След прибирането на житните култури и рапицата на полето остават между 500 и 1000 кг растителни остатъци, които поставят сериозни въпроси от гледна точка на следващия вегетационен цикъл. Паленето на стърнищата е не само забранено, но и крайно вредно, защото заедно със сламата изгаря както повърхностния хумусен слой, така и целулозата, от която в последствие се образува хумус.



 



Огънят не унищожава нито патогенните микроорганизми, нито семената от плевелите, но унищожава значителна част полезната почвена микрофлора и създава условия за опустиняване на земите. Груба технологична грешка е и извличането и балирането на сламата с цел нейната продажба, тъй като получените от реализацията й пари покриват само нищожна част от цената на хранителните елементи, съдържащи се в нея.



 



Колко би трябвало да струва сламата и другите растителни остатъци можем да пресметнем от следната табличка култура Азот кг акт.в-во/дка Фосфор кг акт.в-во/дка Калий кг акт.в-во/дка Пшеница слама 700 кг корени и стърнище 100-120 кг/дка 2,9 - 3,5 1,4 – 1,7 1,0 - 1,3 1,6- 2,1 5,3 – 7,0 1,1 – 1,4 Ръж Слама, корени и стърнище 5,0 – 8,0 2,0 – 3,2 10 – 16 Ечемик Слама корени и стърнище 3,5 – 6,3 1,0 – 1,9 6,2 – 11,3 Рапица Стебла корени 1,3 – 3,8 2,9 – 3,4 0,6 - 1,9 1,7 – 2,0 2,2 – 6,7 1,6 – 1,9



 



Прочитът на таблицата показва, че в пшеничената сламата и стърнището се съдържа еквивалента на около 12,5 -15,1 кг амониева селитра, на 5 - 7 кг суперфосфат и 10,5 – 14 кг калиева сол, ръжената слама - на 15 – 24 кг амониева селитра, 4,0 – 6,6 кг суперфосфат и 16,5 – 26,5 кг калиева сол, за ечемичената слама тези числа са 10,5-19, 3,0-6,0, 10,0-18,8 кг и за рапицата съответно 12,5-21,5, 3,5-7,8 и 6,3-14,3 кг. Попитайте Вашия доставчик на торове колко биха стрували тези количества торове и ги сравнете с цената, която бихте получили от продажбата на сламата. Горните числа обаче са само потенциални възможности. В каква степен те ще се превърнат в реалност и ще станат достъпни за следващата култура, зависи от количеството на полезните микроорганизми в почвата.



 



За съжаление ситуацията е такава, че в резултат на химизацията на селското стопанство през последните десетилетия, дори и в най-плодородните земи са останали едва десетина процента от оптималния брой на полезните бактерии, докато количеството на патогенни микроорганизми се е увеличило значително. Това налага внасянето на допълнителни количества полезни микроорганизми в почвата с цел възстановяване на почвеното плодородие. Едно от най-добрите решения в този смисъл е напръскването и заораването на сламата и другите растителни остатъци с микробиологичния препарат БактоФил.



 



Бактериите в препарата са способни да разградят остатъците и да минерализират съдържащите се в тях органични форми на азота, фосфора и калия само за около два месеца, с което площите стават използваеми още през есента. Освен това част от бактериите добавят посредством азот фиксацията още 1 - 2 кг азот от въздуха, подсигурявайки в достатъчна степен хранителния баланс за следващата вегетация. Освен, че връща в почвата извлечените по времето на вегетацията хранителни вещества и добавя нови по пътя на азот-фиксацията, благотворното действие на БактоФил се изразява още и в подобряването структурата на почвата и нейната влагозадържаща способност благодарение на действието на микроорганизмите Streptomyces albus, в обеззаразяването й, доколкото бактерийте от щама Pseudomonas fluorescens, отделят токсини, които пречат за развитието на патогенната микрофлора, а Мicrococcus roseus спомагат за поддържането на почвата в по-рохкаво състояние.



 



При вземането на решение за обработката на остатъците с препарата БактоФил задължително ще трябва да се направи почвен анализ на полетата, които ще бъдат обработени с препарата БактоФил, за да могат да се проследят измененията в количествата на натрупаните хранителни вещества или най-малко задължително да се направи проверка на рН на почвата, тъй като едно от основните изисквания на микроорганизмите на препарата към почвите е реакцията на почвения разтвор да бъде между 5,0 и 8,0.