Домашният заек е запазил много от биологичните особености на своя прародител - дивата куникула. Като дивата куникула с настъпването на нощта домашният заек проявява по-голяма активност. Когато има възможност, той рие скривалища в земята и там ражда малките си. Домашният заек е многоплоден като куникулата. Дава при едно озайчване 6-7, а в отделни случаи 12-15 до 18 зайчета. Домашните зайци не проявяват сезонност при заплождането, поради което озайчванията могат да се провеждат кръглогодишпо. Известно намаляване на половата активност както при мъжките, така и при женските зайци се наблюдава в есенните месеци. Това е свързано с намаляване дължината на светлинния ден, с протичащата по това време смяна на космената покривка и с последствието на продължителните високи температури. Периодът на бременност при зайците е средно 30 дни, с колебание от 28 до 32 дни. Късната бременност дава възможност в течение на една година да се получат неколкократни озайчвания. Многоплодието и късната бременност при зайците са едни от основните фактори, обуславящи месодайните им качества.
Домашните зайци са едни от най-скорозрелите селскостопански животни. До голяма степен скорозрелостта при тях зависи от породата, индивидуалните качества, а също така и от условията на хранене и гледане. Тя е тясно свързана и с бързия им растеж и развитие както в ембрионалния, тъй и в следембрионалния период. Така например само 7 дни след оплождането зародишното поле добива крушовидно очертание с дължина 1,5 мм и ширина 1 мм. На 13-ия ден зародишът има външен вид на бозайник с дължина 7 мм, а на 20-ия ден напълно се оформя като зайцеподобно. След 21-ия ден се появяват зачатъците на зъбите.
Зайчетата се раждат със средно живо тегло 50 до 80 гр. То зависи от породата, броя на зайчетата при раждане и от храненето на зайкинята но време на бременността. На 6-дневна възраст зайчетата удвояват теглото си, а на едномесечна възраст те са го увеличили 10 и повече пъти.
Най-интензивно зайчетата растат първите 4 месеца, когато достигат 85% от екстериорните измерения на възрастните зайци и 81,87% от тяхното тегло. Постепенно интензивността на растежа намалява.
Зайците от породата бял великан, белгийски великан, чинчила и породната група виенчин показват най-голяма интензивност на растежа по отношение на живото тегло на двумесечна възраст и по-специално през десетдневната от 30-ия до 40-ия ден. Тогава среднодневният прираст при белия великан достига 45 гр., а при белгийския - 40 гр. При по-скорозрелите породи, като бялата новозеландска, най-високият среднодневен прираст от 41,5 гр. се получава на възраст от 21 до 56 дни.
Високата интензивност на растежа в следембрионалния период на зайчетата се дължи преди всичко на голямата хранителност на майчиното мляко. Хранителните вещества в млякото на зайкинята се намират в такова съотношение, което най-пълно задоволява нуждите на новородения организъм. Съществува пряка зависимост между съдържанието на белтъчини и минерални вещества в млякото на различните видове селскостопански животни и интензивността на растежа им през бозайния период.
Интензивност на растежа през бозайния период при някои селскостопански животни
| Вид на животното | След колко дни, се удвоява теглото на новороденото |
Състав на млякото в % | |
| белтъчини | минерални вещества | ||
| Заек | 6 | 15.5 | 2.5 |
| Крава | 70 | 3.5 | 0.7 |
| Кобила | 60 | 2.0 | 0.3 |
Скорозрелостта при зайците се проявява чрез ранното настъпване на половата зрелост. При средно едрите породи тя настъпва на 3-3,5-месечна възраст, а при едрите породи - на 3,5-4 месеца.
Домашните зайци живеят 5-7 години, а в отделни случаи до 10-12 години. След 3-годишна възраст плодовитостта им рязко намалява, поради което икономически е изгодно те да бъдат отглеждани 2-3 и много рядко 4 години.
;void(0);){kind=link}