Физиологични особености и изисквания за съхранение на картофите

По време на съхраняването клубените преминават периоди на дозряване, покой и събуждане. Първият период трае обикновено 15-20 дни. По това време клубените дишат най-интензивно и отделят много влага и въглероден двуокис.

Недозрелите и наранените клубени дишат още по-интензивно. През този период раните на клубените, нанесени при прибирането, заздравяват и кожицата им заяква. От бързото протичане на дозряването зависи успешното съхраняване на картофите и размера на фирите.

След като настъпи дълбокият покой, дишането на клубените отслабва и всички биохимични процеси се забавят. Загубите на сухо вещество и вода са минимални. Периодът на покой при различните сортове картофи е различен. Той се влияе от зрелостта на прибраните клубени, сорта, температурата и влагата в хранилището и др. Ранните сортове картофи, рано прибраните и недозрелите клубени имат по-кратък покой. Към втория период може да се отнесе и принудителният покой, който се отличава от физиологичния по това, че пъпките по клубените могат да покарат, но растежът им се задържа поради липса на подходящи условия и преди всичко температура.

Третият период - събуждането, се отличава с интензивно покълнване на клубените. Започва с усилено дишане и загуба на сухо вещество и вода.

Режим на съхраняване на картофите

Картофите са много взискателни към температурния и въздушния режим по време на съхраняването. При висока температура, високото съдържание на вода създава условия за интензивно дишане на клубените, с което са свързани всички протичащи в тях процеси, като загуба на вода и сухо вещество, покълнване, поява на болести и др.

Най-голямо значение за успешното съхраняване на картофите има температурата. В периода на дозряване тя трябва да бъде висока - между 14 и 16°С, за да се създаде възможност за бързо заздравяване на раните по клубените и за заякване на кожицата им. След това, в продължение на 35-50 дни в зависимост от качеството на картофите, затоплянето на въздуха и начина на съхраняването температурата постепенно се понижава до 4°С. Обикновено през първата половина на ноември тя трябва да се понижи до 6-7°С. До края на месеца да се задържи между 4-5°С, а през останалото време да се поддържа между 2 и 4°С. Държани при ниска температура веднага след изваждането клубените губят повече сухо вещество и са по-слабо устойчиви на заболяване. Оставени по-дълго време между 0 и 1°С в тях се натрупват много захари и месото им потъмнява. Когато клубените се държат по-дълго време между 10 и 15°С, получава се сърцевинна некроза. Картофите с потъмняло месо най-често имат повредени пъпки и оттам понижена кълняемост. Когато температурата в хранилището по време на покълнването е висока, а останалите условия са неблагоприятни за нормален растеж (ниска влажност, повече СO2), по клубените се образуват малки клубенчета, разположени на къси и тънки кълнове.

В зависимост от състоянието на клубените и продължителността на застудяването при температура между -1 и -4°С настъпва загиване на клубените от измръзване. При постепенно понижаване на температурите картофите могат да издържат под -4°С, но при рязко застудяване те замръзват и при -1 - -2°С.

Влажността на въздуха е също така важен фактор при съхраняването на клубените. Оптималната влажност е 85-96%. Когато се съхраняват в условията на сух въздух, картофите увяхват, понижават се вкусовите и семенните им качества и устойчивостта на заболяване. Високата влажност на въздуха е нежелателна, ако поради недостатъчно проветряване по повърхността на съхранените картофи се кондензира вода. В такива случаи се създават условия за заболяване и загниване на клубените.

По време на съхраняването на картофите въздухът в помещението трябва да съдържа 0,03-3% СO2 и 15-21% кислород. Въглеродният двуокис влияе съществено върху продължителността на покоя. Ако концентрацията му във въздуха е по-висока, покоят се удължава, но се увеличават заболяванията по клубените и потъмняването на месото. Нуждата от кислород е най-голяма през първия период от съхраняването, когато зарастват раните по клубените, а след това - по време на покълнването.

Продукцията, предназначена за консумация, не трябва да се осветява преди съхраняването, за да не се увеличи съдържанието на соланин над 20 mg %. За посадъчния материал е полезно да се закали със светлина, преди да се съхрани.

Намаляването на сухото вещество и водата в клубените по време на съхраняването е неизбежно. При правилно съхраняване обаче картофите губят сравнително малка част от теглото си и не заболяват.

Взискателните към условията на съхраняване сортове картофи не търпят манипулиране по време на прибирането, поради което се препоръчва картофите да се съхраняват без сортиране. По-късно, след заякване на кожицата, се разделят на фракции. Сортовете картофи, податливи на гъбни заболявания, по време на залагането в хранилищата се обработват с подходящи фунгициди.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Отглеждане на картофи - значението на микроелементите

Картофи – сеитба и място в сеитбообръщението

Аспержите - нетрадиционен, многогодишен зеленчук

Защо се деформират картофените клубени