Растителната пепел съдържа и много други хранителни елементи, по-важни от които са фосфорът (2-7%), калцият (от 13 до 30-60%), а също и редица микроелементи като бор, манган и др.
За разлика от промишлените калиеви торове пепелта не съдържа хлор, който при определени условия действа вредно главно върху качеството на картофите, зеленчуците, тютюна. Растителната пепел има алкални свойства, отстранява киселинността на почвата и помага за минерализирането на азота от хумусните вещества. Затова растителната пепел може да се използва широко и да замества изкуствения калиев тор.
Съдържанието на калий в растителната пепел е в зависимост от растителния материал, от който е получена. Пепелта от широколистна или иглолистна дървесина, от слама, тютюневи или слънчогледови стъбла и т.н. е различно богата на калий. Освен това от младите дървета или клонки тя е по-богата. Видът на почвата, на която са расли растенията и чиято пепел използваме, също силно влияе върху състава на пепелта.
Особено богата на калий е пепелта на слънчогледа, като в зависимост от почвата и района съдържа от 15-30% до 40% К2О. Голямо внимание трябва да се обърне също и на много богатата на калий пепел от тютюневите стъбла, особено като се има предвид нуждата на тютюна от калий и възможността стъблата му да се изгорят направо на нивата.
Има и други растения с богата на калий пепел. Такава е пепелта от папрат с около 28% калий и възможност също за директно производство направо на нивите за картофи в планинските райони.
Някои водорасли по крайбрежието на Черно море също дават пепел, съдържаща до 18% калий.
Растителната пепел трябва да има напълно сив цвят, а не черен, който се дължи на непълно изгаряне. Черната пепел е много по-бедна на хранителни вещества.
Недостатък на пепелта е, че трябва да се събира и съхранява на сухо. Ако е на открито, дъждовете много лесно и бързо измиват калиевите окиси и тя става слабо ефективна по отношение на калиевото торене, но се запазват фосфорът и калцият.
Пепелта не трябва да се оставя смесена за дълго време с амониева селитра, не бива да е повече от 8% в смеската със суперфосфат, защото нарушаването на тези изисквания причинява загуба на азот от селитрата или влошава качеството на суперфосфата. С други фосфорни торове не бива да се смесва.
Растителната пепел действа добре на много култури, но не и при всички наши почви. Тъй като в страната ни преобладават почвите с по-голямо съдържание на глина, те са сравнително богати на калиеви запаси.
Растенията се нуждаят от калий, след като бъдат добре задоволени с азот и фосфор. Поради това калият при нас твърде често, особено при житните култури, не дава ефект, а понякога дори този ефект е отрицателен.
При кои култури и на кои почви е най-полезно да се тори с растителна пепел?
Най-добър резултат се получава при тютюна, картофите, слънчогледа, цвеклото, ягодите, малините, касиса и други градински и плодни, отглеждани на сиви горски, псевдоподзолисти, алувиално-ливадни или кафяви горски почви.
Използването на растителна пепел като тор може да има няколко варианта в зависимост от какъв материал е произведена и от целта на употребата й, т.е. дали я използваме като калиев, като фосфорен или като калциев тор.
В зависимост от произхода растителната пепел има различно действие върху растенията, което показва, че и достъпността на хранителната и съставна част е различна. Това определя и количествата, които могат да се внасят.
Дозите се прецизират в зависимост от съдържанието на хранителния елемент в нея, с който желаем да торим.
Употребяването на пепел е полезно, защото от нея на декар се изразходват малки количества. Внасянето на пепелта е най-добре да се направи през есента с дълбоката оран заедно със суперфосфат, а напролет - със селитра.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Смесването на различни торове може да има отрицателни резултати
Торова течност - бързодействащ тор за предсеитбено торене
Познавате ли почвата във вашата градина?
;void(0);){kind=link}