Овцете и козите използват различни видове фуражи. В сравнение с други животни те оползотворяват 15-20 % повече видове растения, като това се дължи на дългият храносмилателен канал. Устройството на устата е такова, че те могат да откъсват растенията много ниско до почвата и да се нахранват на по-бедни пасища.



 



Високопродуктивно овцевъдство и козевъдство изискват висококачествени и в достатъчни количества фуражи, за да се реализират възможостите на животните и развъждането на овцете ще бъде високоефективно. Основните фуражи през пасищния период са зелените, а в оборския-силажът, сеното и сламата.



 



През цялата година в зависимост от нуждите на овцете се добавят концентрирани фуражи в различни количества. Това се отнася и за високопродуктивните кози. Зелените фуражи са тревите от естествените и изкуствени пасища и ливади. Предоставени в достатъчни количества, те могат да поддържат висока жива маса и висока продуктивност, млечност, плодовитост и вълнодайност. При изхранването на животните е важно съотношението между житните, бобовите и други треви. То трябва да бъде около 70-80 % житни, 10-15% бобови, 10-15 % други треви. При отделните пасища съставът е различен, но много често процентът на бобовите и на житните треви е по-нисък за сметка на другите, които са над 30 %.



 



В полските райони се поддържат ливади за косене, в чиито състав влизат люцерна, еспарзета, ръж, детелина и зелена царевица. Много ценна е люцерната, тъй като съдържа голям процент белтъчни и минерални вещества, но приета в големи количества и особено когато е влажна и свежа може да предизвика подуване. Тя трябва да се дава завехнала или смесена с житни треви.



Еспарзетата е също подходящ белтъчен фураж. Тя не предизвиква подуване, но има по-нисък добив и по-рядко се засява.



Детелината е другият белтъчен фураж и по своят състав е близка до люцерната. Ръжта спада към житните треви. Тя има по-малко белтъчни вещества и се използва за паша рано през пролетта. През зимата основният фураж за изхранването на овцете е сеното.



Най-хранително е сеното от люцерната, еспарзета и други бобови, но то обикновено не е в достатъчни количества и затова се оставя за младите животни.



От грубите фуражи – сламата и плявата най-подходящи за овцете са получените от овес, фий, грах, просо и фасул. Те може да участват до 1/3 от дневната дажба на грубите фуражи. Листниковият фураж в райони с широколистни гори също може да се използва, особено когато е зелен и е подходящ за козите и може да замести голяма част от грубия фураж. От сочните фуражи особено значение имат силажът, сенажът и кръмното цвекло, което обаче се отглежда в малки количества. В планинските райони като сочен фураж се използват картофите.



Ако има моркови, те се дават на агнетата, яретата и кочовете като много витаминозен сочен фураж. Концентрираните фуражи – царевицата, ечемикът, овесът, пшеничните трици, шротовете и кюспетата, са много ценни фуражи за високопродуктивните овце и кози. Когато сеното не достига, в редица стопанства се преминава към концентратен тип на хранене с под 25 % участие на обемистите фуражи.



Царевицата е най-използвания фураж за овцете. Тя има висока смилаемост и добър хранителен състав и може да бъде основният фураж при угояване на агнета, овце и кози.



Ечемикът е също от използваните фуражи и равностоен по качества на царевицата. За това и двата фуража присъстват дневната дажба от 300-400 гр. Най-добре е да се направи комбинирана смеска от 4-5 компонента.



За младите животни и кочове е ценен овесът, който има диетични свойства. Ценните са и високобелтъчните фуражи-слънчогледовият, лененият и памуковия шорт.



За овцете имат значение редица отпадъчни продукти от мелничарската, захародобивната и маслодобивната промишленост, както и от животински произход. Това са пшеничните отсевки, триците, цвекловите резанки, меласата, кюспетата и шортовете, трупното брашно, млекозаместители, кравето мляко и др. Грубите фуражи може да се нарязват непосредствено преди храненето, а сламата и плявата де се попарват.



Зърнените фуражи се смилат и се смесват на ярма. Част от овеса и ечемика може да се дават покълнали преди случната кампания. Цвеклото и картофите се нарязват, а когато са покълнали, трябва да се сварят и водата да се изхвърли.