи, осигуряващи необходимата топло- и електроенергия, ползващи напълно възобновяеми източници. 2. Икономическа и капиталова целесъобразност от производството на биодизел За производството на растително масло и в последствие – биодизел от маслодайни култури, се използват предимно пустеещи земи, угари и замърсени територии. При този подход е необходима схема за ефективно земеделие (осигуряване на високи добиви) и за оползотворяване на вторичните продукти: слама, кюспе, глицерин. Това позволява намаляване на цената на крайния продукт – биодизела. От 1 хектар /10 дка/, при добив 280 кг/дка рапица се получава средно: около 1000 литра биодизел, около 180 л глицерин и около 1900 кг кюспе. За производството се влага около 200 литра метанол и катализатор. Част от метанола може да се използва повторно, защото технологията на производство винаги е при излишък на метанол. Вместо метанол може да се използва етанол, включително и биоетанол. Подобна е калкулацията за производство на биодизел и от нерафинирано олио. Само че добивът на олио от 10 дка е с около 20% по-нисък от посочения добив на рапицата. Въпреки всичко, в някои случаи може да се окаже, че по-изгодната суровина за биодизела е слънчогледът, а не рапицата. Също така могат да се ползват и вносни суровини – например палмово масло, каквото производство има вече и у нас, соево масло и други, като внос на маслодайни семена от Украйна или Молдова. 3. Качества на биодизела като гориво Биодизелът се произвежда от органични масла чрез химическа реакция с алкохол (етанол или метанол) в присъствието на катализатор. Получават се съответно етилови и метилови естери. Добивът на алкохолните естери (100% биодизел) се увеличава, когато реакцията протича при излишък на алкохол и се ускорява при повишане на температурата. Този процес се нарича преестерификация или трансестерификация на мазнините, при което се получава глицерин. С различни допълнителни технологични процеси глицеринът може да се обработва, както и да се получават сапунени продукти (калиев, натриев фосфат). Биодизел може да се добие от соево, палмово, рапично, слънчогледово, царевично масло, растителни и животински мазнини, отпадни кухненски мазнини чрез трансестерификация, както и от талаш и други дървесни отпадъци, микроводорасли, селскостопански растителни остатъци чрез пиролиза. Пиролизата е процес на получаване на течни и газообразни горива при температури 500 – 800 °С при силен кислороден дефицит. Остатъкът е активен въглен. Директива № 30 / 2003 г. на Европейския съюз ни задължава рязко да увеличим екогоривата за сметка на петролните деривати. В това отношение биодизелът (и на второ място етанолът) ще заместват все по-голяма част от петролните горива. Този процес у нас се развива сравнително бързо през последните няколко години. В България има идеални климатични условия за производство на рапица, и то върху пустеещи земи. За една година у нас е произведен над 26 тона биодизел от употребявани мазнини от фритюрници и растителни масла. Биодизелът има по-подходящо за двигателите цетаново число (стойност между 45,8 до 56,9), почти същата калоричност, и е по-евтин от петролните горива като крайна цена, защото в нея не се начислява акциз. Известно е, че между ⅔ и ¾ от крайната продажна цена на петролните горива у нас се формира от данъци и акцизи. Биодизелът не съдържа никакви серни съединения. За сравнение в обикновения дизел има 3% сяра, а в по-скъпата му разновидност (позната под името „евродизел”) – 0,3%. Липсата на сяра в биодизела означава, че не се налага да се сипват в двигателите скъпи синтетични масла на калиева основа, задържаща корозията в двигаделя след кондензирането на сярна киселина и серните двуокис и триокис. Понеже не съдържа сяра, биодизелът не създава опасност от киселинни дъждове, унищожаване на горите и др. Други особености на биодизела са: основни суровини за производство на биодизел са растителните масла и животинските мазнини; биодизелът замества около 10% от потреблението на дизел в Европа; при изгаряне на биодизел, той отделя само толкова въглероден двуокис, колкото е необходим при растежа на растенията – в този смисъл той е екологично неутрален; биодизелът съдържа 11% кислород, което спомага за по-доброто му изгаряне; биодизелът се разгражда бързо биологично и по този начин намалява опасността от разливането му при транспорт, съхраняване, както и се предпазват почвите и подпочвените води; биодизелът и конвенционалният дизел могат да се смесват безпроблемно; биодизелът има по-добри смазочни качества и намалява износването на двигателя; при производството му се оползотворяват и отпадните продукти от растителни и животински мазнини в заведенията за обществено хранене; използването на биодизел намалява риска от ракови заболявания и увреждане на генотипа; биодизелът е по-икономичен при добре регулирани двигатели, настроени за биодизел; препоръчва се използването му в големите градове, поради отделянето на по-малко вредни емисии. В последните години в Германия, Австрия, Франция и други развити страни се правят редица широкообхватни опити за намаляване на вредните емисии в атмосферата. Тези опити показват, че при заместването на конвенционално дизелово гориво с биодизел тези емисии намаляват както следва: - въглероден окис СО – (10 – 30%) по-малко; - въглеводороди НС – 30% по-малко; - сажди – 40% по-малко; - твърди частици – с до 40% по-малко. 4. Европолитиката за горивата след скока на петрола през 2005 г. Цената на суровия петрол не зависи само от чисто пазарни фактори, нито само от неизбежно нарастващия дефицит. Страните консуматори на горива са десетократно повече, в сравнение с тези, които го произвеждат. Това създава петролен монопол, който силно влияе на продажните цени на петрола. Затова цените на петролните горива във всички страни са неизбежно обвързани с държавната политика. В това отношение е показателна политиката на държавите в Европа, които наред с Япония и Австралия не са сред основните производители на петрол, но същевременно предприемат най-енергични мерки за съхраняване на околната среда, които засега обаче не дават очакваните резултати в глобален план. В този смисъл трябва да се очаква, че за дълги периоди в бъдеще ще се понижат значително петролните цени. Това изглежда не много вероятно, въпреки че с откриването на огромните петролни залежи в канадските битумни пясъци в края на 2005 година това положение може и да се промени. Но резултатът от това едва ли ще се почувства осезаемо в Европа. Като пример за това може да се вземе руският петрол, който независимо, че не е най-скъпо добиваната суровина, у нас се внася и продава на световните борсови цени, и то при съобразяване с цената на американския долар. Правителствата в цяла Европа в края на лятото на 2005 година предприеха мерки за намаляване цените на петролните горива по бензиностанциите, след като в много държави започнаха протести. Както се вижда от долната таблица, наистина има достатъчно силна фискална намеса в ценообразуването за горивата и точно това дава основание на държавите да се намесват решително на този пазар. Структура на цените на фосилните горива в западноевропейските държави през третото тримесечие на 2005 година: Държава Цена (€ / литър) ДДС и акцизи (%) Холандия 1,45 61,7 Великобритания 1,41 61,1 Германия 1,32 57,8 Финландия 1,31 57,1 Белгия 1,29 55,8 Дания 1,31 54,8 Швеция 1,28 54,5 Франция 1,24 54,3 Италия 1,28 53,4 Португалия 1,24 51,0 Унгария 1,16 46,2 Ирландия 1,08 43,0 Два месеца след евромерките за намаляване на цените на горивата, у нас Парламентът прие по-високи акцизи за горивата през 2006 година, като за биодизела не беше предвиден акциз. 6. Химически процеси и технологии за производство на биодизел Суровото масло се подлага на предварително обезсмоляване (дегумизация) преди по-нататъшната му химическа трансформация. Този процес е общ за маслата, съдържащи високи нива на фосфолипиди. При процеса на обезсмоляване от флуида се отстраняват смолистите (лепкавите) субстанции, както и някои други замърсители. Съществуват множество различни методи за осъществяване на обезсмолителния процес. Най-простият метод е добавянето на 2 – 3 % вода, последвано от загряване на сместа до 50°С и разбъркването й, което позволява хидратираните фосфолипиди да се утаят. По-сигурни резултати се постигат чрез използване на фосфорна или лимонена киселина вместо вода, като този процес е предпочитан при всички индустриални производства. Използването на лимонена киселина дава по-приемлива оттечна способност на флуида. Основният химичен процес при производството на биодизел е трансестерификацията на мазнините (преестерификацията) – процедура, подобна на осапуняването. Осапуняването представлява процес на образуване на сапун. За тази цел се взима преомазнена киселина или триглицерид (масло или кухненска мазнина) и се смесва с натриевия хидроксид (NaOH, сода каустик) и вода. Резултат от тази реакция е разделянето на естерните вериги (липидите, които изграждат сапуна) от глицерина. Ефектът на сапуна се придава от способността на липидите да бъдат привлечени към полярни молекули като тези на водата в единия си край, и към неполярни молекули като тези на маслото – в другия си край. При трансестерификацията основата и метанола се смесват и образуват метоксид (Na+CH3O-). Когато се добави остатъчна растителна мазнина, този силен полярно-свързан химикал превръща трансмастната киселина в глицерин и естерни вериги (биодизел). Естерите се преобразуват в метилови естери. При реакция с етанол, те щяха да бъдат етилови такива. Съществуват три основни пътя за производство на биодизел от масла и мазнина: катализирана с основа трансестерификация (преестерификация) на маслото; пряко киселинно катализирана трансестерификация на маслото; превръщане на маслото в неговите мастни киселини и след това в биодизел. По-голямата част от производството на биодизел днес се осъществява с катализирана с основа реакция поради следните причини: извършва се при ниски температури и налягане; поражда висок процент на преобразуване (98%) с минимални странични ефекти и продължителност на реакцията; представлява директно преобразуване в биодизел без междинни химически съединения; не се изискват особени странични материали за процеса. Химическата реакция за производство на биодизел е изобразена по-долу. 100 килограма мазнина или масло (като например слънчогледово масло) реагират с 10 килограма късоверижен алкохол в присъствие на катализатор, за да се произведат 10 килограма глицерин и 100 килограма биодизел. Късоверижният алкохол (ROH – метанол или етанол) спомага за ускоряването на преобразуването. Катализаторът е обикновено натриев или калиев хидроксид, който вече е в смес с метанола. R′, R″, R′″ индикират мастно-киселите вериги, свързани с маслото или мазнината, които са предимно палмитинови, стеаринови, маслени и линолеикови киселини за естествена поява на масла и мазнини. Реакция на биодизела: CH2OCOR″′ CH2OH R″′COOR CH2OCOR″ + 3ROH → CH2OH + R″COOR CH2OCOR′ CH2OH R′COOR Производството на биодизел с алкална катализа най-общо се реализира посредством следните стъпки: Смесване на алкохола с катализатора: Най-типични катализатори са натриев хидроксид (натриева основа или сода каустик) или калиев хидроксид (поташ). Разтваря се в алкохол посредством обикновена бъркачка или миксер. Реакция: Алкохолно-катализаторната смес се слага в затворен съд и се добавя маслото или мазнината. Оттук нататък системата е плътно затворена за атмосферата, за да се предотврати загуба на алкохол. Реакционната смес се поддържа малко над точката на кипене на алкохола (около 50°С), за да се ускори процеса и да се осъществи реакцията. Препоръчителната продължителност на реакцията е между 1 и 8 часа, като някои системи препоръчват реакцията да се осъществи при стайна температура. Излишъкът на алкохол обикновено се използва за осигуряване на пълното преобразуване на мазнината или маслото и неговите естери. Трябва да се обръща внимание и да се наблюдават количеството вода и свободни мастни киселини, които входящото масло или мазнина съдържа. Ако нивото на свободни мастни киселини или нивото на водата, съдържащи се в маслото или мазнината, са твърде високи, това може да създаде проблеми при образуването на сапун и разделянето на глицериновите копродукти в течение на процеса. Разделяне: След приключване на реакцията са обособени два основни продукта: глицерин и биодизел. Всеки от тях има съществено количество излишен метанол, използван в реакцията. Глицериновата съставна част е много по-гъста от биодизеловата и двете могат да бъдат разделени от силата на тежестта, чрез просто отсипване от дъното на утаения съд. В някои случаи се използва обработване с центрофуга за по-бързо разделяне на двата материала. Отстраняване на алкохола: След разделяне на глицериновата и биодизеловата съставна част една от друга, излишъкът на алкохол във всяка от тях се отстранява посредством процес на изпаряване при горене или чрез дестилация. При други системи алкохолът се отстранява и сместа се неутрализира преди глицерина и естерите да бъдат разделени. И в двата случая алкохолът е възстановен с използване на дестилационно оборудване и се използва повторно. Глицеринова неутрализация: Глицериновият вторичен продукт съдържа неизползван катализатор и сапуни, които се неутрализират с киселина и се изпращат за съхранение във вид на нерафиниран глицерин. Водата и алкохолът се отстраняват за производство на 80 – 88% чист глицерин, готов за продажба като нерафиниран глицерин. В по-сложните операции глицеринът се дестилира до 99% или по-висока чистота и се продава на козметичните и фармацевтичните пазари. Промиване на метиловия естер: След отделянето от глицерина биодизелът понякога се пречиства чрез внимателно измиване с топла вода, за да се отстранят остатъчните катализатор или сапуни, изсушава се и се складира. В някои процеси тази стъпка не е необходима. Обикновено в края на производствения процес се получава чиста кехлибарено-жълта течност с вискозитет, подобен на петролния дизел. В някои системи биодизелът се дестилира в допълнителна стъпка за отстраняване на малки количества цветни частици, като по този начин се произвежда безцветен биодизел. Качество на продукта: Крайният биодизел се анализира, за да се осигури съответствието му с нормативните спецификации. Най-важните аспекти при производството на биодизел за осигуряване безаварийна работа на дизеловите двигатели са: завършване на реакцията; отстраняване на глицерина; отстраняване на катализатора; отстраняване на алкохола; отстраняване на свободни мастни киселини. Всички тези параметри са специфицирани в биодизеловия стандарт. Този стандарт идентифицира параметрите на чистия биодизел (В100), като съответствието трябва да се осъществи преди употребата като чисто гориво или преди да бъде комбиниран с петродизел. Обобщена принципна схема на биодизелово производство: На приложената схема е изобразен процесът с двата основни вида изходни суровини – свежо растително масло или рециклирани мазнини (най-често получени от отпадна кухненска мазнина). Както се вижда, в една инсталация могат да се преработват различни изходни суровини, но някои от тях подлежат на по-значителна предварителна обработка. 7. Производство на биодизел в Европа През 1900 г. на парижкото световно изложение д-р Рудолф Дизел пуска в движение прототип на своя двигател с фъстъчено масло. През 1911 г. той прави изявлението: „Дизеловият двигател може да бъде захранван с растителни масла, като по този начин се подпомага и развитието на селското стопанство в страните, в които това бива осъществено”. От самото начало концепцията за дизеловия двигател се асоциира с растителните масла точно толкова добре, колкото с оригиналните каменовъгленни, а по-късно и петролни деривати. Първоначално дизеловите двигатели са проектирани и разработвани да бъдат двугоривни, като всъщност е било налице убеждението, че KHD Deutz – немски производители на двигатели, препоръчват за машините си работа с растителни масла. В оригиналния патент на д-р Рудолф Дизел, осем години преди парижкото изложение, се предвижда като гориво и въглищен прах. Но практически той никога не е демонстрирал работа на двигател с такъв прах, въпреки че е много вероятно да е правил редица проби. А ва началото на XX век изобретателят е бил атакуван и за оригинално авторство за ползването на маслото като гориво, именно заради вписания в патента въглищен прах. Практиката на развитие на двугоривните двигатели продължава до 1940 г., когато две събития причиняват промяна в хода на развитието на двигателите с компресионно възпламеняване – дизел цикъл. На първо място – изобилието от петролни доставки на ниски цени обръща горивно-доставния баланс в полза на дизеловото гориво. На второ място – ефектът на атмосферното замърсяване, причинено от автомобилите, става осезаемо в района на Лос Анджелис, което от своя страна инициира екологично ориентираното развитие на Clean Air Legislation. Това започва със стесняването на допустимите нива на емисии от автомобилите Общият резултат от двата ефекта е бил да съдейства на производителите да разработват двигатели, приспособени за работа с дизелово-горивни масла и да пренастроят двигателя за намаляване на вредните за атмосферата емисии, като по този начин се намалява и способността му за работа с двойно захранване. Възвърналият се от 1970 г. насам интерес към екологични горива (поради политически фактори, грижи за околната среда, икономически съображения и предложения на Европейския съюз) довежда до избора на рапичното масло като основна алтернатива на конвенционално дизелово гориво в Европа. Естерифицираното рапично масло (главно метилови естери на рапицата) става преобладаващото растителнообразно гориво, което се използва поради характеристиките му – съвсем близки до тези на петродизела. Въпреки това, естерът е скъп продукт (поради високите производствени разходи), което от своя страна предизвика подновен интерес към икономичното и неестерифицирано рапично масло. Производството на биодизел в Европа сега е концентрирано в страните, в които цените на това гориво се формират чрез значителни данъчни отстъпки, като най-голямата от тях е Германия. Следват Франция, Италия, Австрия, Швеция и Обединеното кралство, но напоследък все повече се увеличава прозводството на биодизел в някои източноевропейски страни като Полша и Чехия. Европейският съюз създаде законопроект, който предлага 2% от бензина и дизеловото гориво през 2005 г. да съдържат биогорива, като във Франция тази идея вече се осъществява на практика. Там процентното съдържание на биодизел в дизеловото гориво е 5%. От 1992 г. насам добивът на суровина за производство на биодизел бележи значителен ръст, следа като европейската комисия създаде регулаторни механизми за използването на земи за отглеждане на нехранителни растения, предназначени единствено и само за производство на енергийни източници и съфинансира първите естерификационни заводи. Към гореспоменатото предложение за използването на 2% биогорива трябва да се добави и желанието за постепенно увеличаване на този процент, който трябва да достигне 5,5% през 2010 г. Прави впечатление желанието на Европейския съюз да търси изход от ситуацията на непрекъснато нарастващите цени на петролните горива с перспектива за цялостното им заместване с подобно местно производство. В същото предложение е създадена и законова рамка за поощряване на производството посредством намалени данъчни ставки върху производството на биогоривата. Основните консуматори на биодизел в Западна Европа са нефтените компании и фирмите за пласмент на нефтени продукти, следвани от обществения и таксиметров транспорт. Нефтените компании гледат на биодизела като на добавка към основното произведено от тях петролно гориво поради съвсем основателни причини. На първо място то има отлични смазващи свойства. И тъй като напоследък на големите нефтени компании им се налага да произвеждат все по-големи количества дизелово гориво с ниско съдържание на сяра, отличаващо се с влошени смазочни качества, биодизелът се явява идеална алтернатива за компенсиране на този недостатък – още повече че само по себе си биогоривото не съдържа серни съединения. Ако погледнем в перспектива, то именно смесите от получени по различен начин сходни субстанции са най-вероятната алтернатива на досегашните класически 100% нефтени горива. Въпреки че биодизелът има много предимства, а горивото с растителен произход е старателно рекламирана от еколозите алтернатива на изчерпващите се нефтени запаси, то биодизелът се характеризира и с някои проблеми. На първо място проучванията сочат, че двигателят не приема напълно този вид гориво без съпротивление. Сред останалите негативи изпъкват най-вече инфраструктурни дефицити за неговото производство, разпространение и консумация. Първите компании, които осигуриха гаранции на двигателите си при употреба на биодизел, бяха производителите на селскостопански и транспортни машини. От екологична гледна точка тази стъпка е оправдана, защото производството на биодизел за селскостопански машини от селскостопански продукти оформя затворена верига. В последствие диапазонът на разпространение на биогоривото беше разширен значително, включвайки последователно автобусите от обществения транспорт и таксиметровите автомобили в някои градове. Противоречията относно осигуряването или въздържането от гаранции от страна на автомобилните производители по отношение на пригодността на двигателите да работят с биодизел водят до доста проблеми и неясноти. Пример за подобно недоразумение са нередките случаи, в които производителят на горивната уредба не гарантира сигурността на работата на компонентите й при използване на биодизел, а автомобилният производител, вграждащ същите компоненти в своите двигатели дава такава гаранция. Истинските проблеми в подобни случаи започват при появата на дефекти, които нямат нищо общо с вида на използваното гориво. В случай на рекламация производителите се оправдават с лошото качество на използваното гориво и никой не може да докаже противното. Но не трябва да се забравят основните предимства на биодизела пред нефтения дизел: първият се произвежда от възобновяеми източници, независим е от икономически сътресения, не съдържа никаква сяра и полициклични ароматни въглеводороди, изгаря по-качествено от нефтения дизел и отделя по-малко вредни емисии (въглероден окис и въглеводороди) поради наличието на кислород в химичния състав; биодизелът е биоразграждащо се гориво – при наличие на определени условия и бактерии може да се разгради напълно без вредни за околната среда последствия. Приема се също, че биогоривото е неутрално по отношение на въглеродния двуокис – консумираният при фотосинтезата на изходната суровина за производството му окис е равен на отделения при изгарянето на горивото. 8. Производство на биодизел в България Компании за биодизел и инвестиционни проекти в България (към септември 2006 г.): Компания Годишен капацитет Суровина Биодриймс, Ловеч 20 000 т Слънчоглед, соя и рапица Галакси ойл, Силистра 15 000 т Слънчоглед, соя и рапица Галакси ойл, Плевен 30 000 т * Слънчоглед, соя и рапица Слънчеви лъчи, Провадия 100 000 т * Слънчоглед, соя и рапица Клас олио, Карапелит 30 000 т Слънчоглед, соя и рапица Еко Петролиум, Видин 175 000 т * 50% слънчоглед и 50% рапица Бул Маркет, Русе 60 000 т * 40% рапица и 60% слънчоглед * очакван старт – 2007 г. Данни: USDA Foreign Agricultural Service През 2006 г. в страната има три по-малки рафинерии за производство на биодизел и десетки малки инсталации. Най-големите действащи рафинерии са на „Клас олио” в Добричко с капацитет от 30 000 тона годишно, на „Биодриймс”, Ловеч – 20 000 тона и на „Галакси ойл”, Силистра – 15 000 тона. През 2005 г. в страната са били произведени около 50 000 тона биодизел, като по този начин България е в състояние да изпълни евродирективата още сега. Но с инсталациите, които в момента се строят или са в проектна фаза, производството на биогорива би могло през 2008 г. да достигне 350 000 тона. Това количество според специалистите е доста по-високо от необходимото за вътрешна консумация, тъй като засега търсенето е твърде ниско. За една година в страната са произведени 26 тона биодизел само от употребявани мазнини от фритюрници и растителни масла. Инсталации за неговото производство се правят от няколко компании. Сред най-големите са „Сампо”, „М инженеринг” и „Биотехника”. По всичко личи, че интересът на по-големите играчи към производство на биодизел вече се е събудил. В Провадия „Слънчеви лъчи” ще вложи над 15 млн. лв в изграждането на инсталация за производство на биодизелово гориво. Според изпълнителния директор на компанията Георги Костов рафинерията трябва да заработи до началото на юни следващата година, а след постигане на пълно натоварване на мощностите произвежданото количество биогориво може да достигне до 100 000 тона годишно. За суровина ще бъде използвано нерафинирано слънчогледово и рапично масло, а основната част от произведения в „Слънчеви лъчи” биодизел ще бъде предназначен за компании в Германия, скандинавските страни, Австрия и Великобритания. По същото време трябва да заработи и инсталацията на „Булмаркет” в Русе с капацитет от 60 000 тона годишно, а през есента „Галакси ойл” планира да открие втората си рафинерия в Плевен с капацитет от 30 000 тона. По този начин общото производство на екологичен дизел в страната ни ще достигне 260 000 тона на година. „Еко петролиум индъстрис” анонсира наскоро старта на изграждането на най-голямата българска биорафинерия, която се намира във Видин. Ако всичко се развива по план, струващата цели 60 млн. евро фабрика ще бълва първоначално по 100 000 тона биодизел годишно, а още отсега се мисли за увеличаване на капацитета до цели 300 000 тона. Проектирането и строежът на скъпата инсталация са дело на германската компания Lugri. Още по-мащабни планове има инвестиционният фонд ICS International Consulting SP, в който партньори са General Electric, General Motors и Световната банка. Според германската анализаторска агенция Bfai фондът планира да изгради шест рафинерии за биодизел в Шумен, Силистра, Перник, Ямбол, Мездра и Чирпан. Инвестициите: 350 млн. лв. Произведеното там екологично гориво обаче няма да е с произход от соя, слънчоглед или рапица, а само от биомаса или от твърди отпадъци. Всичките шест рафинерии ще са в състояние да произвеждат общо до 700 000 тона годишно. Всъщност строителството на първата рафинерия вече стартира в Шумен. За целта общината отпусна терен от 20 хектара, а инвеститорът ще вложи в обекта 50 млн. евро. Сигнатура: Като умрем ш'си почиваме. Аватар Zeroadhesion Мнения: 4254 Регистриран: 13 Апр 2008 Наличност: 381,009.92 Банка: 0.00 Най-добри резултати: 2 пол: Мъж Върнете се в началото Напиши коментар 1 мнение • Страница 1 от 1 Назад към Транспорт Иди на: Кой е на линия Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта ПОРТАЛ »ФОРУМ Екип • Изтрий всички бисквитки • Часовете са според зоната UTC + 2 часа Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group Превод: web-hosting.bg phpBB SEO Advertisements by Advertisement Management Tyxo.bg counter
  • I
    http://www.astrabioplant.bg/bg/products/biodiesel.html
  • I
    http://www.youtube.com/watch?v=iXXMR6pEm-E&feature=related
  • I
    http://www.youtube.com/watch?NR=1&feature=endscreen&v=FYDccGkpR9c
  • I
    Моя топлообменик е на генерацията.Идеята е да се извади глицерина от олиото в същото време вкарваш 20-25 процента метанол и така получения биодизел да го гориш директно бес подгряване
  • S
    извинявай но и аз ще ти досадя с един въпрос понеже искам да пробвам този вариант -за сега на един стар бус мерцедес а после и на трактора. какъв топлообменик използваш, имам един пластинчат водо-воден, ще ми сварши ли работа. и какви клапани - обикновени бензинови ли -каквито слагат газаджиите ? благодаря
  • I
    http://www.youtube.com/watch?v=fsI2DK0v9oY&feature=related
  • Вярвам че с добра политика и воля от страна на управляващите, България може да произвежда качествен, с сертификат биодизел, и да замени доста голям процент, от петролния дизел, просто трябва да се махне акцизът на биогоривото, за да може да е конкурентно способен. А това че биодизелът е по некачествен от обикновения дизел, е пълна измишльотина, ако се пройзвежда в предприятие, а не гаражно, е даже по добър вариант за дизеловите двигатели, разбирасе в България, масово се продава не добре преработен биодизел, и масово мнениято на хората е негативно, но това е защото купуват от нейзвестен източник, а не от лицензирани предприятия. За което се връщаме на първото предложение, да се махне акцизът, защото е неконкурентно способен. Но за жалост петролните магнати, едва ли ще позволят такъв ход! Видяхме го наскоро, при положение че цените растът нагоре, вместо да се махне акцизът и да се пусне продукт който да е по джоба на потребителите, при това екологично чист, нашите монополисти обещаха мураториум на цените за 1месец, като се махне напълно биокомпонента на дизелът, което доказва че монополистите влияят на политиката.
  • И все пак тя се върти... Въпроса не за икономията, никой фермер не се замисля за вредните емисии от петролните горива,които могат да се спестят с използването на биодизел или растителни масла...
  • Колеги, нещо не сте ентусиазирани да ви се върже по-евтино обработката с алтернативни горива, просто си има правила , които трябва да се спазват и себестойността пада доста, при мен разхода за гориво при по-старата техника е 50-60% надолу, за мен това е от голямо значение...за вас не знам.
  • аз пък продавам машина за истискване на олио(ако така се казва), с 2 и с 4 шнека. На практика пройзвежда нерафинирано олио. e-mail: [email protected]
  • Колеги, ако някой се интересува от суровина за производство на биодизел - слънчогледово или рапично масло, може да заявите това. Мога да помогна за идеята, да се опитаме да компенсираме тези жестоки цени на традиционните горива. Пишете на следния мейл - [email protected]
  • Колеги ние сме Българи и сме повече на принципа не е важно на мене да ми е добре а на Вуте да му е зле.Олиото е гориво на малките и бедните които са все на ръба на фалита Горивото е добро стига да знаеш как да го използваш.Горните постове изясниха всички + и -.Другото е въпрос на личен избор.
  • Така е, колега. Проба-грешка, проба-грешка и така се научаваш. Съсипваш някой и друг двигател, но нищо - важна е идеята. По принцип в нафтата се слага не повече от 5% биогориво за да се движиш безпроблемно.
  • Колега гледал съм и филм по дискавари но не всеки разбира от химия.Трябва някои да те обучи за да знаеш какво правиш.НИЕ сме повече практици работим на принципа ПРОБА ГРЕШКА за няколко години се натрупва практически опит.

Можете да добавите до максимум 4 снимки към една тема. Разрешени формати: jpg,jpeg,png. Минимален размер: 300х150

Редакцията на Agri.bg не носи отговорност за коментарите и призвовава потребителите да спазват Условията за ползване на сайта

високодобивни семена рапица

Здравейте, колеги! Можете ли да ми кажете няколко сорта според ваши впечатления високод...

866 0

Слънчоглед върху рапица - какви са последствията, някой сял ли е?

pl3v3n: Миналата година ми се наложи да направя същото.Споделям моят избор беше да не засея Клиърф...

2547 2

Споделете мнения и идеи за междинни култури през сезон 2015

Колеги, споделете мнение за междинните култури, какви обработки ще правите, при какви сеит...

2409 0

Актуална цена рапица 2015

Beroe1916: чувам цена от 725

16477 19

Споделете как се развива жътвата на рапица 2015

Emofermer: Жътвата няма да закъснява, засега подмина и градушката, не че нямаше, ама слабо в сравнени...

2764 1