Сегашната земеделска политика прави Европа необитаема

  • P
    Организации на европейски учени предупредиха Европейския парламент и новоизбраната Европейска комисия в отворено писмо, че птиците, бозайниците, влечугите, земноводните и насекомите намаляват катастрофално заради вредни европейски земеделски практики. Според тях досегашната Обща селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз трябва да бъде променена за следващия финансов период, защото допринася за загубата на биологични видове и необратимото увреждане на природата, което пряко влияе и на хората. "Призоваваме ви да действате въз основа на научните данни и незабавно да предприемете мащабна реформа на Общата селскостопанска политика на ЕС", гласи писмото, подписано от Европейския съюз на орнитолозите, Европейската фондация за бозайниците, Европейското дружество на херпетолозите, Европейското дружество на изследователите на пеперуди, Защита на пеперудите - Европа, и Европейския съвет за преброяване на птици. Тези научни организации обединяват над 2500 изследователи в различни биологични области. Призивът на учените идва на фона на очакваното приемане на ОСП до края на годината и започване на мандата на новата Европейска комисия (ЕК), чийто състав още не е одобрен от Европейския парламент. Ангажименти в посока по-амбициозни цели в борбата с климатичните промени и за околната среда по-общо бяха поети от новоизбрания президент на ЕК Урсула фон дер Лайен и се очаква да бъдат изисквани от нейния екип. ОСП силно субсидира мегафермите с по 500 крави на закрито и екстензивното земеделие на огромни площи от монокултури. Вече има немалко данни (например тук) за това, че обработваемата земя отнема площи от гори и влажни зони, които осигуряват защита от климатичните промени и са естествени местообитания на редки видове. Търсенето на високи добиви изисква химическа обработка на земеделски култури, която е вредна за пчелите - опрашителите, от които зависи 75% от храната на човечеството. Кои земеделски практики са вредни Европейските научни организации са обединени около данни, че интензивното земеделие допринася за световните процеси на загуба на биоразнообразие и климатични промени. Учените настояват ЕС да превърне Общата селскостопанска политика в отговор на промените в климата и загубата на биоразнообразие, вместо да продължава да бъде една от причините за тези глобални проблеми. Според тях моделът на интензивно земеделие, който се насърчава със субсидиите от досегашната политика, води до замърсяване на водата и въздуха и прекомерно извличане на водни ресурси и допринася за климатичната криза. Сред вредните практики в земеделието са посочени премахването на особеностите на ландшафта (например ветрозащитни пояси, живи плетове и дървета), уедряването на земеделските площи, драстичните увеличения при използването на пестициди и честотата на косене, разширяването на напоителните системи и унищожаването на пасищата. "Тези дейности доведоха до намаляване на популациите на птици в Европа с над 55% между 1980 и 2015 г. В Германия например популациите от насекоми са намалели със 76% за 27 години", посочват учените. Те посочват, че на фона на тези данни гражданите на ЕС плащат почти 60 милиарда евро всяка година данъци за евросубсидиите. Това е най-голямото перо в бюджета на ЕС и означава средно 114 евро на година от всеки жител на съюза. Те основно финансират интензивно и фабрично земеделие, водещо до влошаване на околната среда, здравето и качеството на живота. Анализите на учените показват, че ОСП превръща селските райони в "зелени пустини от необитаеми монокултури, целящи максимален добив". Според отвореното писмо мерките за "екологизиране" са до голяма степен неефективни за запазването или възстановяването на биологичното разнообразие и често са много слабо контролирани. Становището сочи също, че настоящите агроекологични схеми са недостатъчно финансирани и фокусирани и затова не могат да компенсират мащаба на щетите за биоразнообразието в обработваемите земи. Каква да бъде селскостопанска политика след 2020 г. Научните организации също твърдят, че предложението за ОСП след 2020 г. не предлага реална реформа и дори рискува с поставяне на по-слаби от досегашните амбиции по отношение опазването на околната среда. Д-р Найден Чакъров е изследовател в Института за изследване на поведението на животните към Университета на Билефелд, Германия. Той е и член на българската природозащитна организация Сдружение за дива природа "Балкани", която е член на екокоалицията "За да остане природа".© Мaртин Мартинов, Личен архив Д-р Найден Чакъров е изследовател в Института за изследване на поведението на животните към Университета на Билефелд, Германия. Той е и член на българската природозащитна организация Сдружение за дива природа "Балкани", която е член на екокоалицията "За да остане природа". Инициативата за обща научна позиция пред политиците на ЕС е на Европейския съюз за орнитолозите (European Ornithologists' Union). Българският представител в него, д-р Найден Чакъров, коментира необходимите промени в ОСП за "Дневник". За него е показателно, че това е безпрецедентна политическа позиция, в която са обединени изследователски организации, които се занимават на 100% с фундаментална наука. Именно при последния конгрес на Европейския съюз на орнитолозите в Клуж, Румъния, са изнесени множество доклади, които за пореден път подчертават, че спадът на популациите на полските птици е критичен и скоро няма да има и най-банални в миналото видове. "Това е нещо, което в България се случва от поне 15 години," казва Чакъров. При тези дискусии Европейският съюз на орнитолозите подготвя позиция, за да поиска промяна на политиките, които водят до тези загуби за птиците. "Впоследствие и другите дружества на мамалолози, херпетолози и ентомолози се присъединиха, тъй като катастрофата е сходна за всички организмови групи - включително растения, гъби и т.н.," разказва Чакъров. "Целта на науката е да разбере света и да подобри съществуването на хората, включително и съжителството на хората с природата. Инвестиции в наука са напълно безсмислени, ако политиците нямат чуваемост за малкото на брой научни консенсусни мнения. Необходимостта от аграрни политики, които осигуряват поддържането на биоразнообразие и овладяването на климатичните промени, е един от тези малко на брой безспорни консенсуси - виждате колко разнообразни научни организации са активни по темата", разяснява ученият. Той очаква новият състав на ЕП да има чувствителност по темата и реакция към писмото на учените. Според него в Европейския парламент има две мнения с почти изравнени сили, които подкрепят две предложения за реформи. Едното е да се продължи с минимални промени и е диктувано от фермери, адаптирали се към настоящите политики, дори ако за тях това означава предприемане на множество трудни и неприятни развития за адаптация към влошени условия на работа поради загуба на биоразнообразие и климатични бедствия. Второто предложение за реформи е в посока устойчивост и субсидии за поддържане на площи с висока стойност за природата - тоест, позволяващи запазване и възстановяване на биоразнообразието и извънградското население. Според Чакъров за разлика от предишни схващания на практика това означава "не по-малки добиви, но повече природа и повече резистентност към специализирани вредители по културите" и съответно не по-малки доходи за земеделците. Дневник . бг

Можете да добавите до максимум 4 снимки към една тема. Разрешени формати: jpg,jpeg,png. Минимален размер: 300х150

Редакцията на Agri.bg не носи отговорност за коментарите и призвовава потребителите да спазват Условията за ползване на сайта

Някой има ли идея какво се случва с подмярка 6.1 млад фермер?

dakis: Има предварителен ранкинг на сайта на дфз

728 1

Агроаптека по Еврепейска програма ??

Има ли възможност за подобно финансиране ?

582 0

Относно подмярка 6.1(млад фермер)

fermer123: Здравейте, Относно подмярка 6.1(млад фермер), някой знае ли как мога да разбера дали всич...

557 2

Мярка 9

За подпомагане могат да кандидатстват признати групи и организации на производителите, кои...

623 0