Торене на круши

Торенето е основен регулируем фактор на околната среда, с който се допълват хранителните запаси на почвата, с цел да се създадат оптимални условия за развитието и нормалния растеж на дърветата.

През първите 3-4 години от засаждането на крушовите дървета може да не се извършва азотно, фосфорно и калиево торене на крушите, тъй като е извършено предпосадъчно торене, а и дърветата задоволяват нуждите си от хранителни елементи от естествените запаси на почвата.

При младите крушови насаждения чрез метода на листната диагностика се контролира съдържанието на хранителните елементи в листата. За оптимална концентрация на азота се счита 2,2-2,6% от абсолютно сухото вещество, а при плододаващите – 2-2,4%. Съответно за фосфора оптимално е съдържанието му в листата в граници от 0,3-0,5%, а при калия от 1,1-1,6 от абсолютно сухото вещество. Тези концентрации на хранителните елементи в листата трябва да се поддържат чрез внасяне на съответните количества минерални и органични торове през първите два възрастови периода (1 - 4-5 вегетация), при понижаване съдържанието на азот в листата на крушите около долната граница е необходимо да се тори ежегодно с 6-8 кг/дка като азотната норма се внася в редовите ивици (проекцията на короната). През периода на пълно плододаване на цялата предоставена хранителна площ на дърветата ежегодно се внася от 12 до 18 кг/дка, с цел да се поддържа оптимална концентрация на елемента в листата, нормален растеж на дърветата и добро плододаване.

Сроковете за внасяне на азота зависят от механичния състав на почвения тип. На по-леки почви, каквито са алувиално-ливадните, азотната торова норма се внася на три пъти: 1/3 в края на март, 1/3 в края на май или началото на юни и 1/3 след вегетацията. При тежки почви азотната норма се внася на два пъти: 2/3 в края на март и 1/3 след вегетацията. Азотният тор се разхвърля механизирано с тороразпръсквач или ръчно, като след внасянето му се извършва повърхностна обработка - дисковане или култивиране, а през есента - оран. Фосфорните и Калиевите торове се внасят 4-5 години след засаждането на дърветата през 3 години при ориентировъчна норма 25-30 кг/дка Р₂О₅ и съответно 22-25 кг/дка К₂О. Торовете се внасят разпръснато по цялата предоставена хранителна площ. Внасянето на калиевите и фосфорните торове се извършва през есента, след което задължително се извършва оран. При наличие на оборски тор същият се внася през 3 години по 4-5 т/дка, което до известна степен може да замести минералното торене на крушите. Оборският тор е желателно да се внася през есента, след което се извършва дълбока оран.

Ефективността на торенето на крушите до голяма степен се определя от напояването или наличието на почвена влага от валежите. Когато внасянето на азотните торове и напояването съвпадат по срокове, най-напред се тори, а след това се напоява, като този ред важи за равнините терени. При наклонени терени двете мероприятия се извършват в обратен ред, с цел да се предотврати изнасянето на азотните торове с поливната вода.

Вижте още: