В зависимост от вида на кърлежите бива псороптоза, акарусова и хориоптесова краста. Причинителят на псороптозата е най-едрият крастен кърлеж и се вижда с невъоръжено око. Има удължен хобот, с който пробива горния слой на кожата и смуче лимфа.
Крастните кърлежи са с размери от 0,6 до 0,9 мм. Паразитират по повърхността на кожата, като се хранят с възпалителния ексудат. Възрастните кърлежи живеят до 40 дни, като през това време женските кърлежи снасят по 1-2 яйца дневно. От яйцата след 1 до 3 дни се излюпват ларви, които след 2 дни линеят и се превръщат в нимфи. След няколко дни нимфите се превръщат във възрастни кърлежи. Целият жизнен цикъл протича върху животните и продължава 10-14 дни. За 12 седмици 25 кърлежа могат да дадат поколение от 1 милион екземпляра. Предаването на кърлежите от едно животно на друго се осъществява най-често при пряк контакт.
Заразяването може да стане и чрез инвентара в помещенията на животните. Извън животните кърлежите могат да преживеят не повече от 16 дни. Затова основният начин за заразяване е прекият контакт. Източник за разпространение на заболяването в здрави стада най-често са новозакупени опаразитени животни. Опаразитените кочове, които по време на осеменителната кампания се използват в няколко стада, също могат да пренесат заболяването от едно стадо в друго.
Крастата е сезонна болест и се развива масово през студените и влажни сезони на годината, когато кърлежите се размножават много бързо и овцете се заразяват лесно. През лятото се среща по изключение. Най-много овце заболяват в края на зимата и началото на пролетта, тъй като заразата се разпространява бързо в стадата, настанени в топли и влажни овчарници и засяга много животни. В началото на заболяването не се установяват промени по кожата и вълната, но овцете са неспокойни и се чешат. Засягат се само местата с по-дълга вълна - областта на кръстеца гърба и холката, а по-късно и областта на плешките и страничните части на тялото, където кожата е възпалена. В началото се образуват възелчета, които после стават на мехурчета, пукат се и отделят ексудат, който слепва вълната.
При чесането на опаразитените места вълната лесно пада и се получават оголени участъци. Там кожата е удебелена, суха, не е еластична и се покрива със струпеи. Болестта се съпровожда със силен сърбеж, като овцете чешат засегнатите участъци с крака и рога, трият се в различни предмети и дори се хапят със зъби.
Въпреки че клиничните признаци са доста специфични, диагнозата трябва да бъде потвърдена чрез микроскопско изследване в специализирана паразитологична лаборатория. Някои недоимъчни заболявания също се проявяват с окапване на вълната и погрешно се диагностицират като краста. При тези заболявания обаче животните не изпитват сърбеж и по кожата няма струпеи. Обикновено през лятото видимите признаци изчезват, но късно през есента и зимата заболяването отново се появява. Ако забележите сърбеж и опадане на вълната на вашите овце веднага потърсете помощ от ветеринарен лекар. Предпазването от краста включва не само лекуването на заболелите животни, а и подобряване на условията на хранене и отглеждане.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Как да обработим млечната жлеза преди доене
Алопеция, или по народному казано - косопад при овцете
Рахит при агнетата и козлетата
Съвети по зазимяване на оборите
;void(0);){kind=link}