Температура: Пъпешът е топлолюбиво растение и реагира много неблагоприятно на ниски температури. Изискванията към топлината са високи във всички фази от развитието му. Семената започват да поникват при температура ,не по ниска от 14 гр.С. При средна температура 20 гр.С, поникването става за 5-6 дни, а при 1 гр.С кълновете загиват. Оптималната температура за растежа и развитието на растенията е 25-30 гр.С., като устойчивостта на пъпеша към високи температури е по-висока в сравнение с динята.



 



Поради по-голямата си пластичност, пъпешът понася по-добре временните понижения на температурата. Най-големи са изискванията към топлината по време на плододаването и зреенето на плодовете. Понижаването на температурата по време на вегетацията под 15 гр.С спира растежните процеси, оплождането на цветовете и натрупване на захари в плодовете. Растенията загиват при температура -0,5 гр.С.



 



Светлина: Пъпешът е силно светлолюбиво растение. Той не понася засенчванията и затова не се отглежда съвместно с растения, които го засенчват. Всяко засенчване води до удължаване на вегетацията, до намаляване на добива и до влошаване на качеството на плодовете.



 



Воден режим: Пъпешът се отглежда при неполивни условия, но той е по-взискателен към влажността на почвата в сравнение с динята. Това се обяснява с по-слабо развитата му коренова система и с по-голяма листна повърхност. Пъпешът изпарява много по-големи количества вода от главестото зеле, което е най-влаголюбиво. Именно затова напояването на пъпешите може да бъде много по-ефективно в сравнение с дините. Получаването на високи добиви от качествени плодове е немислимо при недостатъчна влага в почвата. Във фазите начало на разклоняване, масов цъфтеж и нарстване на плодовете растенията се нуждаят от големи количества вода. През последните фази от нарастването на плодовете продължителното облачно време или поливки са нежелателни, защото понижават съдържанието на захари и кората на плодовете става по-дебела. Вредно е и колебанието на почвената влага, защото плодовете масове се напукват. През периода на зреенето почвената влажност трябва да бъде 70% от ППВ.



 



От друга страна, високата въздушна влажност е много опасна за пъпешите. При такива условия те масово и бързо се разболяват от брашнеста мана. Поради това поливането чрез дъждуване не се препоръчва.



 



Най-благоприятни условия за пъпеша могат да се определят по следния начин: почвена влажност 70% от ППВ, ясно, слънчево и топло време и относителна влажност на въздуха 60-70 %.



 



Почва: Пъпешите изискват структурни, плодородни почви, с голям запас на хранителни вещества. Подходящи са песъчливо-глинестите и глинесто-песъчливите почви, дълбоки и структурни. Такива почви благоприятстват образуването на по-дълбока коренова система.



 



Пъпешите не се развиват добре на почви с повишена киселиност. На кисели почви се появява жълтозелено оцветяване на листата и пригор по краищата им.



 



Хранителен режим: Пъпешите са взискателни към съдържанието на хранителни вещества в почвата. Изтраждането на кореновата и листната система за сравнително кратък период от време е възможно само при наличие на достатъчно хранителни вещества в почвата. Благоприятно реагират пъпешите на торене с добре разложена оборска тор.



 



Микроелементите, които участват по-активно в растежа и развитието на растенията са: борът, медта, молибденът, манганът. Недостигът на бор влошава образуването на прашеца и опрашването. Причинява изменение на големината, формата и оцветяването на листата и понякога на вегетационния връх. При недостиг на мед растенията се развиват слабо. Често се наблюдава хлороза и по-слаб тургор. Кореновата система се развива слабо. Недостигът на манган причинява хлороза, при недостиг на молибден се забавя синтеза на аминокиселините и бетълчините. Листата са по-светло зелени. Макар, че всички изброени елементи имат огромно значение за развитието на растенията, най-важни са азот, фосфор и калий. При недостиг на азот листата са бледи, растежът силно се забавя и растенията могат да загинат. При нормално азотно хранене растенията имат засилен растеж, узряването на плодовете става по-рано и добивът забелижимо се увеличава.



 



Излишъкът на азот предизвиква прекомерно разрастване на листата и се забавя узряването. При недостатъчно фосфорно хранене причинява по-слабо развитие на кореновата система, растенията стават по-дребни, тънкостебленни, листата придобиват синьозелен или тъмнозелен цвят с бронзов или червеникав оттенък със завита периферия. Закъснява цъфтежът, плододаването и узряването. Добивите са ниски и плодовета са с лошо качество.



 



Когато растенията изпитват недостиг на фосфор още в началото на тяхното развитие, то този недостиг не може да се компенсира на по-късен етап. От голямо значение е наличието на достатъчно количество фосфор в периода на появата на потниците. При нормално калиево хранене растенията по-леко понасят краткотрайни засушавания. Калият се натрупва в младите тъкани и органи, където обмявата на веществата и делението на клетките е интенизво. Спомага за по-бързо формиране на плодовете.



 



В плодовете на пъпеша калият е повече от азота и фосфора. Недостигът на калий се изразява в появат на жълто-кафяв пригор по края на листата, като това се появава най-напред при старите листа, а по-късно и при младите. Недстигът на калий в ранните фази на развитие, също не може да се компенсира чрез внасяне на калиеви торове в по-късни фази. За това е необходимо внасянето на калиеви торове в почвата още преди сеитбата или засаждането.