За разлика от другите селскостопански животни при зайкините винаги има зрели фоликули в яйчниците. Овулацията настъпва 9-10 часа след покриването на зайкините. Тя е резултат на нервно-хормоналното взаимодействие между дразненето при покриването и гонадостимулиращата функция на предния дял на хипофизата. При покриването от хипофизата се отделя гонадотропен хормон. Под неговото въздействие яйчниците овулират и отделят зрелите яйцеклетки. Яйцеклетките имат преживяемост 4-6 часа след овулацията, затова се смята, че заплождане на зайкините може да става във всеки момент. Някои автори смятат, че съществува известна сезонност в овулацията, която не се потвърждава от практиката.

Въпреки тази особеност в овулацията на зайкините все пак съществува период на разгоненост и период, в който няма възможност да бъдат отделени яйцеклетки. Яйцеклетките се развиват за 15-16 дни. През този период едни от яйцеклетките узряват, а други дегенерират. Два дни в началото и два дни в края на естралния цикъл, в който старите яйцеклетки се разрушават или абсорбират, няма зрели фоликули. През тези 4 дни (от 15-16) зайкините не проявяват полова охота. През останалите 12 дни може да се извършва заплождането на зайкините.

По време на разгоненост зайкините са неспокойни, възбудени и губят апетит. Много често те душат стените на съседните клетки, като често търкат муцунките си в тях. Понякога опират плътно гърбовете си в стените, хранилките или поилките. През този период те се приближават до зайците от съседните клетки, нещо, което в друго време не правят. През това време, ако в клетката има сено или слама, зайкините ги събират в устата си така, както правят, когато приготвят гнездо за озайчване. Външните полови органи са леко хиперемирани и зачервени.

През този период на разгоненост зайкините приемат е охота мъжките зайци, макар че в първия момент може да се отбраняват.