Добивът от картофи се намира в най-пряка зависимост от комплексното влияние на температурите и валежите през периода на клубенообразуването. Под влияние на тези условия картофопроизводството у нас се е специализирало в няколко основни насоки:

  • Производство на ранни картофи в равнинните райони на страната, където метеорологичните и почвените условия през периода март-юни са благоприятни и съответстват на изискванията на картофите.
  • Производство на картофи при лятно засаждане в равнинните, където температурните условия по време на клубенообразуването съответстват на изискванията на картофите, а необходимата влага се дава чрез поливане.
  • Производство на картофи за семе във високопланинските райони на страната, където температурата, влагата, слънцегреенето и относителната влажност на въздуха през периода април-август са благоприятни и съответстват на изискването на картофите.
  • Средно ранно и късно производство на картофи в припланинските и планинските райони на страната, където температурата и влагата през април и август са сравнително благоприятни за развитието на картофите.

Въз основа на установените закономерности за влиянието на метеорологичните и конкретните климатични условия на страната върху развитието на картофите, за различните насоки на картофопроизводството се очертават няколко основни почвено-климатични района.

3а късно картофопроизводство

3а късно производство на картофи най-подходящи са южните склонове на планинските места с надморска височина 1000-1600 м. Тук се отнасят и планинските места на Централните Родопи, Западните Родопи, Североизточните Родопи, Средна Стара планина и Същинска Средна гора, Западна Стара планина, Източна Стара планина и Рила.

Средните температури за този район по време на клубенообразуването са между 15 и 17°С. Общата сума на валежите през април, май, юни, както и разпределението им по месеци, задоволява изискванията на картофите. Почвите са рохкави, с лек механичен състав, сравнително запасени с хранителни вещества, киселинността е средна до висока.

Подходящ район за отглеждане на картофи са местата от високопланинския пояс с надморска височина 1600-1800 м и местата от нископланинския пояс с надморска височина 700-1000 м.

Във високопланинския пояс температурите по време на клубенообразуването са между 13-15°С. Сумата на валежите, както и тяхното разпределение съответства на изискванията на картофите. Засушаванията са рядко и почти не се срещат. Благоприятният период за развитието на картофите е къс, затова с успех се отглеждат само ранните и средно ранните сортове. Почвите са подходящи, с лек механичен състав, но по-слабо запасени с хранителни вещества и с подчертано изразена киселинна реакция. Високопланинският пояс обхваща Западна Стара планина, Средна Стара планина, Централните и Североизточни Родопи и по-ограничени площи в Рила, Пирин и Осогово.

Нископланинският пояс обхваща северните склонове на Стара планина, Средна гора, Родопите и Рила. Средните температури по време на клубенообразуването са 18-19°С. Почвите са леки, рохкави, средно запасени с хранителни вещества, със средна киселинност. Поради по-дългия период на вегетация, тук могат да се отглеждат ранни, средно ранни и късни сортове.

Слабо подходящият район късно производство на картофи обхваща местата с надморска височина от 300 до 700 м в Северна, Североизточна и Южна България. Температурите по време на клубенообразуването са около 18-20°С. Почвите имат сравнително тежък механичен състав и слабо алкална реакция.

Неподходящи са равнинните райони в Северна и Южна България. Средните температури по време на клубенообразуването са над 20°С. Засушаванията са много често явление. Почвите са разнообразни - от много леки до много тежки.

3а ранно производство на картофи

3а ранно производство на картофи най-подходящи са районите, разположени по поречието на Струма (Санданско и Петричко) и долното течение на Марица и притока й Съзлийка (Харманли и Свиленград). Средната температура по време на клубенообразуването през май и началото на юни е 17-18°С. Овлажняването не винаги е достатъчно да покрие нуждите на картофите. Почвите са подходящи, с лек механичен състав, топли и рохкави, сравнително добре запасени с хранителни вещества.

Подходящи са районите разположени по средното течение на Марица и притоците й, с надморска височина средно 200 м и тясна ивица край Дунав - от Лом до Тутракан, с надморска височина до 100 м. Температурите по време на клубенообразуването - през май и началото на юни, са между 17-18°С. Почвите са леки и топли, добре запасени с хранителни вещества.

Средно подходящи за ранно производство на картофи са районите в Северна и Южна България, с надморска височина от 200 до 400 м, със средна температура през септември-октомври 14-16°С.

Като втора култура картофите могат с успех да се сеят на освободените площи от ечемик, ръж за зелено, ранни картофи, репица и др. Сериозни пречки обаче са трудностите по обезпечаването и съхраняването на необходимото количество посадъчен материал.

За семепроизводство на картофи

За семепроизводство на картофи най-подходящите райони обхващат планинските места с надморска височина 1200-1800 м. Средните температури по време на кулбенообразуването са 15-17°С. Почвите са леки, сравнително запасени с хранителни вещества, със средна до висока киселинност. Летежът на насекомите, приносители на вирусни болести, започва късно и опасността от зараза е незначителна. В тези райони се включват места от Западните и Централните Родопи, Западна Стара планина и отчасти Средна Стара планина.

Подходящи за семепроизводство на картофи са районите на Централните и Западните Родопи, Рила и Стара планина с надморска височина 900-1500 м. Средните дневни температури през най-топлите месеци са 16-18°С, а месечната валежна сума достига 40-50 мм/м2. По време на клубенообразуването температурата е между 15-18°С. Летежът на насекомите, приносители на вирусни болести, започва по-рано и опасността от зараза е по-голяма, но пораженията са относително малки.

Неподходящи за семепроизводство на картофи са всички останали райони на страната, където температурите по време на клубенообразуването са над 20°С. Летежът на листните въшки, приносители на вирусни болести, е интензивен и заразяването от тях - голямо.