Маточината (Melissa Officinalis L.) расте в диво и в полудиво състояние в Европа и в Западна Азия. У нас се отглежда маточина като медицинско растение и като растение-подправка. Дива маточина се среща и в нискостъблените гори. Цялото растение има силен аромат на лимон със своеобразен горчив вкус. Клонките и листата се използват по време на цъфтежа свежи или сушени като подправка на оцет, сосове и в алкохолната промишленост. В медицината маточината намира приложение при лечение на стомашни заболявания, астма, невроза на сърцето и като тонизиращо средство. Листата са богати на каротин и витамин С. Те съдържат и етерично масло, което се използва във фармацевтичната, парфюмерийната и алкохолната промишленост.

Маточината е многогодишно растение с изправено, разклонено, овласено стъбло, високо 100-120 см. Долните разклонения са пълзящи. Листата са яйцевидни, с къса дръжка, дълги 6 см и широки 3 см. Горните листа са с клиновидна основа, назъбени, овласени. Цветовете (по 3-10) са разположени в основата на горните листа. Венчелистчетата са бели, жълти или розови. Плодът е орехче с яйцевидна форма и кафеникав цвят, дълго 1,5-2 мм. Теглото на 1000 семена е 0,50-0,65 г. Семената запазват кълняемостта си 2-3 години.

Маточината е от род Melissa. Почти във всички страни от маточина се отглеждат местни или подобрени форми.

Като зеленчуково растение за свежа листна маса маточината се отглежда при поливни условия и на полусенчести места, а за добив на етерично масло се отглежда на слънчеви места.

За отглеждане на маточина са подходящи леки, добре обработени, наторени с азотни, фосфорни и калиеви торове или с органичен тор почви. Маточината се размножава чрез директна сеитба, чрез разсад и вегетативно чрез разделяне на стари коренища. Семената са много дребни и за редовното им поникване е необходима висока влажност на почвата. Затова се препоръчват ранни пролетни посеви или отглеждане на маточина чрез разсад.

За производство на разсад от маточина семената се засяват в началото на март в студени лехи на открито, а растенията се разсаждат в края на май във фаза 3-4 листа. Сеитбата и разсаждането се извършват редово, на разстояние 30-40 см между редовете и 20-30 см между растенията в реда.

При директна сеитба вътрередовите разстояния се осигуряват чрез прореждане. През вегетацията се води борба с плевелната растителност, като се извършват редовни окопавания. След изрязването на листната маса растенията се подхранват с по 15-20 кг амониева селитра и калиев сулфат на декар. За свежа консумация като подправка листата се изрязват, когато растенията достигнат височина 15-20 см, и се завързват на връзки както джодженът. За производство на етерично масло надземната маса се изрязва, когато е в цъфтеж. От декар се получават 250-400 кг суха маса, или 2500 кг свежа маса.

Маточината остава на едно място до 5 години. През втората и следващите години в участъците за семепроизводство листната маса на маточината не се изрязва. През май растенията образуват цветоносно стъбло, а семената узряват през юни-юли. Стъблата се изрязват еднократно във восъчна зрелост на семената от долните метлици, досушават се на сянка и се овършават. За почистване на семената се използват машини за дребни семена. От декар се получават 15-20 кг семена.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Черен корен

Луфа

Градинска лобода