В постоянни хранилища без принудителна вентилация картофите се съхраняват в боксове с размери 4x2 или 3х3 м. При добра естествена вентилация размерите на боксовете могат да се увеличат до 4х4 м. Височината на картофения пласт трябва да бъде 1,5 м и в краен случай при картофите за консумация - 2 м. Клубените са изолирани от стените и пода най-малко на 10-15 см. При по-чувствителните сортове картофи е целесъобразно в продукцията да се поставят отвесни и хоризонтални скари.

За да се създадат по-добри условия за съхранение на картофите в хранилища без принудителна вентилация, е необходимо да се осигури достатъчно вентилационна повърхност. Съотношението на вентилационната повърхност на съхранената продукция към обема й при картофите за консумация трябва да бъде около 3:1, а при посадъчния материал - 4:1. Колкото по-малки са куповете и боксовете, толкова по-голяма е относителната повърхност на съхранената продукция.

В хранилищата без вентилация обмяната на въздуха е свързана с разликата между вътрешната и външната температура. Установено е, че за един час е необходима поне 20-кратна обмяна на въздуха, която се постига, когато разликата между външната и вътрешната температура е над 8°С. При разлика 5-6°С обмяната на въздуха намалява на 6 пъти на час, а когато спадне под 5°С, въздухообменът в тихо време се прекратява. В такива случаи по повърхността на съхраняваните картофи се образува най-много роса. Влагата кондензира малко под затопления повърхностен слой, когато въздухът в по-долните пластове е по-студен. Тази разлика в температурата се дължи в недостатъчното размесване на въздуха. Кондензиране на влага може да се получи и при самозагряване на картофите. Затова повърхностният пласт трябва да се преглежда и да се отстраняват гнилите кпубени. Предотвратяването на росата в горните слоеве на съхранената продукция може да се постигне и чрез нагряване на въздуха над пласта или чрез поставяне на бали слама над картофите. Температурата в помещението и в купа не трябва да се различава с повече от 2°С.

В постоянните хранилища без принудителна вентилация най-добре е картофите да се съхраняват в щайги или контейнери. В тях не трябва да лагеруват мокри, недозрели или заболели клубени без предварителна обработка.

При липса на помещение с изградена система за проветряване могат да се използват покрити складове, където картофите се насипват на дебелина около 2 и повече метра върху триъгълни скари, широки 1м, с височина на страните 1,3 м. Завиват се отгоре с полиетиленово фолио, над което се нареждат бали слама. Над скарите предварително се поставят през 2-3 м отвесни отдушници, чиито горен отвор стои над балите. Вентилирането през оформения чрез скарата канал се извършва с подвижен вентилатор. По подобен начин могат да се използват и навеси за предварително просушаване и оздравяване на продукцията преди поставянето й в постоянните хранилища.

Преди поставяне на картофите за съхранение помещенията се дезинфекцират с 1% бордолезов разтвор или със сяра на прах. Сярата се залива със спирт и се запалва или се насипва върху нагорещени въглища. За 1 м3 от помещението се използват 4-6 г сяра. Когато в помещението има картофи, дезинфекцията се извършва с 4% никотинов сулфат. За 1 м3 се изразходва 0,5 мл. Най-удобни са аерозолните препарати. След третирането помещението се държи плътно затворено в продължение на 24 часа. Подът и амбалажът могат да се измият с дезифекционни разтвори като белина и др.