Девисилът (селим, леошян, левущян, русалин) се отглежда в много страни на Европа и Азия. Листата и младите клонки (свежи и сушени) се използват като подправка на супи и ястия от риба и агнешко месо, на бобови варива и други зеленчуци. В консервната промишленост се използва като подправка на храни от месо, риба, мляко и за разхладителни напитки, приготвени с мляко. Свежите листа и младите клонки са богати с етерични масла, витамини, минерални соли и други хранителни съставки.
Девисилът е многогодишно тревисто растение, с дебело кафяво коренище с дължина 26-30 см и дебелина 1-2 см. Размножава се от семена и вегетативно. Листата са тъмнозелени, блестящи, от долната страна по-светли, с триъгълно двойно- и тройнопересто насечена петура, с дължина 15 см и ширина 8 см. Горните листа са просто перести, едри, а долните - двойно перести. Листчетата са обратно яйцевидни текоперести - средно с 9 дяла. През първата година се образува листна розетка и коренище, а през втората и следващите години - цветоносно стъбло, цветове и семена. Стъблото е право, кухо, гладко, с восъчен налеп, разклонено и достига височина до 2 м. Цветовете са жълтозелени. Семената са сламеножълти, овално елипсовидни, събрани по две заедно (диакени), но се разсипват при узряването. Те са плоски от страната, с която се допират, и са изпъкнали от външната страна, с 3 надлъжни ръба. Теглото на 1000 семена е 2,9-3 г, като в 1 кг се съдържат 330 000-350 000 семена. Кълняемостта е 83-86% и се запазва 3-4 години.
Девисилът расте на всякакви почви и може да се отглежда на едно място 3-4 години. Растенията не понасят засенчване, както и почвено и атмосферно засушаване.
Девисилът е от род Levisticum. Сортове девисил не са известни. Отглеждат се местни популации. Качествени добиви се получават, когато местата се обработват и наторяват добре с органични и минерални торове. Качествени добиви от девисил се получават, когато почвата е добре обработена и наторена с органични и минерални торове, които се внасят с есенната обработка, а амониевата селитра - с предсеитбената обработка през пролетта. Сеитбата се извършва през есента и през пролетта. Засяват се 600 г семена на декар редово при разстояние 25-30 см между редовете или на ленти при същото разстояние между редовете и 50-60 см между лентите.
Гъстите есенни посеви девисил напролет се разреждат, като между растенията се оставя разстояние 15-20 см. Растенията от пререждането се използват за попълване на празните места или за създаване на нови насаждения. При вегетативно размножаване през есента туфите се разделят на отделни части с 3-4 коренчета и се засаждат редово на разстояние 50-60х15-20 см. Почвата около тях се уплътнява чрез притъпкване и се полива. Грижите през вегетационния период се свеждат до окопаване, плевене, напояване и подхранване с минерални торове. През втората и следващите години насажденията от двисил се торят през есента със същите дози органични и минерални торове, както и през вегетацията. Листата и младите клонки се берат няколко пъти, когато достигнат дължина 15-16 см, и се завързват на връзки както магданозът. При добри грижи при отглеждане на девисил се получава по 3-4 тона свежа надземна маса от декар.
За производство на семена през втората година се оставя участък, от който листната маса не се изрязва. По този начин растенията образуват цветоносно стъбло и дават семена. Сенниците нямат прилистници и семената опадват лесно. Обират се жълтокафявите семена, които са в ботаническа зрелост. От декар посев засят с девисил се получават 30-40 кг семена. Прибирането и почистването на семената от големи площи се извършва с машини.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Лук шалот (Allium ascalonicum)
Технология на отглеждане на зелен фасул като втора култура
Най-честите болести при пипера и начин да се справим с тях
;void(0);){kind=link}