Доматите наред с късното главесто зеле и морковите извличат най-голямо количество магнезий от почвата. Първите признаци на магнезиевата хлороза според наблюденията на специалистите се отбелязват през втората половина на декември, при ранното и през първата половина на януари при средно ранното оранжерийно производство. Обикновено хлорозата се появява най-рано и в най-силна степен там, където температурите на почвата и въздуха са най-високи, върху леки и бедни на магнезий почви с кисела реакция, където съдържанието е по-ниско от 7-8 милиграма на 100 грама почва. Визуалните признаци на хлорозата са твърде комплексни. В практиката обикновено я считат за магнезиева, тъй като основната картина е сходна с признаците на магнезиевия глад. Изследванията обаче показват, че в много случаи магнезиевата хлороза е свързана и с други смущения в храненето.

При типичната магнезиева хлороза лишените от хлорофил участъци се локализират по-близо до централния нерв на листа, бързо изтъняват и некротират с канелен до кафяв цвят на изсъхналата тъкан. При острите форми на хлороза, листният апарат може да бъде изцяло унищожен. При своевременно подхранване с магнезиеви торове в ранните фази на заболяването, признаците на хлороза изчезват за около 7-10 дни и листата възстановяват нормалното си оцветяване.

Имайки предвид значителните икономически щети, които хлорозата може да причини на оранжерийното производство, е важно да се знаят факторите, потискащи усвояването на магнезия. Храненето на растенията с магнезий се влияе от следните фактори:

1. Връзката на хлорозата с температурните условия

2. рH на средата - оптималната почвена реакция е в интервала 5-6,5.

3. Наличието на калий в почвения субстрат - оптималното съотношение между калция и магнезия е 4 към 1

4. Високото съдържание на калий в почвата потиска усвояването на магнезия

5. Амониевия йон - най-често причина за дефицитното усвояване на магнезия е високото съдържание на амониеви йони. При възприетата технология на торене в оранжериите азотът се подава на доматите често в амониева форма. Постъпилия в растението в големи количества амониев йон потиска усвояването на останалите катиони - калий, калций, манган и най-често магнезий.

6. Сулфатния йон - при високо съдържание на сулфати в почвата и при подходящи други условия растенията ги усвояват в прекомерни количества и ги натрупват в листата си непроменени. Признаци на хлороза се появяват при съдържание 2% в листата.

Независимо от това, че магнезия се отнася към макро елементите, тоест употребява се в големи количества от растенията, като правило магнезиевите торове не се използват достатъчно нито при основното торене, нито за подхранване.

В същото време количеството на магнезия в почвата и в оборския тор може да се окаже недостатъчно за получаване на високи добиви особено при дългогодишно използване на оранжериите.

Доказаните случаи на магнезиево гладуване при оранжерийните домати налагат необходимостта от включване на магнезиеви торове в основното торене и подхранванията. Количеството на внесените магнезиеви торове трябва да се съгласува с резултатите от листната диагностика и почвения анализ.

С изложеното до тук става ясно, че практикуваната в оранжериите технология на торене създава условия за амониев тип азотно хранене на доматите, което е в разрез с физиологичните изисквания на растенията. Амониевият тип на хранене от своя страна предизвиква недоимъчно магнезиево хранене. Основната визуална картина на хлорозата при оранжерийните домати считана в практиката за магнезиева, най-често е резултат от натрупване на големи количества до 8-9% сулфатна сяра в листата.

Необходими са съществени корекции в технологията на отглежданите оранжерийни домати целящи снабдяване на растенията с азот главно в нитратна форма, отстраняване на сулфатния източник, елиминиране на зафосфачването. Доматите наред с късното главесто зеле и морковите извличат най-голямо количество магнезий от почвата. Първите признаци на магнезиевата хлороза според наблюденията на специалистите се отбелязват през втората половина на декември, при ранното и през първата половина на януари при средно ранното оранжерийно производство. Обикновено хлорозата се появява най-рано и в най-силна степен там, където температурите на почвата и въздуха са най-високи, върху леки и бедни на магнезий почви с кисела реакция, където съдържанието е по-ниско от 7-8 милиграма на 100 грама почва. Визуалните признаци на хлорозата са твърде комплексни. В практиката обикновено я считат за магнезиева, тъй като основната картина е сходна с признаците на магнезиевия глад. Изследванията обаче показват, че в много случаи магнезиевата хлороза е свързана и с други смущения в храненето.

При типичната магнезиева хлороза лишените от хлорофил участъци се локализират по-близо до централния нерв на листа, бързо изтъняват и некротират с канелен до кафяв цвят на изсъхналата тъкан. При острите форми на хлороза, листният апарат може да бъде изцяло унищожен. При своевременно подхранване с магнезиеви торове в ранните фази на заболяването, признаците на хлороза изчезват за около 7-10 дни и листата възстановяват нормалното си оцветяване.

Имайки предвид значителните икономически щети, които хлорозата може да причини на оранжерийното производство, е важно да се знаят факторите, потискащи усвояването на магнезия. Храненето на растенията с магнезий се влияе от следните фактори:

1. Връзката на хлорозата с температурните условия

2. рH на средата - оптималната почвена реакция е в интервала 5-6,5.

3. Наличието на калий в почвения субстрат - оптималното съотношение между калция и магнезия е 4 към 1

4. Високото съдържание на калий в почвата потиска усвояването на магнезия

5. Амониевия йон - най-често причина за дефицитното усвояване на магнезия е високото съдържание на амониеви йони. При възприетата технология на торене в оранжериите азотът се подава на доматите често в амониева форма. Постъпилия в растението в големи количества амониев йон потиска усвояването на останалите катиони - калий, калций, манган и най-често магнезий.

6. Сулфатния йон - при високо съдържание на сулфати в почвата и при подходящи други условия растенията ги усвояват в прекомерни количества и ги натрупват в листата си непроменени. Признаци на хлороза се появяват при съдържание 2% в листата.

Независимо от това, че магнезия се отнася към макро елементите, тоест употребява се в големи количества от растенията, като правило магнезиевите торове не се използват достатъчно нито при основното торене, нито за подхранване.

В същото време количеството на магнезия в почвата и в оборския тор може да се окаже недостатъчно за получаване на високи добиви особено при дългогодишно използване на оранжериите.

Доказаните случаи на магнезиево гладуване при оранжерийните домати налагат необходимостта от включване на магнезиеви торове в основното торене и подхранванията. Количеството на внесените магнезиеви торове трябва да се съгласува с резултатите от листната диагностика и почвения анализ.

С изложеното до тук става ясно, че практикуваната в оранжериите технология на торене създава условия за амониев тип азотно хранене на доматите, което е в разрез с физиологичните изисквания на растенията. Амониевият тип на хранене от своя страна предизвиква недоимъчно магнезиево хранене. Основната визуална картина на хлорозата при оранжерийните домати считана в практиката за магнезиева, най-често е резултат от натрупване на големи количества до 8-9% сулфатна сяра в листата.

Необходими са съществени корекции в технологията на отглежданите оранжерийни домати целящи снабдяване на растенията с азот главно в нитратна форма, отстраняване на сулфатния източник, елиминиране на зафосфачването.