Зелето е студоустойчиво растение. Във фаза на розетка то издържа понижаване на температурата до -5°, -8°С, а някои сортове зеле - до -15°С. Неговата студоустойчивост намалява, когато се образуват зелките. В тази фаза най-слабо студоустойчивите сортове зеле издържат -2, -3°С, а температури под -4°С влошават качеството на зелките. Цветовете се повреждат при -1°С.
Оптимална температура за растежа на главестото зеле е 15-18°С. Семената поникват при тази температура за 3-4 дни. Летните високи температури - над 30°С - задържат началния растеж и забавят свиването на зелките.
За да цъфти, зелето трябва да се яровизира - да бъде известно време под влиянието на ниски положителни температури. Най-подходяща температура за това е 5-6°С. Яровизацията започва да протича в растенията през есента на полето, когато температурата се понижи под 8-10°С.
Преждевременно стрелкуване (образуване на цветоносно стъбло) се наблюдава при някои сортове ранно зеле с къс яровизационен стадий, когато продължително време през пролетта температурите са ниски. Освен това, ако разсадът от ранно зеле, особено след като е образувал 3-4 листа, се отглежда продължително време при ниски положителни температури (2-12°С), голям процент от растенията могат да образуват цветоносни стъбла, преди да са се завили зелки.
Зелето се отнася към групата на влаголюбивите зеленчукови култури. Към почвената и въздушната влажност то е взискателно през цялата вегетация, но особено през периода на свиване на зелките. Нашите сортове зеле са по-устойчиви на атмосферно засушаване от европейските. Въпреки това зелето у нас може да се отглежда само при поливане. Главестото зеле расте най-добре на дълбоки плодородни, влагоемни, средно тежки почви с неутрална реакция. На силно преовлажнени почви поради лоша аерация растежът му се забавя, листата стават червеникави и зелки не се образуват. Бедните песъчливи почви, както и тежките кисели почви са неподходящи за отглеждане на зеле. Върху такива почви може да се отглежда зеле след по-обилно наторяване с оборски тор.
Зелето изнася много хранителни вещества от почвата и има повишена взискателност към азота и калия. Азотът повишава добивите, но при едностранчивото му внасяне и при недостиг на фосфор и калий влошава качеството на зелките. За растежа на кореновата система особено важно е съдържанието на достатъчно количество фосфор в почвата. Органичното торене влияе особено благоприятно върху растежа.
Зелето се отличава с голяма биологична самонепоносимост, поради което не трябва да се отглежда на едни и същи площи. За ранното зеле подходящи предшественици са доматите, пиперът, тиквите, краставиците, морковите, фасулът и др. Преди средно ранното и късното зеле през същата година обикновено се отглеждат зелен грах, зелен фасул, ранни краставици, ранни картофи и др. Късното зеле у нас често се отглежда след ечемик и пшеница.
;void(0);){kind=link}