Краставицата е силно топлолюбиво и влаголюбиво растение. Тя изисква висока въздушна влажност. Семената на краставиците започват да поникват при температура 15-16°С. Оптималната температура за поникването им обаче е 25-30°С. При ниска температура и висока влажност в почвата младите растения се просмукват. Растенията се развиват най-добре при температура 25-30°С и висока въздушна влажност - до 90% относителна влажност. При температура под 15°С растежът спира. При по-продължително въздействие на такава температура женските цветове могат да окапят. При по-продължително въздействие на температури под 10°С се появяват сериозни смущения в по нататъшното развитие на растенията. Временните застудявания през май и първата десетдневка на юни, които често настъпват в нашата страна, се отразяват неблагоприятно върху развитието и добива от краставици. При - 0,5°С растенията загиват.

На светлината краставицата е относително по-слабо взискателна. При слабо слънчево осветление в парниците и оранжерии краставиците се развиват сравнително добре, но дават по-ниски добиви. През периода на плододаването има по-високи изисквания към светлината и топлината.

Към почвата и въздушната влажност тя е много взискателна. Слабата и повърхностно разположена коренова система, високият транспирационен коефициент и бързият темп на развитие на растенията налагат редовно да се поддържа оптимална почвена и въздушна влажност. Особено вредно е влиянието на засушаването по време на цъфтежа и плододаването. То причинява окапване на цветовете и завръзите, деформиране на плодовете и води до рязко намаляване на добивите от краставици и до влошаване качеството на продукцията. При ниска почвена и въздушна влага се увеличава горчивината на плодовете, особено ако и температурата е висока. От друга страна, преовлажняването на почвата причинява бързо загиване на растенията. Като ранна пролетна култура може да се отглеждат краставици при ограничен брой поливки, дори без поливане. В последния случай обаче добивите са несигурни.

Краставиците имат високи изисквания към плодородието и структурата на почвата. За отглеждане на краставици най-добри са дълбоките плодородни, структурни, рохкави, топли и богати с органични вещества почви. Тежките и студени почви с близка подпочвена вода, както и много леките песъчливи почви не са подходящи. За късно производство на краставици много добри са карбонатните черноземи, които са богати, топли и влагозадържащи почви.

В сеитбообращенията краставиците идват след бобови и лукови култури, спанак и др. Те са добър предшественик на културите от сем. Картофови.

Краставиците се нуждаят от обилно торене с органични и минерални торове. Краставиците реагират много добре на торене с оборски тор, но най-голяма необходимост имат от калий и азот в сравнение с фосфор. През първия период на вегетацията те се нуждаят от повече азот, а по време на плододаване - от калий и фосфор. Сроковете на торене на краставиците и торовите норми се определят от запасеността на почвата с хранителни елементи, развитието на растенията и очаквания добив. При отглеждане на краставици в оранжерии растенията се нуждаят от обилно торене, което се определя конкретно за всеки шед и период от развитието им чрез листни и почвени проби.

Необходимо е да се подчертае, че младите краставични растения са много чувствителни на високи концентрации на почвения разтвор. Високите дози минерални торове, особено при почви с малка поглъщателна способност, каквито са песъчливите, са много вредни. Затова при бедни почви, които се нуждаят от обилно торене, е необходимо азотните торове да се внасят многократно в малки дози чрез подхранване, а суперфосфатът да бъде в гранулирано състояние. Много добри резултати се получават при подхранване с торова течност и особено с „шербет" (размит във вода оборски тор).