Баклата вирее добре само на слънчево и открито място. Засята на сянка дава ниски добиви. Растенията стават високи и дебели, трудно се задържат в изправено положение. Такива растения често стават жертва на бобовата въшка. Най-подходящи за отглеждане на бакла са песъчливо-глинестите почви, ако почвата има кисела реакция, трябва предварително да се варува. Това става, като в нея се внесе гасена или негасена вар, пепелина, варовик или натриева селитра, костено брашно. За нашите условия най-подходящ сорт е баклата "Хиоска"- ранен сорт с едри, но крехки чушки. Вегетационният му период е 85 дни и израства на височина около метър. Семената на този сорт бакла имат тъмношоколадов цвят, някои предпочитат местни сортове със светли зърна, за да не се оцветява ястието в тъмен цвят. Все пак хиоската бакла е най-разпространена у нас, защото се готви предимно в зелено състояние и цветът на зрелите семена няма голямо значение. При пролетно
засяване на баклата почти не съществува опасност от замръзване, защото в ранния си стадий тя издържа на температури до няколко градуса под нулата. Мястото за баклата трябва да е риголвано и наторено още през есента, а при засяването само леко да се накопае с мотика на дълбочина 8 - 10 см. Изискванията й към влагата са големи, особено в началните периоди на развитието. Обработката на почвата за отглеждане на баклата започва от есента. За разлика от останалите едногодишни зърнено бобови, баклата реагира много добре на оборски тор. Преди дълбоката оран се наторява обилно с разложен оборски тор. Засява се на редове, разстоянието между които е 50 см, а между семената в реда 8 до 10 см. Дълбочината на засяването на семената е 5 - 6 см. Пролетното засяване се препоръчва за северните райони на страната, за южните райони може да се сее и есенно време. Баклата защищава нискорастящите зеленчуци от вятъра. Тъй като баклата стои свободно права, тя обикновено не се засява във фитарии, а на редове,свободно. Поради това тя е особено подходяща за защита на нискорастящите зеленчуци и плодове от вятъра, като например краставици, дини и др. Може по краищата на фитариите с краставици да засеете по един ред бакла, там тя се развива отлично.Трябва да окопавате редовно баклата, ако искате добра реколта. Първото окопаване с леко загърляне се прави, когато растенията пуснат5 - 6 листа, а след това се прави окопаване според нуждата, което зависи от степента на заплевяването или образуването на почвена кора. Навременното поливане допринася за получаването на високи и качествени добиви. Най-разпространената гъбна болест по баклата е ръждата. Тя образува множество жълто-кафяви петна по листата. В тях се намират спорите, с които тя лесно се разпространява от растение на растение. Младите растения се нападат често от грудкови хоботници. Много по- големи повреди на растенията нанася черната бобова въшка. Срещу грудковия хоботник може да се използва инсектицидният препарат Децис 2,5 ЕК в доза 40 мл/дка, а за борба с листните въшки се третира със същия препарат, но в доза 20 мл/дка. У нас баклата се използва главно за храна на хората, и то както зелените й бобове, така и зрелите й семена. По-малко е значението и като фураж за добитъка .