Причините за нежеланието на зайкинята да отглежда малките си са много, но най-чести са бурната разгоненост и възпалението на млечната жлеза.

Разгоненост на зайкинята

Почти всички зайкини непосредствено след раждането или дори преди него се разгонват. В повечето случаи разгонеността протича тихо и почти незабележимо, но при някои зайкини се наблюдава така наречената бурна разгоненост. Тя се изразява в това, че зайкинята е неспокойна, няма апетит и е с притъпени майчински рефлекси. Тя не оскубва пух от коремната си част и не прави легло за малките зайчета, ражда в сандъчето гнездо или по пода на клетката, тъпче зайчетата и не им позволява да бозаят. В такива случаи зайцевъдът оскубва пух от зайкинята, прави гнездо, събира зайчетата и ги завива. Най-добре е зайкинята да бъде покрита и за 8-10 часа отделена от зайчетата. В това състояние тя лесно се запложда, след което се успокоява, приема малките си и нормално ги отглежда. Най-често това се наблюдава при младите зайкини, които раждат за пръв път, но макар и рядко, се среща и при възрастните.

Възпаление на млечната жлеза

Непосредствено преди раждането млечната жлеза набъбва и започва да отделя мляко. Понякога при по-млечните зайкини млечната жлеза се възпалява. При опит на малките зайчета да забозаят зайкинята чувства силна болка, поради което ги отбягва, изхвърля ги от гнездото, тъпче ги и зайчетата умират от изстудяване и глад. Зайцевъдът трябва да прегледа млечната жлеза и ако възпалението е в самото начало, най-добре е зайкинята да се взема на ръце и да се поставят зайчетата на всяка цицка. При бозаенето те масажират млечната жлеза и подпомагат оздравяването й. Ако обаче възпалението на млечната жлеза е в напреднал стадий, трябва да се потърси помощта на ветеринарния лекар, а зайчетата да се поставят под други зайкини.