Рексовите зайци са сравнително млада порода. Получени са за пръв път през 1919 г. във Франция от Дезире Канон по пътя на мутацията от сива зайкиня. При едно озайчване са се родили зайчета със сравнително по-къс косъм. По този показател след това започва да се води селекцията. Значителна работа по повишаване на жизнеността при създаване на породата е вложил зайцевъдът Жилест.

Характерно за рексовите зайци е не само силно намалената дължина на космената покривка. Тя е два пъти по-малка, отколкото при породите с нормално дълга космена покривка, и се движи в рамките от 1,6-2,0 см. Те имат и доста изменени осилести влакна, които по дължина, форма и дебелина са почти равни с пуховите. Съотношението между осилестите и пуховите влакна е 1:20. Гъстотата на косъма е по-голяма, отколкото при зайците с нормално дълга космена покривка. Съчетанието на къс с копринена мекота косъм с голяма гъстота дава възможност кожите да се обработват, без да се подстригват, а това им придава изключителна красота. Всичко това определя ценните кожухарски качества, на кожите и става причина за бързото разпространение на рексовите зайци първоначално в Европа, а след това и във всички страни по света.

Едновременно с чистопородното развъждане още от 1925 г. в Германия се е използвало и кръстосването на рексови зайци с породи е нормална дължина на косъма. В резултат на това са били създадени цветните варианти рексови зайци. В зависимост от цвета на космената покривка имаме чинчилов рекс, бял рекс, син рекс и др.

Рексовите зайци имат сравнително малка, лека и изтегната глава, средно големи уши, леко удължено и равномерно широко тяло. Костите са тънки и много често преразвити. Гърдите са дълбоки, но тесни. Понякога се срещат животни с кожна гънка или гердан. При раждането зайчетата имат живо тегло 40-50 гр., на 1 месец - 400 гр, на 2 месеца - около 800-900 гр. Мъжките зайчета растат сравнително по-бавно. Възрастните зайци имат живо тегло 2 -2,5 до 3 кг.

В стремежа си да запазят малката дължина и голямата гъстота на косъма зайцевъдите дълго време са водили развъдната работа по тези показатели. Благодарение на това рексовите зайци са доста изнежени и неиздръжливи. Развъждането им се усложнява още и от това, че зайчетата се раждат съвършено голи и окосмяването им става много по-бавно, отколкото при другите зайци.

Рексовите зайци са развъждани у нас, а и сега могат да се срещнат в стопанствата на някои любители зайцевъди, но не са получили широко разпространение.