Кореновата система на лука се състои от нишковидни коренчета, които и придават брадест вид. Основната част от коренчетата - около 70%, се разполагат в почвата между 20 и 65 см.

Същинското стъбло на лука е много скъсено. То се наблюдава в основата на луковицата, а лъжливото стъбло се нарича дънце. От долната му страна нарастват адвентивни корени, а от горната - вегетативни и генеративни пъпки, обхванати от открити и закрити сочни и сухи люспи.

Лъжливо стъбло и листа се състоят от тръбовидни влагалища и асимилиращи тръбести зелени или светлозелени петури („пера”).Листните влагалища са плътно обхванати едно от друго и образуват лъжливо стъбло, което през вегетацията е твърдо и изправено. Петурите на листата са тръбести с гладка, гланцова повърхност. При някои сортове имат и восъчен налеп. Броят на листата достига обикновено 15.

В основата на централната част на луковицата е истинското стъбло, на горната страна на което са захванати месести люспи, делящи се на открити и закрити. Закритите още не са развити, докато откритите вече са образували листа. В долната си част откритите листа са месести и в тях се натрупват хранителните вещества.

Обикновено върху стъблото се образува една пъпка. В зависимост от биологичните особености на сорта лук и условията на отглеждане броят на пъпките може да бъде и по-голям. Най-често силно деформираните луковици имат повече от една пъпка.

Цветоносното стъбло израства през втората или трета година от жизнения цикъл на растението и завършва с кълбовидно съцветие. Цветовете са разположени на дълги дръжки.

Цветът е съставен от шест белезникави околоцветни листчета, които са сраснали в основата. Те обгръщат шест тичинки, разположени в два кръга.

Плодът е тристенна кутийка с три камери, във всяка с по 1-3 семена. Семената са триръбести, набръчкани, черни, с твърда, роговидна обвивка. Те бързо губят кълняемост по време на съхранение, паради което се използват 2 до 3 години.

Биологични изисквания за отглеждане на лук

Топлинен режим

Лукът спада към студоустойчивите зеленчукови растения. Семената поникват най-бързо при температура 22-25°С. Чувствителни на ниската температура са пониците, които загиват при -2 до -6°С, а значително устойчиви са луковиците. В зависимост от сорта те понасят -10, -15°С. Ниските положителни пролетни температури (до 10°С), съчетани с по-висока почвена и атмосферна влажност, благоприятстват усиленото коренообразуване на лука.

Светлинен режим

За формирането на нормална луковица растението изисква 12-15 ч дължина на деня, съчетана с въздушна температура между 15-25°С и подходящ хранителен режим. При отглеждане на лук за зелено от едри глави светлинният режим има малко значение, понеже растенията се развиват от натрупаните в тях хранителни вещества.

Воден режим

Тръбовидното устройство и восъчното покритие на листата обуславят относително ниския транспирационен коефициент.

Кореновата система е плитко разположена и кореновите власинки имат слаба смукателна способност, което обуславя голям биологичен и стопански ефект при напояване в години с малко валежи. До започване на формирането на луковиците е необходимо предполивна влажност около 80% от ППВ.

Хранителен режим

Лукът е взискателен към торенето, но не понася пресен оборски тор. Най-често се използват минерални торове, които при правилно внасяне рязко повишават добивите и качеството.

Калиевите и фосфорните торове се внасят наесен, а азотните - преди сеитбата или засаждането. Азотът има голямо значение за изграждане на кореновата система и въобще в началните фази от развитието. Късното торене на лук с азот обуславя удължаване на вегетационния период.

Фосфорът, съвместно с азота, участва в изграждането на асимилационния апарат на растението и в присъствие на другите хранителни вещества съдейства за синтезата на повече захари.

Калият играе роля във физиологичните процеси, протичащи в растенията, и допринася за увеличаване на водозадържащата им способност.

Почва

Лукът изисква структурни, богати на хранителни вещества почви. За предпочитане са по-слабо свързаните пред тежките и много влажните почви.

У нас за промишленото лукопроизводство от арпаджик се използват предимно на сиви и кафяви горски почви и по-малко на черноземи. Едногодишното отглеждане на лук е предимно на алувиално-ливадни почви.

Предшественици

Лукът спада към групата на взискателните към предшественика зеленчукови култури. Когато се отглежда едногодишно, чрез разсад, лукът се разсажда след ранни зеленчукови култури, салати, спанак, ранно зеле, ранни картофи и др.

Поради опасност от поява на болести и неприятели лукът идва на едно и също място след четири години.