Изхранването с безопасни фуражи е един от най-важните приоритети за всяка животновъдна ферма, а гъбичните отрови — микотоксините, във фуража се определят като основен рисков фактор, коментира ветеринарният лекар на Агри.БГ д-р Тихомир Сеферинов.

Явни симптоми на фузариум по царевицата

В световен мащаб се смята, че приблизително 25% от зърнените култури са засегнати от микотоксини

Микотоксините са вторични метаболитни вещества, произведени вследствие на жизнената дейност на някои гъбички. Те са главно от видове, като Aspergillus, Fusarium, Penicillium, Claviceps и Alternaria. 

До момента са идентифицирани над 300 вида микотоксина.

По отношение на разпространението им във фуражите и ефекта върху здравето на животните, само няколко групи микотоксини се считат за особенно опасни, а именно: Афлатоксини (AF), Фумонизини (FUM), Охратоксини (OTA), Зеараленон (ZEN), Вомитоксин (DON).

Клиничните признаци при отравяне с микотоксини често са общи и нетипични.

Симптомите са свързани с отказ от храна, лоша конверсия на фуража, намален среднодневен прираст, подтискане на имунната система, обостряне на хронични заболявания, репродуктивни разстройства, а в по-тежки случаи може да се стигне и до смърт.

Съществуват различни методи за борба с микотоксикозите, но в практиката се е наложило използването на свързващи вещества, добавени във фуража. Това са така наречените Микотоксин Байнери.

Целта на тези добавки е да подтиснат (инхибират) усвояването на микотоксините в храносмилателния тракт на животните през целия им жизнен цикъл.

Едни от първите използвани микотоксинови абсорбенти са натурални вещества, като клей (глина) на алумино-силикатна основа - бентонити, зеолити и други. Това са широко разпространени и лесно достъпни продукти. 

Основният им недостатък е, че те предпазват предимно от афлатоксините, докато са много малко ефективни или са неефективни спрямо другите групи токсини. Освен това този тип „байнери“ не притежават селективни свойства и под тяхното въздействие попадат и някои полезни минерали, витамини и амино киселини.

Новото поколение продукти за контролиране на микотоксикозите се базира на използването на микроорганизми, които са способни чрез ензимна трансформация, да преобразуват микотоксините в неотровни метаболити. За целта най-често използвани са плесени от рода Saccharomyces cerevisiae, както и някои млечно-кисели бактирии (LAB).  

Органичните свързващи вещества са ефективни срещу по-голям спектър от микотоксини, в сравнение с неорганичните, което ги прави и по-полезни, особенно в случаите на смесено микозно замърсяване. Основният недостатък на този подход е чувствително по-високата цена на препаратите.

Водещите производители в света сега разработват комбинирани байнери, включващи различни съчетания от органични и неорганични съставки. Към тях се добавят вещества, които подпомагат чернодробната дейност и имунната система. 

Цените на продуктите също са важен фактор за избора на фермерите. Те варират в широки граници - от няколко стотинки за килограм за обикновените силикати адсорбенти, до 5-6 лв./кг за продукти с по-голяма селективност и над 10 лв./кг за продуктите от най-висок клас.  

Дозировката на отделните продукти също е определяща, като в повечето случаи добавките се влагат от 1 кг до 3 кг на тон фураж - в зависимост от състава на активните вещества и степента на гъбична замърсеност на фуража.

Добрата новина е, че през тази година дългото и сухо лято създаде неблагоприятни условия за развитието на гъбички и микотоксини в новата зърнена реколта.

При проведени изследвания на проби от ечемик бяха открити само следи  от ZEN (40 mcg/kg) и FUM (35 mcg/kg); в пшеница - FUM (25 mcg/kg), в царевица FUM (90 mcg/kg). Тези количества в пъти по-ниски от критичните нива. 

Но е важно да помним, че микотоксините могат да се натрупват през целия период на съхранение на фуража. Веднъж образувани, те остават стабилни за дълъг период от време. 

Поради това специалисти в областта съветват да се извършва редовно изследване на използвания фураж.

Задължително е включването с профилактична цел на микотоксин инхибитори в рецептурата  на животните, като особено внимание трябва да се обръща на рисковите групи - подрастващи и репродуктивни животни.