Торене на ечемик
Ечемикът в сравнение с другите житни култури на умерения климат развива по-слаба коренова система, поради което е много взискателен към силата на почвата и към състоянието на хранителните вещества в нея. Ечемикът има период на интензивно минерално хранене, главно в началото на растежа, когато корените му са слабо развити и поради това може да извлича от почвата само лесно разтворимите минерални хранителни вещества.
Торенето при ечемика, както и при другите житни култури може да бъде основно, предсеитбено и подхранване.
От минералните торове за основно торене на ечемика подхождат главно фосфорните торове и калиевите торове.
Голям брой опити показват, че когато предшественикът е бил добре наторен, ечемикът не се нуждае от друго наторяване. При засяване след ненаторен предшественик обаче минералните торове, внесени предсеитбено или присеитбено, дават голям ефект.
Азотното торене се извършва като 1/3 от торовата норма се внесе през есента при последната почвена подготовка преди сеитбата, а останалите 2/3 преди началото на трайната пролетна вегетация. Цялата торова норма може да се внесе и преди трайната пролетна вегетация.
Азотното торене на пролетния ечемик се извършва преди сеитба, или след поникването.
Установено е при редица опити, че калиевите торове, употребени за торене на ечемика, в повечето случай не предизвикват увеличение на добивите, но се отразяват благоприятно върху качеството на зърното му, като се увеличават абсолютното му тегло и скорбелното му съдържание. Най-добри резултати се получават, когато наторяването на ечемика се извършва комбинирано с азотни и фосфорни торове. Важно е в случая да се установи правилното количествено съотношение на отделните торове. За зимния фуражен ечемик: суперфосфат по 20-30 кг/дка, амониева селитра по 10-15 кг/дка.
Подхранване на ечемика
Подхранването на ечемика е мероприятие, което приложено на време и правилно дава голям ефект при увеличаване на добивите при ечемика. Чрез подхранването растенията се снабдяват с лесно разтворими и лесно усвоими минерални хранителни вещества в критичните моменти на развитието си. При ечемика може да се приложи есенно и пролетно подхранване. През есента подхранването се извършва в случаите, когато посевите по някаква причина са останали много слаби. Пролетното подхранване на ечемика дава много добър ефект, когато се извърши на време - малко преди или при събуждане на вегетацията. При подхранването на ечемика торовете трябва да се разхвърлят равномерно по цялата площ. Разхвърлянето им става ръчно, с машини, често се използват и самолети.
;void(0);){kind=link}