Зелените бобове на фасула са богати с белтъчини, витамини, минерални соли и захари. Зеленият фасул е подходящ предшественик за много култури. Късият вегетационен период позволява площите освободени от него, да се засяват с втори култури, а също да се отглежда и като втора култура.
Средният добив от фасула е 500-600 кг бобове от декар при еднократно механизирано прибиране и 1000-1200 кг при многократни ръчни беритби.
Зеленият фасул (Phaseolus vulgaris) е едногодишно тревисто растение от сем. Бобови (Fabaceae), съответно от род Phaseolus.
Кореновата система е добре развита, с централен корен и много разклонения, с грудки от азотфиксиращи бактерии (усвояват атмосферния азот). Стъблото е високо до 30 см при ниските сортове фасул и до 3 м при високите увивни (вейковите) сортове. Листата на фасула са сложни, триделни. Цветовете са събрани в съцветия. Самоопрашващи се са. Плодът е боб, зелен или кехлибарено-жълт цвят, плосък или цилиндричен, със или без пергаментен слой, дълъг 8-10 см, с 5-6 семена. Семената са разнообразни по форма, големина и цвят. Масата на 1000 семена варира от 150 до 1000 гр.
Зеленият фасул изисква много топлина, но не понася горещините. Фасулът започва да пониква при 8-10°С. Оптималната температура за растежа и развитието му е 18-24°С, а измръзва при -1°С.
Фасулът реагира отрицателно на засенчване. Късият ден скъсява вегетационния период при някои сортове, а други са неутрални към дължината на деня.
Фасулът е взискателен към почвената и въздушната влажност през време на цъфтежа. Почвеното и въздушното засушаване причиняват окапване на цветовете и на младите завръзи, а бобовете загрубяват.
Подходящи за фасула са топлите, леки глинесто-песъчливи и черноноземни почви с неутрална или слабо алкална реакция.
;void(0);){kind=link}