С всяка измината година площите със засята рапица се увеличават. Рапицата е невзискателна култура, но не бива да се пренебрегнат основни правила, като сеитбооборот, обработка на почвата, сеитба, торене и др. От печеливша, тя може да се превърне в губеща и да създава проблеми.



 



Рапицата не бива да надхвърля 25 на сто от площите на сеитбооборота. За да се постигне коректна ротация на културите, рапицата не трябва да заема повече от 20-25 на сто от земеделските площи. Тя играе ролята на перфектна реновираща култура, особено за пшеницата, защото оставя след себе си много добра почвена структура, която осигурява оптимални условия за намаляване на броя на обработките при основните участващи в сеитбооборота култури.



 



Правилното отношение към културата изисква добре подготвено сеитбено легло. Подготовката за сеитба на рапица започва още с прибирането на предходната култура: - ниска жътва, - фино нарязване на сламата /дължината на сламките трябва да е под 5 см/, - еднакво разпределение на растителните остатъци по цялата работна ширина. Независимо от това дали ще се използва плуг или не, сламата не трябва да създава механични проблеми за сеитбата и след това – за отглеждането на културата.



 



Във ферми без добитък, сламата често е най-важният източник на органично вещество и от тук – основа за микробиологичната дейност на почвата и за подобряване на нейната структура. Обработките трябва да бъдат такива, че да се избягва уплътняването на почвата, за да може централният корен на рапицата да проникне в дълбочина. Ако почвената структура е подходяща дълбоката оран на почвата може да се пропусне. Достатъчна е една повърхностна обработка на дълбочина 10-15 см.



 



По време на сеитба на сух терен, сериозен е проблемът за покълването и поникването на културата. За това е необходимо да се осигури придвижване на влагата по капилярен път към семената чрез валиране-преди и след сеитбата. Обикновено средноранната сеитба на рапица е за предпочитане пред закъснялата. Ранното засяване с подходящи сортове и хибриди прави възможно намаляване на сеитбената гъстота и осигурява развитието на здрави растения. Това е полезно за почви, където корените могат да достигнат бързо и на по-голяма дълбочина влажният слой на почвата.



 



Периодът за сеитба на рапицата е от 10-30 септември, в зависимост от географсоко разположение. Хибридите също дават добри резултати в този период, но съобразно бързия растеж и активността им могат да се засеят и по-късно. Късната рапица има по-малко време на разположение за развитие на културата, преди зимния период, за това е необходимо да се осигурят оптимални условия на почвата, сеитбено легло и технология на засяването. По-късната сеитба на рапицата може да се дължи на това, че е закъсняло прибирането на реколтата от предходната култура или неблагоприятни условия на средата. Агрономическата „гъвкавост” на рапицата позволява тази по-късна сеитба, но е необходимо да се спазват добрите производствени практики.