Фъстъците, които при нашите климатични условия се отглеждат като поливна култура, предявяват големи изисквания към хранителните вещества в почвата и са силно отзивчиви на торене. Създаването на условия за равномерно хранене през целия вегетационен период е предпоставка за високи и стабилни добиви от фъстъци.

При торенето на фъстъците за условията на нашата страна е необходимо да се знае ходът и интензивността на натрупване на хранителните вещества по фази на развитие. Според изследванията натрупването на основните хранителни елементи - азот, фосфор и калий, във вегетативната маса е най-малко през периода от поникването до началото на масовия цъфтеж на фъстъците. В зависимост от фона на торене на фъстъците през този период растенията натрупват от 24 до 32% N, 22-29% Р2O5 и 15-31% К от количеството, натрупано през цялата вегетация. През периода на интензивния цъфтеж, и плодообразуването темпът на натрупване на хранителните вещества е най-висок. Азотът, натрупан във вегетативната маса на растенията, съставлява от 72 до 94%, фосфорът - от 60 до 96% и калият от 59 до 79%. В плодовете азотът достига от 86 до 100% фосфорът - от 85 до 100% и калият - 100%. С настъпването на последната фаза - узряване на семената, растенията са почти завършили растежа и развитието си и натрупаните хранителни вещества (азот, фосфор и калий) във вегетативната маса и плодовете достигат 100%.

За образуване на 100 кг плодове при нашите условия фъстъците извличат от почвата от 6 до 7 кг N, 1,2-1,8 кг Р2О5 и около 3-3,3 кг К2О на декар.

За задоволяване нуждите на фъстъците с хранителни вещества е необходимо ежегодно в зависимост от запасеността на почвата да се внасят различни количества азотни, фосфорни и калиеви торове.

Азотът е безусловно необходим, тъй като влиза в състава на растителните белтъчини, с които са богати фъстъчените семена. При недостига на азот в почвата растенията се развиват бавно, изостават в развитието си, стъблата и листата придобиват бледозелена до жълто-зелена окраска. Едва когато започват да използват фиксирания от азотоусвояващите бактерии азот (ако почвата е заразена с необходимата раса грудкови бактерии и не е внесен минерален азот), фъстъците придобиват естествения си вид. В ранните фази от своето развитие обаче те изпитват азотен глад, което влияе отрицателно върху по-нататъшното им развитие. Нуждите на фъстъците от азот се задоволяват от азотофиксиращите бактерии само до известна степен. Количеството на набавения по този начин азот е необходимо за получаването на високи добиви, още повече че не всички почви са заразени с грудкови бактерии и с най-подходящите и най-активни раси.

Установено е, че азотът, внесен в началните фази на развитие на растенията, усилва растежа, увеличава вегетативната маса и добива на плодове. На богато запасени почви при едностранчиво азотно торене на фъстъците с много високи норми растенията развиват буйна вегетативна маса, което е обикновено за сметка на плододаването. Това е особено валидно за по-студените почви, тъй като вегетативната маса се развива и при по-ниска въздушна и почвена температура. До настъпването на подходяща за плодообразуването температура съотношението между вегетативната маса и плодовете се изменя в полза на вегетативната маса.

Фосфорът е също необходим елемент за изграждането на растенията и формирането на репродуктивните органи на фъстъците. Фосфорът съдейства за образуването на цветовете и плодовете и за задържането на завързите, като по този начин допринася за увеличаването на добива. В комбинация с азота намалява вредното действие на едностранчивото азотно торене на фъстъците с високи норми, съдейства за увеличаване добива на плодове и повишаване качеството на продукцията.

Освен тези основни хранителни елементи, фъстъците се нуждаят още от калций, магнезий, цинк, мед, молибден и др., но в по-малки количества. Недостигът на който и да е от тези микроелементи задържа растежа и развитието на фъстъците и води до появяването на физиологични хлорози.

Вижте още:

Физиологични смущения при плодове и зеленчуци, като резултат от недостиг на калций

Качествено листно хранене на пролетниците

Подхранването на пшеницата и ечемика с листни торове е необходимо