Минералните азотни торове съдържат азот в амониева, нитратна и амидна форма. В почвата амидният азот се превръща в амониев. Амониевият азот се задържа от почвения поглъщателен комплекс в обменна, труднообменна и необменна форма. Необменната форма е недостъпна за растенията. Друга част от него се окислява от почвените микроорганизми до нитрати.
Така в резултат на торенето с минерални азотни торове почвата се обогатява с положително заредени амониеви йони, които се поглъщат от нея, и с отрицателно заредени нитратни йони, които остават в почвения разтвор. По-нататък торовият азот претърпява редица промени.
Торовият азот при пшеницата се усвоява до 45,80%. Голяма част от него остава в почвата превърнат от почвените микроорганизми в органична форма. От този азот през първата година на последействието растенията усвояват 10-20%, след което достъпността му рязко спада.
Загубите на торов азот поради измиване с валежите и поливните води са сравнително малки. Те са по-големи при нитратния азот.
Към т.нар. неотчетени загуби се отнасят излетелият азот във вид на газообразни съединения или елементарен азот и фиксиралият азот дълбоко в кристалните решетки на глинестите минерали.
Поддържането на бездефицитен азотен баланс при отглеждането на културните растения и особено при поливни условия е важна задача на агротехническата наука и практика.
Вижте още:
Торене с азотни минерални торове
Съхранение на органични отпадъци
Предимства и недостатъци на сложните и комбинираните торове
;void(0);){kind=link}