Растежът и развитието на луковото растение през индивидуалния живот от семе до семе преминава през различни периоди и фази. През всяка от тях растенията от различните сортове лук и екотипове проявяват определени и специфични изисквания към факторите на околната среда.

От сеитбата до поникването семената преминава: фазите поглъщане на вода, набъбване, покълнване и повикване. За преминаването на тези фази семената изискват оптимална влага - 70-85% от ППВ, и температура 8-12°С, при които поникват за 10-12 дни. Семената поникват и при по-ниски температури, но по-продължително. Поради това че при по-ранните срокове на сеитба (в края на февруари и до средата на март) има висока почвена влажност на дълбочината на засетите семена (2-4 см) и липсва почвена кора, тези срокове на сеитба са за предпочитане. Лукът от арпаджик пониква по-дружно и за по-кратко време - 10-12 дни, при ранно засаждане (до средата на март) поради наличието на резервни хранителни вещества в малката луковичка и по-силната пробивна сила на кълновете на растението.

Покълнването на семената се характеризира с нарастване на зародишното коренче и семеделното коляно. С нарастването на коренчето надолу нараства и котиледонът, който с колянцето пробива почвената повърхност и растението пониква. Когато почвата е силно уплътнена, котиледонът не може да я пробие поради малката енергия и често загива. В такива случаи овлажняването или разрохкването на почвата помагат за редовното повикване.

След поникването започва периодът на бавен растеж, особено за растенията, получени чрез директна сеитба. Образуват се последователно първият до петият лист. През този период температурата все още е умерена и затова по-бързо нараства кореновата система, а по-бавно надземната част. Ето защо се подхранва с азот и се поддържа оптимална почвена влажност (75-80% от ППВ), за да се подпомогне растежът на младите растения, получени както от семена, така и от арпаджик.

Третият период от развитието на лука - буйният растеж, започва с образуването на петия лист - в началото на май за двегодишния и в края на май за едногодишния лук и продължава съответно до началото и до края на юни. Той се характеризира с бързо нарастване на листата и лъжливото стъбло. Растенията образуват оптималния си брой листа. В листата се синтезират много пластични вещества. Този период е благоприятен по условия и се смята като подготвителен за формирането на луковици. В края на периода при нормално развитие растенията не образуват повече листа, асимилатите започват да се оттичат в основата на листните влагалища. По време на буйния растеж лукът се нуждае от обилна влага - 70-80% от ППВ, и ясно слънчево време.

Периодът на образуване (формиране) на луковицата при лука, отглеждан едногодишно чрез директна сеитба, започва при най-дълъг ден в средата и втората половина на юни и в зависимост от сорта продължава до средата на юли за ранните, до края на юли за средно ранните и до средата на август за късните сортове. През това време става интензивно синтезиране и оттичане на асимилатите, луковицата нараства и в нея започват биохимични процеси - намалява съдържанието на монозахариди и се увеличава съдържанието на дизахариди. Теглото на листата постепенно намалява. Изискванията на растенията към почвената влага в края на периода са по-малки.

Зреенето на луковицата започва постепенно. Нейната маса в началото остава непроменена, а в края на периода слабо намалява поради изпарение на вода. Най-външните обвиващи луковицата листни влагалища засъхват, променят цвета си и се превръщат в сухи обвивки люспи, които играят защитна роля.

При зреенето на луковицата лъжливото стъбло постепенно губи тургора си, омеква и поляга. Асимилатите от листата, както посочихме, постепенно се оттичат в луковицата, тя узрява и преминава в покой след изваждането от почвата.

В период на физиологичен покой луковиците преминават, след като просъхнат добре. Продължителността на покоя е сортово качество и определя съхраняемостта на луковицата. Покоят зависи в голяма степен от съотношението на съдържащите се в зрелите луковици дизахариди и монозахариди. Обикновено колкото по-голямо е съдържанието на дизахариди, толкова по-продължителен е физиологичният покой. Продължителността на покоя и съхраняемостта зависят и от условията на отглеждането, и от срока на прибирането, и от пресушаването на луковиците. При всички случаи по-ранните сеитби, отглеждането на лука на леки и структурни почви при оптимална хранителна площ, срочното прибиране и доброто просушаване са гаранция за добро съхраняване на луковиците през зимата.

След прекратяване на покоя в зрелите луковици започват растежни процеси, които се проявяват в прерастване на листа откъм шийката и на корени от дънцето. Ако се проучат биохимичните и физиологичните процеси в този момент, ще се установи, че те предполагат започване на генеративното развитие. В луковицата сложните полизахариди преминават в монозахариди, които се разходват в процеса на дишането и за растежните процеси.

Луковиците, засадени за семепроизводство, през ноември поради наличие на благоприятни условия образуват силна коренова система до застудяването, но не поникват. При затопляне на времето през февруари-март растенията поникват, образуват първоначално голям брой листа, а по-късно цветоносни стъбла, цветове и семена. Стрелкуването продължава до началото на юни. След това започва цъфтежът, който при нашите условия завършва през първото десетдневие на юли.

Формирането и узряването на семената преминават при благоприятни температурни условия през юли и август. С узряването им завършва индивидуалното развитие на растението.