Като култура от сем. Кръстоцветни рапицата има високи потребности както от основните хранителни елементи, така и от някои микроелементи. Оптималното осигуряване на достъпни вещества е много важно и поради факта, че за сравнително кратко време културата формира голяма вегетативна и репродуктивна маса. За формиране на стабилен и висок добив рапицата изисква балансирано хранене.
За получаване на 100 кг добив на културата сa необходими 5 кг азот в активно вещество, голямо количество калий и фосфор. Нужни са й още елементите сяра и магнезий – 100 кг рапица извличат от хектар 1 кг сяра. За да се постигне добив от 250 кг от декар, необходимо е с основното торене да се внесат 25 кг сяра на хектар. Опитите в страните, произвеждащи традиционно рапица досега, показват, че след прибиране на културата голяма част от хранителните елементи се връщат обратно в почвата. При 117 кг внесен азот на хектар (физ. вещество) след жътва в почвата остават 39 кг. А при калия от внесен 30 кг на хектар след прибирането остават 116 кг на хектар! Това е и една от основните предпоставки за отглеждане на пшеница след рапица.
Фосфорът спомага за развитие на мощна коренова система и залагане на повече репродуктивни органи, а калият подобрява студои сухо-устойчивостта на рапицата, като повишава и устойчивостта й към болести. Сярата е елемент, който благоприятства усвояването на азота. Едностранчивото азотно торене при рапицата е абсолютно недопустимо, тъй като при достатъчно влага през есента то предизвиква буен вегетативен растеж, в резултат на което растенията прерастват и трудно презимуват.
Широко застъпена практика е азотните торове при рапицата да се внасят изцяло напролет при първа възможност за работа на полето. За да се избегнат повреди, индуцирани от недостиг на микро и макроелементи, добра практика е добре да се приложи листно подхранване. То може да се направи след фаза розетка още през есента или рано напролет при възобновен растеж на културата с торове, които съдържат подходящите елементи.
