В зависимост от това, коя група от хумусните киселини преобладават, се образуват един или други почви. Така под ливадната и ливадно-степната растителност се образуват предимно хуминови киселини. Те се свързват с калция и остават в хумусния хоризонт като неразтворими хумати. По такъв начин почвата се предпазва от измиване на базичните елементи. Образуват се плодороднте ливадни и черноземни почви,
Под горската растителност се образуват главно фулвокиселини, които постепенно се свързват, с базичните елементи на почвата под формата на разтворими соли (фулвати), които се изнасят от почвата. Поради това всички базични елементи се изчерпват от почвата и тя придобива кисела реакция. Така се получават киселите измити (оподзолени) горски почви.
Освен върху развитието на почвообразувателния процес хумусът влияе и върху свойствата на почвата. Почви, които съдържат повече хумус, се отличават с по-добри физични свойства. Те пропускат и поглъщат водата по-добре, имат рохкав строеж, не се приплескват при дъжд и не се спичат при изсъхване. От хумуса зависи и реакцията на почвата. При образуването на повече фулвокиселини почвата става кисела.
При минерализация на хумусните вещества се освобождават редица необходими за растението хранителни елементи. Ето защо с хумуса е свързано и почвеното плодородие.
Благоприятно въздействие върху свойствата и плодородието на почвата може да има обаче хумусът, в състава на който преобладават хуминовите киселини. Ето защо ние трябва да създаваме подходящи условия за образуване именно на такъв хумус. За да се постигне това, необходимо е да се премахва киселата реакция на почвата, да се напоява при засушаване, да се отводнява при заблатяване, правилно да се редуват културите, да се извършва правилна обработка, да се прилага ограничено и минерално торене.
Вижте още:
Торене на фъстъците
Състав на оборския тор
Реакция на почвата
