Динята е топлолюбиво растение. Изискванията към топлината са много големи и то през всички фази от развитието им. Оптималната температура за развитието е 28-32 гр. С. Дините проявяват особено високи изисквания към температурата през периода на плододаването и узряване на плодовете. Семената започват да поникават при температура 14-16 гр.С. При средна денонощна температера около 20 гр.С те поникват за 5-6 дни.



 



Тези високи изисквания към топлината определят ареала на разпространение на дините. Те се развиват най-добре в райони със сух и горещ климат. Успешното им отглеждане е възможно само там, където има продължително горещо лято и редовни валежи в началните фази от развитието на растенията до изграждането на мощна коренова и листна система. Продължителните застудявания и засушавания, особено в началото на вегетацията, се отразяват много неблагоприятно. При такива условия растенията забавят или спират развитието си, закръжавяват, а в много случаи и загиват.



 



При температура под 12 гр.С и над 40 гр.С хранителният баланс се нарушава и растенията силно страдат. При такава висока температура се забавя или се смущава оплождането. Плодовете могат  да се деформират. Динята е много взискателна към интензитета на светлината. Тя е светлолюбиво растение. Развива се най-добре в райони с интензивно слънчево греене. Засенчването в който и да е период  се отразява крайно неблагоприятно върху развитието на растенията. Поради това, практиката да се отглеждат дини в междуредията на възрастни овощни растения не е успешна.



 



По отношение на продължителността на осветлението, динята е ръстение на късния ден- Младите растения, отглеждани при 10-12 часов ден, цъфтят и плододават по-рано. Динята е сухоустойчиво растение, благодарение на силно развита коренова система, голямата й смукателна способност и строеж на листата. При значително понижаване на почвената влага, тя може да я използва много по-добре от други видове растения. Освен това, при силно засушаване, растението може да използва и част от влагата, натрупана в плодовете. Именно тези биологични особености дават възможност дините да се отглеждат с успех при неполивни условия.



 



Сухоустойчивостта до голяма степен се определя от мощнстта и разположението на кореновата система. Поради това, физическите качества на почвата и дълбочината на обработката й, оказват голямо внимание върху големината и качеството на добива. В тази връзка могат да се обЯснят добрите резултати при риголване на почвата. Общата характеристика на сухоустойчивостта на динята, обаче, не дава достатъчна представа за практическите мерки във връзка с поддържане на водния режим на почвата през определени фази.



 



Независимо от строежа на листата, който ги предпазва от прегряване, те изпаряват големи количества вода. Едно динено растение, с два-три същински листа, за денонощие изпарява 170 г вода, а в началото на разклоняването и до поява на първите пъпки-250 г. От друга страна, през тази фаза кореновата система все още не е дъстатъчно развита.Следователно, при по-силно засушаване, тя може да се окаже недостатъчна за нормалното снабдяване на растението с вода. Затова поливките през ранните фази могат да имат решаващо значение за нормалния строеж и развитие на растенията. След пълното израстване на растенията, кореновата система се е оформила. Тя е широко и дълбоко разположена и нуждата от напояване е малка.



 



През периода на узряването напояването е дори вредно, защото се понижава съдържанието на захари. В отделни случаи  /при рязко колебание на влагата/ плодовете могат да се напукат. От казаното следва, че напояването /ако е необходимо/ трябва да се провежда през ранните фази. Чрез тези поливки трябва да се осигури подходяща влажност на почвата  за по-късните фази. Най-подходяща почвена влажност на почвата за динята е 70% от ППВ.



 



Дините не понасят преовлажнаване и хладни почви. При такива условия се образуват безвкусни плодове, с много дебели кори, грубо и неравномерно оцветяване на месото, с твърди бели части от сърцевината. Зреенето много закъснява. Динята не понася висока въздушна влажност. При такива слечаи растенията се  разболяват от брашнеста мана. За това през години с чести валежи реколтата е слаба.