За ранното полско производство пъпешът се отглежда чрез разсад. При определяне срока на сеитбата трябва да се има предвид, че към момента на засаждането растенията трябва да са образували най-много 3-4 листа. По възрастният разсад трудно се прихваща, растенията нарастват бавно и тези, които се израстнали от дирекно засети семена могат да ги изпреварят.



 



Като се има в предвид климатичните условия в нашата страна, при които растенията могат да се засаждат на открито в края на април и необходимото време за израстване на разсада /25-30 дни/, семената се засяват в саксийки в края на март-началото на април, за да се запазят корените. Във всяка саксийка се поставят по 3-4 семена. По-добре е семената да са рътени, за да се осигури дружно поникване. След поникването в саксийките се оставят по две растения/най-добре развитите/.



 



След поникването се поддържа подходящ температурен режим, за да се избегне прерастването и изнежването на растенията и опасността от сечене. Една седмица след появата на 50-60% от пониците, температурата се понижава до 12-15 гр.С през нощта. През деня се поддържа 17-18 гр.С. По нататък температурата трябва да бъде 24-25 гр.С при слънчево време, 18-22 гр.С /при облачно време/ през деня и и 15-16 гр.С през нощта.



 



Влажността на въздуха трябва да бъде 60-65%. При нужда разсадът се полива с хладка вода, без да се преовлажнява, за да не се предизвиква сечене при растенията. Една седмица преди изнасянето на постоянно място, разсадът се закалява, като се намалява температурата и се засушава. По време на засушаването разсадът трябва да бъде 30-35 – дневени да има развити не повече от 3-4 същински листа.



 



Засаждането става при трайно затопляне на почвата, когато е минала опасността от късни пролетни слани. Обикновено това е 5-6 май. В навечерието на засаждането саксиите се поливат обилно. Това помага растенията да се изваждат по-лесно като се запазва цяла почва. Растенията се поставят на дълбочина до котиледоните, защото при по-дълбоко засаждане стъблата лесно загиват.



 



Отглеждането на пъпеши чрез директна сеитба става като се избират площи с южно или югоизточно изложение, които са запазени от действието на ветровете. Местата, изложени на продължителни сухи ветрове, не са подходящи за пъпеша, тъй като предизвиква силно изпарение и окапване на цветовете.



 



Пъпешите са взискателни по отношение на предшествениците. Добри са тези предшественици, които оставят почвата богата на хранителни вещества, рохкава почва със запазена структура. Най-подходящи са тревните смески, люцерната и сечищата, защото почвата след тях съдържа повече водоразтворим хемус и е по-богат на нитрати и фосфорна киселина. В зеленчуковите сеитбообръщения пъпешите се отглеждат след тревни смески, бобови култури/фасул, грах,бакла/. Добре се развиват след лук и коренолодни култури.



 



В полските сеитбообръщения добри предшественици са житните култури (ечемик и пшеница/, рапица, фий. Пъпешите не биват да се отглеждат след растения от сем. Тиквови. На същото място те трябва да идват след 3-4 години.



 



Пъпешите имат по-плитко разположение на кореновата система в сравнение с динята. Затова по-дългата обработка на почвата създава условия за по-добро развитие на корените. Подобряват се водният, въздушно-газовият и хранителен режим. Това помага за развитие на голяма вегетативната маса и повишава продуктивността.



 



Основната подготовка на почвата зависи до голяма степен кога предшественикът освобождава площта. При предшественик житни, веднага след прибирането на посева се извършва дълбока оран. Когато не може да се изоре своевременно, стърнищата се подмятат веднага. Това дава възможност да се запази влагата в почвата и да поникнат плевелните семена.



 



Преди основната обработка се разпръскват оборски тор и предвидените калиеви и фосфорни торове. В края на август-началото на септември се извършва дълбока оран на дълбочина 30-32 см. Напролет се прави пролетно брануване и еднократно или двукратно култивиране. Първото култивиране се извършва на дълбочина 12-15 см, а второто на 5-6 см. Първата предсетбена обработка се прави напречно на браздите от дълбокато оран. При наличие на буци се фрезува. Предсеитбените обработки трябва да се определят конкретно в зависимост от почвените и метериологични условия.



 



Пъпешите се развиват добре при достатъчно количество хранителни вещества в лесно усвоима форма. Фосфорните и калиевите торове ускоряват зреенето и повишават захарното съдържание в плодовете с 1-2%. С дълбоката оран се внасят 3-4 т/дка разложен оборски тор /по възможност/. Минералното торене е 30 кг/дка двоен суперфосфат, 30 кг/ калиев сулфат и 40 кг/дка амониева селитра. С основната обработка се внасят 2/3 от суперфосфата и цялото количество калий. Преди пролетното култивиране се разпръсква останалата част от суперфосфата и половината от амоневата селитра. Другата половина от азотния тор се внася като подхранване във фаза 4-5 лист.



 



Подхранването се прави след вдигане на росата, като се внимава торът да не пада върху растенията, защото причинява изгаряне. Поливането и грижите през вегетацията оказват влияние върху растежа, развитието и продуктивността на пъпеша. Оказва съществено влияние върху химичния състав на плодовете. Поливането трябва да се извършва само с хладка вода, през хладните часове на деня. В началото на зреенето поливките се прекратяват, за да се създадат условия за бързо узряване и получаване на по-захарни и по-вкусни плодове. Много честото и обилно поливане, до образуване на цветовете, не е желателно, защото може да доведе до незадоволително развитие и проникване на малка дълбочина на кореновата система. С това се намалява сухоустойчивостта на растенията в периода на узряване на плодовете.



 



Препоръчват се 3 поливки през вегетацията. Първата поливка се прави преди или след поникването на семената. Тя осигурява поникване и вкореняване на младите растения. Прави се, когато през април има засушаване. Втората поливка се прави в началото на интензивния растеж и в началото на цъфтежа. Трета поливка се прави при формиране на първите плодове /най-късно, когато са с големината на юмрук/. Върху качествата на плодовете оказват влияние късните поливки, които могат да предизвикат намаляването на захарното садържание. Поливната норма е 30-40 куб.м/дка. Поливането е гравитачно. Правилното съчетание на поливането с торенето значително повишава тяхната ефективност.



 



Навременната обработка на почвата допринася за запазване на влагата в почвата и унищожаване на плевелите. Първата обработка се прави 10-12 дни след поникването на семената, във фаза 1-2 листа, на дълбочина 12-15 см. Втората –когато започне формирането на стъблата. Тогава се прави и подхранването с амониева селитра на дълбочина 10-12 см. Зреенето на пъпешите започва около 15 юли. Беритбата трае около 1 месец и приключва към 10-15 август. Зрелите плодове се познават по промяната на кората и по-лесното отделяне от дръжката. При някои дебелокори сортове основният цвят на плода не се променя и те по-трудно се откъсват от дръжката. Зрелостта на такива плодове се познава от омекването, което се установява чрез леко натискане около връхната им част. Когато плодовете ще се транспортират, те се прибират преди пълно узряване. Пъпешите трябва да се прибират на време, защото плодовете лесно се напукват. Те се прибират всеки ден, а при масовото зреене по два пъти на ден.