Чесънът (Allium sativum L.) е многогодишно растение, у нас отглеждано като едногодишно. Характеризира се със сложната си луковица, съставена от 7-8 до 30 и повече малки луковички (“скилиди”), обвити с обща белезникава ципеста обвивка. Те се образуват върху скъсеното стъбло (“дънце”) в основата на влагалището на фертилните листа. От тези листни влагалища се образува уплътненото и удължено лъжливо стъбло, което представлява пролетният стопански продукт заедно с листните петури, развиващи се от горния край на влагалищата. Листата са широколинейни, до 12 мм широки, плоски, силно прегънати по средната жилка. Съцветието е кълбест сенник на върха на цветоносното стъбло, високо до 1 м, с обвивка от един лист, ципест, в основата си разширен, а на върха източен в дълго носче. В съцветието обаче рядко се срещат нормално развити цветове и не се образуват семена. Най-често цветовете прекъсват развитието си в ранен стадий и вместо тях тогава се образуват малки луковички, които, както и скилидите се използват като посадъчен материал. Цветовете са на дълга дръжка и имат прост околоцветник - перигон, съставен от 6 еднакви червеникаво-бели до зеленикави листчета, 3 мм дълги, разположени в два кръга. Тичинките също са 6, по-къси от перигона и разположени в два кръга.
Първите сведения за използването на чесъна от човека се отнасят за времето на неолита. В древния Египет чесънът се е считал за ценен хранителен продукт. В древно египетски папирус, отнасящ се към 1600 г. пр.н.е., се описват вълненията на строителите на пирамидите поради нередовното им снабдяване с чесън. За неговото лечебно приложение свидетелства рецепта, написана на клинопис на глинена плочка, отнасяща се към 3000 г. пр.н.е. Чесънът се споменава в Библията, а така също в свещените книги на древна Индия и Китай. Знаменитият древногръцки лекар Хипократ счита чесъна за лекарство, подобряващо храносмилането.
По заповед на император Нерон римските легионери редовно получавали чесън за „поддържане на бойния дух”. През средните векове чесънът имал твърде широко приложение като лечебно растение.
Навсякъде чесънът се използва като подправка на ястия, колбаси, консерви, туршии, маринати и др. У нас и в някои други страни чесънът се използва през цялата година. През пролетните месеци се използва почти изключително зелен чесън, а през останалото време - зрели луковици. Лютивите сортове чесън съдържат голямо количество етерични масла (0,005-0,009%). На това масло се дължи специфичният вкус и миризма на чесъна. За консумация в прясно състояние се предпочита слабо лютив чесън. Той има силно бактерицидно действие поради съдържащия се в него гликозид алицин. Това свойство се използва широко в лечебната практика, главно при чревни заболявания и профилактично против епидемични заболявания.
Чесънът е богат на хранителни вещества. В зеленото растение по времето, когато започва да се образува луковицата, се съдържат 7,5-10% сухо вещество, 1-2,5% захари, 1,6-2,1% сурови белтъчини и 1,4-2,2% целулоза. Зелените части, на растението са богати на витамин С - 55 мг на 100 г сурова маса. В зрелите луковици се съдържа 35-42% сухо вещество (в кромида около 10-12%). Чесънът се характеризира също с много високото съдържание на белтъчини - 6,7-8%.
Интересен е и витаминният състав на луковиците. В 100 г ядлива част от луковицата се установени 10 мг витамин С, 0,60 мг витамин В6, 1,2 мг никотинова киселина, 0,08 мг витамин В2 (рибофлавин), 0,08 мг витамин В1 (тиамин). Сред зеленчуците чесънът изпъква с наличието на значителна концентрация на никотинова киселина и витамин В6. Луковиците практически са лишени от каротин, но в листата се съдържат 2-2,5 мг на 100 грама.
Въпреки ценните хранителни качества консумацията на чесъна се ограничава от съдържанието на серни съединения, които, приети в по-голямо количество, действат неблагоприятно на човешкия организъм.
