Курсова работа На тема: Храносмилателна система на Овцете



Особености на храносмилането при овцете



 



Нормалното хранене се основава на факта, че овцете са приживни животни, което изисква добре да се познават физиологичните, особености на всички процеси в храносмилателния тракт. Овцете имат сложен многокамерен стомах, който се състои от предстомашния /търбух, мрежа и книжка/ и същински стомах /сиришник/. m-храноправод, v-търбух, n-мрежа, b-книжка, i-сирищник. При възрастните овце търбухът /rumen/ е с по – големи размери от предстомашията и вместимостта му съставлява 15 – 20 литри. При агнета турбухът се развива напълно след отбиването им /на 3-4 месечна възраст/ от майките и преминаване към самостоятелно хранене. Мрежата /reticulum/ има кръгла форма и вместимост от 1 до 3.5 литра. Между мрежата и същинския стомах лежи книжката /omasus/ с вместимост 0.5 литра.



 



Същинският стомах /obomasus/ има вместимост около 2 литра. Червата /intestinum/ започват от стомаха и завършват с анално отвътре. Дължината им превишава 25 – 30 пъти дължината на тялото и вместимостта им е около 10 литра. Всички отдели на червата са свързани с т.нар. було /мезентерий/, който е снабден с кръвоносни съдове и нерви, и прикрепя червата към задната стена на корема. Към храносмилателния тракт се отнасят подстомашната жлеза и черния дроб с жлъчката.



 



Първите три отдела на стомаха – търбух, мрежа и книжка не отделят стомашен сок и ензими за смилане на храната. Само същинският стомах отделя сок, който съдържа солна киселина и пепсин, които оказват голямо влияние на храносмилателните процеси. Хранителните вещества на фуражите в редки случаи могат да се усвоят направо от организма на овцете /от храносмилателния тракт/ в неизменен вид. Като правило те трябва да бъдат отначало приведени в разтворима форма, за да се смукнат, т.е. да са смлени. В храносмилателния тракт последователно или едновременно протичат три форми на храносмилане: механично, микробиално и химично, което се осъществява с помощта на ензимите.



 



Процесът на храносмилането на храна започва с надробяването й в устата което е чисто механичен процес, защото слщнката на овцете не съдържа никакви ферменти. Този процес обаче поощрявя храносмилането, защото основната реакция на слюнката, а също съдържащия се в нея фосфор и карбамид създават благоприятна среда за дейността на микроорганизмите в търбуха. Основното място на храносмилане на храната при овцете са предстомашията. В тях не се отделят никакви ензими, а смилането на храната се извършва с помоща на микроорганизми и механично въздействие върху нея /преживянето/. При преживните животни за разлика от непреживните /свинете/ половината от органичните вещества на фуражите, главно целулозата и лесносмилаеми въглехидрати, се смилат под влияние на микроорганизмите на предстомашията без участие на ферменти на храносмилателните сокове и се усвояват в тях.



 



Протеините, мазнините и минералните вещества се усвояват в червата. Особено важна е функцията на бактериите за разпадане на целулозата под влияние на ферментите целулоза и целобиаза, отделяни от микроорганизмите тя се разпада до монозахариди. Като усвояват захари бактериите отделя в турбуха продуктите на нейното превръщане – мастни киселини /главно оцетна,пропеинова и маслена/, който се смукват в кръвта. Освен киселините в търбуха се образуват газове, които се отделят от стомаха чрез уригване при преживянето. При нарушаване на преживянето при овцете възниква заболяването подуване /темпания/. Установено е, че при храносмилането на различни фуражи се образуват различни количества летливи мастни киселини. Когато те се смукнат в кръвта влияят на основните и резерви и при неправилното им суотношение водят до ацедоза /повишено съдържание на кислеини/.



 



Микроорганизмите които населяват предстомашията на овцете са бактери,гъбички /дрожди/ и инфузории. До 10% от сухото вещество на тъбушното съдържание се пада на микроорганизмите, които се хранят и размножават за сметка на хранителните вещества в храната. Установено е че в 1 грам съдържимо на търбуха се наброяват до 100 млрд. рзлични видове бактерии и до 1млн.инфузории. При размножаването им възникват милиарди нови микроорганизми, които заменят загиналите в същински стомах. В състава на микроорганизмите влизат пълноценни протеини липоиди,въглеводи и минерални вещества. Които се използват от организма на животните. Протеините също се променят в търбуха. Микроорганизмите ги разграждат до пептиди и аминокиселини като значителна част от тях се дезаминират и разграждат до амоняк. Затова източник за азот за бактериите може да служи не само белтъка на храната, но и небелтъчните азотни съединения като кабамид,амониев сулфат,амониев карбонат и др.



 



От тези продукти микроорганизмите синтезират собствените си белтъчини с всички незаменими аминокиселини. При овцете около 50 – 70 % от протеина на фуражите се превръщат в микроорганизми белтъчини . В сражнение с белтъка на микроорганизмите. Някои витамини от група В , в т.ч . В 12 се синтезират също от бактериите в търбуха . Когато преминат в същинския стомах микроорганизмите се смилат и се използват белтъчини с висока биологична стойност. За активната дейност на микроорганизмите в предстомашията влияят положително много фактори , от които важен е състава на дажбите .



 



Включването в дажбите на овцете на различни фуражи , като правило активира микробиологичните процеси в търбуха в сравнение с еднообразното хранене. Например , включването в дажбите на качествено сено в съчетание със силаж и кореноплоди , повишава равнището на оцетната ферментация , което се отразява благоприятно за синтезата на мазнините в млякото . Образуващата се пропионова киселина се използва от организма на овцете за образуване на тлъстините на тялото. Затова при храненето на овцете е необходимо да се отчитат физиологичните особености на хранисмилането и в частност спецификата на търбушното храносмилане. Същевременно е необходимо да се познават основните видове фуражи , тяхната хранителна стойност и използването им от овцете.



 



Преживяне: Преживните животни приемат храната бързо, без да я дъвчат добре. В предстомашията тя набъбва, омеква и се подлага на обработка от микрофлората и микрофлората на търбуховото съдържание. След известно време 20-45 мин.при овцата в спокойно състояние храната се повръща в устната кухина и се подлага на допълнително предъвкване. Този физиологичен процес се нарича преживяне /ruminatio/. Преживният процес протича перидично. За едно денонощие при говедото се наблюдават 6-8 преживни периода, а при овцата по-малко от 4-6 преживни периода.



 



Продължителността на преживните периоди зависи от характера на съдържанието в предстомашията, от естеството и количеството на приетата храна, от времето в денонощието, от функционалното състояние на животното и от други фактори и се колебае от 40 до 50 мин.при овцете, а при козата от 30 до 40 мин. Преживният процес се регулира от различни структури на централната нервна система. Възникналите в рецепторите на мрежата, хранопроводния улей и предверието нервни импулси по аферентен път /чрез n.vagus/ се предават в продълговатия мозък /център на преживянето/. Съгласуваните движения на мрежата,хранопровода, глътката и дихателните движения се регулират и от ретикулната формация в средния мозък, хипоталамуса, лимбичната и премоторната зона на мозъчнта кора. Движения на предстомашията Мрежата,двата мяха на търбуха и неговите задни следи торби извършват последователни,почти тотални сменящи се ритмични свивания.



 



Благодарения на това съдържанието в предстомашията се размесва постояно и отчасти се раздробява механично. Контракциите на ретиколо-румена протичат в два функционално свързани по между си цикъла: първичен /смесващ/ и вторичен /водещ до оригване/. Първичният цикъл протича за около 1 минута и започва с контракция на ретиколо-руминалната гънка, последвана от свиване на мрежата, дорзалния и вентралния мях на турбуха. Мрежата извършва тотални двуфазни свивания /през 30-70 с/, които са тясно съгласувани с движенията на търбуха. Първото и свиване настъпва няколко секунди /2-4/ преди да е започнало първото свиване на дорзалния мях на търбуха. Тогава се намалява около 50% от първоначалния и обем.



 



Второто свиване на мрежата, което при спокойно състояни на животното е по-силно от първото, обикновенно в края си съвпада с началото на първото свиване на дорзалния мях на турбуха. То започва след краткотрайно непълно разпускане на мрежата/при едрите преживни/ или след спиране на първото свиване/при дребните преживни/. Тогава мрежата се свива по енергично и намлява около 3/4 от пъвоначлния си обем. При повторно повръщане на храната мрежата извършва допълнително свиване и от двуфазни свиванията и през време на преживния процес стават трифазни. Вторичният цикъл протича без участието на мрежата. Той започва с една мощна контракция на вентралната сляпа торба на търбуха,застъпва се с втората контракция на дорзалния търбухов мях и завършва с оригване. След второто авиване на вентралната слепа торба на търбуха следва пауза /около 26 с./, когато всички отделения на търбуха и мрежата са разпуснати. След паузата цикълът мрежа-търбух се повтаря. Оригване Оригването /ructus/ е твърде важен физиологичен акт, чрез който търбухът на преживните животни се освобождава от постоянно образуващите се по време на ферментацията газове.



 



Оригването съвпада с едновремените свивания на задната вентрална сляпа торба на търбуха/1 движение/ и с второто свиване на дорзалния мях започва да се свивам малко по-рано/с 0.3-1 с./, отколкото предната. При нормални условия на хранене и гледане на вторични цикли, които не се предружават от оригване,съществуват, но са твърде редки/0.5-1%/. Храносмилане в същинския стомах Преинаването на хранителното съдържане от търбуха и мрежата в книжката и оттам в същинския стомах/сирищника/ става постоянно. То зависи от степента на механичното раздробяване и от съдържанието на вода в храната. Функцията на сирищника наподобява функцията на еднокамерния стомах при другите видове селскостопански животни. Секрецията на храносмилателния сок в сирищника се осъществява непрекъснато и е твърдо неравномерна. Тя се определя от механичното и химичното дразнене, което евакуирано от предстомашията съдържание оказва постоянно върху лигавицата на сирищника.



 



Секрецията на сирищников сок се потиска при рязко намаляване на реакцията на химуса в сирищника ( до pH=2 ), при наличие на мазнини, високо високо осмотично налягане в доуденума и др. За едно денонощие в сирищника се образува до 5-6 литра сок при овцата и козата. По състав сирищниковият сок е близък до стомашния сок при животни с еднокамерен стомах. Той съдържа при кравата около 0.23-0.40% солна киселина, а при овцата около 0.25%.



 



Храносмилане в тънките черва



Тънките черва изпълняват както смилателна, така и резорбционна функция. Поради това потокът на съдържанието им трябва да се регулира така, че да осигоряваме: 1.смесване луменното съдържание с ензимите на чревния сок 2.смилане в лумена на въглехидратите, мазнините и протеините 3.максимално експониране на смлените хранителни вещества върху мукозата на тънките черва Чрез движенията на тънките черва се оптимизират процесите на храносмилане и резорбциа на хранителните вещества, както и придвижването на несмления материал.



 



Така контракциите им изпълняват най малко три функции: 1.смесване на погълнатата храна с храносмилателните сокове и ензими 2.циркулация на цялото чревно съдържание, за да се улесни контакта с чревната мукоза 3.окончателно предвижване на чревното съдържание към изхода. Тънките черва извършват махаловидни движения, сегментни движения, перисталтични движения и тонични движения. Храносмилане в дебелото черво Функциите на дебелото черво са: микробно смилане на храната и резорбция на електролити и вода. И двете функции изискват преминаването на храната да е забавено, защото и двете са сравнително бавни процеси за разлика от смилателните и резорбционни функции на тънките черва. Ензимното смилане изисква течна среда с висок неутрализационен капацитет, защото крайните продукти на микробното се отделят в луменната течност в кисела форма.