Технология за отглеждане на пъпеши

Традиционното отглеждане на пъпеши у нас на открити площи е средноранното производство, чрез директна сеитба на семената. Плодовете се предлагат на пазара през месеците август и септември. Периодът на консумация може да бъде удължен до късна есен чрез застъпването на сортовете пъпеши, чиито плодове след прибирането се нуждаят от следберитбено доузряване.

Пъпешите са светлолюбиви и топлолюбиви растения. Оптималната температура за растеж и развитие е 28-30°С.

Изисквания към факторите на растеж

Необходимо е да се отглеждат пъпеши при поливни условия. Въпреки че имат мощна коренова система и могат да използват влага от по-долните почвени слоеве, поливането е наложително. Голямата листна повърхност, голямата транспирация и формирането на големи плодове довеждат до значителен разход на вода и за получаването на високи добиви е необходимо да се осигури оптимална почвена влажност. Най-големи са изискванията към влага в почвата в периодите на цъфтеж и нарастването на плодовете.

По отношение на почвата пъпешите изискват топли и рохкави почви. На леки песъчливи почви растенията бързо прегарят, дават много ниски добиви и некачествени плодове. Тежките и студени почви са крайно неподходящи за отглеждане на пъпеши.

В сеитбообръщения на големи площи пъпешът се включва след люцерна или житни, а на малки площи и в дворната градина след лукови и кореноплодни култури. Тъй като пъпешите се нападат от много болести, на същото място, след себе си може да се отглеждат след 3 години, но не и по-рано.

Пъпешите реагират много добре на торене с угнил оборски тор, както и на внасянето на минерални торове. Трябва да се избягва торенето с пресен оборски тор напролет, тъй като се отразява неблагоприятно както върху плододаването, така и върху качеството на плодовете.

Избор на сорт пъпеши

Подходящи са както по-старите сортове пъпеши - Персийски 5, Видински коравци 21, Десертная 5, така и по-новите сортове - Хибрид 1, Хибрид 5, Хибрид 15.

Сортът "Медена роса" е характерен с това си качество, че е необходимо доузряване на плодовете, най-малко 1 месец. Непосредствено след беритбата месестата част на плода е твърда, с неприятен вкус и аромат на зелен плод. След лагеруването обаче тя става сочна и много сладка. Плодовете се консумират от октомври до декември.

На пазара се предлагат и много нови чуждестранни сортове пъпеши.

Избор на площ и подоготвка на почвата за отглеждане на пъпеши

При избора на място за отглеждането на пъпешите трябва да се има предвид голямата чувствителност на растенията към ветровете, които силно смущават развитието им, накъсват листата и разместват стъблата им. Поради тази причина трябва да се избягват открити ветровити места.

Основната обработка на почвата се извършва през есента

Предварително на 1 декар се внасят около 4 тона угнил оборски тор, 20-25 кг двоен суперфосфат и 25 кг калиев сулфат. След внасянето на торовете площта се изорава, по възможност на по-голяма дълбочина (32-35 см). Растенията реагират много добре на продълбочаване на почвата.

През пролетта, в зависимост от типа и структурата на почвата, площите се брануват или култивират. При по-структурни и по-силно заплевелени почви се препоръчва второ култивиране, няколко дни преди сеитбата, а при сбити и безструктурни почви се изорава на дълбочина 16-18 см. При пролетната обработка се внася азотния тор - 20-25 кг/дка амониев нитрат.

Сеитба на пъпеши

В Южна България и в районите с по-благоприятен микроклимат семената се засяват от 15 до 20 април, а в Северна България и по откритите и студени места от 20 до 25 април. В зависимост от климатичните особености на годината (по преценка на производителя) сеитбата може да се проведе с 4-5 дни по-рано или по-късно от посочените срокове. По принцип сеитбата на семената трябва да се извърши при трайно затопляне на почвата около 13-14°С, на дълбочина 10 см.

През първата десетдневка на месец май, на открито се засажда разсад от пъпеши, отгледан в неотопляеми полиетиленови оранжерии, за ранно полско производство.

На малки площи или в дворната градина пъпешите се отглеждат гнездово, по схема 150/50-60 см (разстояние между редовете -150 см и между растенията (гнездата) в реда - 50-60 см). На големи площи сеитбата на пъпешите е редова и може да се извърши със сеялка, по схема 150/10-12см.

Сеитба в гнезда (гнездова)

Предварително се очертават редове на разстояние 1,5 м. Вътрередовото разстояние се маркира на 0,50 см за сортове с по-слаб растеж (Десертная 5) и на 0,60 см за сортове пъпеши с по-силен растеж (Хибрид 1, Видински коравци, Медена роса). Оформят се гнезда с диаметър 25-30 см и дълбочина 5-8 см в зависимост от почвения тип и климатичните условия на пролетта. Дълбочината е по-голяма при почви с по-лек механичен състав и при по-топла и суха пролет. Във всяко гнездо се слагат 2-3 кг разложен оборски тор, 30 г двоен суперфосфат и 20 г амониева селитра, смесват се с почвата чрез равномерно накопаване и се дооформя гнездото. В него се засяват по 6-7 семена, които се разполагат на дъното му, в кръг, на разстояние 5-6 см едно от друго. С пръсти леко се притискат към дъното и се покриват с почва (влажна и рохкава) до заравняване на гнездото. Повърхността на гнездото може да се покрие с парче полиетиленово фолио. Краищата му се затрупват с почва около самото гнездо. Целта е да се задържи влагата и да се повиши температурата, а това са основните фактори благоприятстващи поникването на семената.

Сеитбената норма е 300-350 г семена на декар.

Редова сеитба на пъпеши

Схемата на засяване е както при гнездовата сеитба - 1,5 м междуредово разстояние и 0,35-0,50 см вътрередово. На практика със сеялката семената се засяват по-гъсто и е необходимо прореждане на растенията.

Когато пролетта е влажна и студена, семената се засяват на дълбочина 4-5 см, а когато е топла и суха - на 5 см.

Сеитбената норма е 350-450 г семена на декар Семената поникват при температура 15-17°С.

Грижи след сеитбата

След поникването на растенията, когато се образува 2-ри -3-ти същински лист се извършва прореждане. В гнездото се оставя само по едно растение за силно растящите сортове и по две растения за слаборастящите сортове пъпеши. Във всяко гнездо се поставя 30-40 г амониева селитра, която се разпределя в диаметър 40-50 см, почвата се накопава и растението се загърля.

В редовете се оставя по едно растение на необходимото вътрередово разстояние. Растенията се окопават и загърлят с рохкава и влажна почва, за да се образуват допълнителни корени.

Втори път растенията се окопават преди да са започнали да се влекат стъблата. Когато стъблата на растенията са обхванали голяма част от почвената повърхност и обработки се затрудняват, се налага ръчно плевене. Окопаването и плевенето трябва да се извършват след вдигне на росата, тъй като чрез водните капки се пренасят болести върху листата.

При засушаване се извършват 2-3 поливки, но броят им се съобразява с конкретните почвено-климатични условия. Първата поливка се извършва непосредствено преди или след поникване на семената, втората - при образуване на стелещите се стъбла и третата преди да започне зреенето на плодовете. Поливането е гравитачно, по бразди прокарани успоредно на редовете.

В районите с често духащи силни ветрове е полезно най-долните 3-4 възела на основните стъбла да се засипят с почва. От тях се развиват допълнителни корени, които от една страна правят растенията по-устойчиви и не позволяват на стъблата да се разместват и да се обръщат от вятъра. От друга страна се подобрява усвояването на водата и на хранителните елементи, с което се повишава добива.

Желателно е в насаждението или в близост до него да се поставят кошери на пчелни семейства. Пчелите подобряват опрашването и повишават добива от плодове.

Беритба на плодовете и добиви

Узряването на плодовете започва в началото на август и в зависимост от вегетационния период на сорта продължава до края на септември. Беритбите на пъпешите се провеждат през 7-8 дни. Плодовете да се берат сутрин рано след вдигане на росата, но преди да настъпят горещите часове на деня. За разпознаването на узрелите плодове се изисква практически опит. Единият от признаците за зрелост на пъпешите е дръжката на добре узрелите плодове тя изтънява, изсъхва и се обезвласява. Други признаци са кората, която има специфична матовост и върхът на плода, които е леко вдлъбнат. Беритбите се извършват ръчно.

При отглеждане на пъпеши на висок агрофон и при поливни условия се получават добиви от 3 до 4 т на декар.

Цветанка Динчева,
Институт по зеленчукови култури "Марица"- Пловдив

Сп. Практично земеделие и домакинство 9/2007

ВИЖТЕ ОЩЕ: